Решение № 4609 от 19.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11646/2025
- Вид
- Решение № 4609
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 683, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4609 гр. ***, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110211646 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Е. О. К. с ЕГН**********, живееща в гр.
*** в жилищен ***б на етаж ***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат И. Е. Г. от Софийската адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №24-4332-001421, издадено на 31. I. 2024 година от Д.Д.Д., Началничка на III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. *** на ул. “Антим I” №5, представлявана от директора .
Процесуалният представител на жалбоподателката оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Същото изхождало от некомпетентен орган по чл. 647, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Нарушена била и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието само на един свидетел. Не ставало ясно дали свидетелят присъства на извършването на нарушението или на съставянето на акта.
Лицето, от което изхожда наказателното постановление, не проверила съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, а само го повторила в мотивите си, 1 в нарушение на чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания.
Начинът на извършването на твърдяното нарушение не бил достатъчно ясно описан – не ставало ясно как е установено управлението на моторно превозно средство и на липсата на застраховка „Гражданска отговорност“. В обжалваното постановление не били посочени никакви отегчаващи и смекчаващи вината на жалбоподателката обстоятелства при определяне на наказанието. Не било посочено подробно защо наказващият орган приема, че не е налице маловажен случай, а процесният случай бил именно такъв.
В открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от надлежно преупълномощената пълномощница адвокат М. М. К., която поддържа жалбата и претендира разноски.
Процесуалната представителка на въззиваемата страна главен юрисконсулт С.Г.М. оспорва жалбата с писмени бележки, постъпили в съда на 20. Х. 2025 година, както и лично в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:
Лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*** е собственост на Д.М.Н. с ЕГН**********. За горното явства документ за първоначална регистрация на превозното средство, представен по делото.
Според справка, предоставена Гаранционния фонд с писмо, постъпило в съда на 23. Х. 2025 година, за същото превозно средство е сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на 29. VIII. 2023 година за срок от 0850 часа на същата дата до 2359 часа на 28. VIII. 2024 година. Договорът е прекратен в 00 00 часа на 15. XII. 2023 година с основание „Невнесена вноска“. Съобразявайки горното, съдът приема, че за времето от 16.
XII. 2023 година до 1427 часа на 03. I. 2024 година – датата на сключване на представен по делото застрахователен договор, за превозното средство не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
На 03. I. 2024 година в 11 21 часа жалбоподателката управлява описания лек автомобил на територията на Столична община в населеното място – гр. ***, по ул. „Филип Аврамов“ с посока на движение от бул. „Александър Малинов“ към ул. „Свето преображение“. При достигане до №303 управляваният от жалбоподателката лек автомобил е спрян за проверка от свидетелката М.М.Д. с ЕГН********** и Б.М.М. – служители на отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи. двамата извършват рутинна проверка, за чието извършване искат документите на превозното средство.
Извършват справка чрез ОДЧ99 и РСОД и така установяват, че за същото не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
На 03. I. 2024 година собственикът на процесния автомобил Д.М.Н. с ЕГН********** 2 сключва със ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД с код по *** със седалище и адрес на управление в гр. *** на бул. “Симеоновско шосе” №67а, представлявано от изпълнителната директорка М.С.М.Г. ЕГН********** и от изпълнителния директор П.В.Д.
ЕГН**********, автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ за срок от 1427 часа на 03. I. 2024 година до 2359 часа на 02. I. 2025 година. За горното явства застрахователна полица №BG/22/124000101094, представена по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: справка за собствеността на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №***, заповед №513з-13135, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 10. IХ. 2020 година, заповед №4332з-143, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 15. II. 2016 година, заповед №8121к-13318, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 23. Х. 2019 година, договор за застраховка „Гражданска отговорност“, справка картон на водача и писмо на Гаранционния фонд, постъпило в съда на 23. Х. 2025 година с приложена към него справка, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
2. По издаването на обжалваното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателката започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение от свидетелката М.М.Д. с ЕГН********** на 03. I. 2024 година, в присъствието на един свидетел – Б.М.М..
Свидетелката заема длъжността младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи и е компетентно длъжностно лице по силата на заповед №513з-13135, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 10. IХ. 2020 година.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателката в деня на съставянето.
Жалбоподателката не се е възползвала от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта, Началничката на III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по ***, компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №4332з-143, 3 издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 15. II. 2016 година, и Заповед №8121к-13318, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 23. Х. 2019 година, на 31. I. 2024 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането за нарушение на същата разпоредба.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателката най-рано на 15. VII. 2025 година, а жалбата подадена в пощата на 28. VII.
2025 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Относно спазването на формалните изисквания при издаването на процесния акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът приема, че:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма. Заповедите са представени по делото, затова съдът не приема възраженията, изложен в жалбата, относно компетентността на лицето, издало обжалваното наказателно постановление.
Нарушението, вменено на жалбоподателката, се твърди да е извършено на 03. I. 2024 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на същата дата – в деня, в който срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е започнал да тече. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 31.
I. 2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, и дори в рамките на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършено. Спазени са 4 изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
При произнасянето си по редовността на обжалваното постановление от външна страна съдът се запозна и с направените с жалбата възражения и намери, че:
Съдът не приема тълкуването на чл. 40, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, изложено в жалбата. Според посочената разпоредба актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Тълкувайки посочената разпоредба граматически и логически, съдът стига до извод, че използваното в нея множествено число на думата „свидетел“ не следва да се приема в смисъл, че свидетелите следва да са винаги повече от един. В разпоредбата не са използвани изрази като „най-малко един свидетел“, нито е указан броят на свидетелите по друг начин.
Липсата на точно указание може да се обясни с многообразието от конкретни случаи, които попадат в хипотезата на разпоредбата. Невъзможно е за всеки от тях да се предположи колко свидетели ще присъстват при извършването или установяването на нарушението и дали изобщо ще се намерят такива. Затова съдът счита, че обсъдената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че ако при извършването или установяването на нарушението присъстват един или повече свидетели, те следва да подпишат акта за установяване на нарушение.
В процесния случай актът е подписан от един свидетел. Длъжността му и мястото в акта, където е посочено името му, недвусмислено сочат, че става въпрос за свидетел при установяването на нарушението.
Разпечатката съдържа 49 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93f0ca51-b687-427c-a8cd-48cf818034b3