Решение № 41 от 14.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пазарджик, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220105448 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК-**********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик,ул.................... представлявано от законния си представител С. С.- управител, срещу К. К.

М., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, ул. .....................

Подадена е искова молба с която твърди, че „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу К. К. М., ЕГН **********, с адрес: Област Пазарджик, Община Пазарджик, гр.

Пазарджик, ул. ........................... пред Районен съд - гр. Пазарджик, по което е било образувано ч. гр. д. №20245220103805 по описа на Районен съд - гр.

Пазарджик.

По делото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно чл. 410 от ГПК, с която на ответника по настоящата искова молба К. К. М., ЕГН **********, е разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги,, ЕООД , ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. ........................, представлявано от управителя С. В. С., общата дължима сума е в размер на 1

227.47 лв. /двеста двадесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 179.88 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 30.07.2024г., мораторна лихва върху главницата в размер на 47.59 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ за периода от 01.01.2019г. до 30.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Сочи се, че предвид изложеното, и с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество възниква правния интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Твърди се, че в отношенията между ищцовото дружество и ответника по настоящата искова молба са приложими Договор № 111400233 от 19.06.2018г. и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.

Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. - точка 26. Сочи се, че Ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер № 111400233 за адрес: гр. Пазарджик, ул. ..........................., за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 01.01.2019г. до 30.07.2024г. от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. на ДКЕВР. Твърди се, че ответникът в продължение на няколко години не е заплащал доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода. Сочи се, че общата дължима сума, 2 предмет на настоящата претенция е в размер на 227.47 лв. /двеста двадесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 179.88 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 30.07.2024г., мораторна лихва върху главницата в размер на 47.59 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ за периода от 01.01.2019г. до 30.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно — деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар.

Адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в това число адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/ и 25.00 лв.

/двадесет и пет лева/ - ДТ.

С оглед на горното, се сочи, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи съответната сума.

С Протоколно определение на съда от 25.07.2025г. производството по делото е прекратено частично в частта му в която е образувано и водено по предявен иск за разликата от 179,88 лв. до частично поддържаните от ищеца 153,12 лв. - главница за периода от 01.01.2019г. до 08.09.2021г. и разликата от 47,59 лв. до частично поддържаните 36,64 лв. - мораторна лихва за периода от 01.01.2019г. до 08.09.2021г.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че по отношение на ответника К. К. М., ЕГН **********, с адрес: Област Пазарджик, Община Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. .......................... съществува вземането на „Водоснабдяване и канализационни услуги,, ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. ........................, представлявано от законен представител — управител С. С., по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3805/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик за сумите: 153.12 лв. (сто петдесет и три лева и дванадесет стотинки) лв. – главница по неплатени 3 месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 09.09.2021г. – 30.07.2024г., сума в размер на 36.64 лв.

/тридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ мораторна лихва за периода 09.09.2021 г. – 30.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар.

Адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в това число адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/ и 25.00 лв.

/двадесет и пет лева / - ДТ и 300.00 лв. /триста лева/ - особен представител.

Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначеният от съда особен представител адв. М. П. с което се счита предявеният иск от „ВиК” ЕООД гр.Пазарджик е допустим, но неоснователен и се моли съда да го отхвърли изцяло. Сочи се, че е вярно, че ответницата е потребител на ВиК услуги. Направено е възражение за погасителна давност за част от задължението, а именно за периода от 01.01.2019 г. до 08.09.2021 г. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3 по описа за 201 1 г. на ОСГКТК на ВКС - е прието, че задълженията на потребителите, включително и за ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане - погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл. 111, б.”в” от ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена ВиК услуги в 30 дневен срок след изтичане и за периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесиите за главница/, давността тече от деня на падежа. Погасителната давност е прекъсната на 09.09.2024 г., когато е предявено в съда Заявление по чл.410 от ГПК, предмет на ч.гр.д. № 3805/2024 г. по описа на РС[1]гр.Пазарджик. Сочи се, че ето защо са погасени по давност тези задължения за главница, чиято изискуемост е настъпила до 08.09.2021 г. Твърди се, че погасени по давност са вземанията, за периода от 01.01.2019 г. до 08.09.2024г., но стойността им не може да посочи. На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане са погасени поради изтекла давност и вземанията за мораторна лихва 4 върху главниците, начислени от ищеца върху погасените вземания за периода от 01.01.2019 г. до 08.09.2024 г., съответно този размер на претендираната лихва следва да се отхвърли като погасената по давност. Твърди се, че процесните ВиК услуги, за процесния период от 01.01.2019 г. до 30.07.2024 г. не са реално доставени от ищеца на ответницата и консумирани от същата, респ. за последната не е възникнало насрещно парично задължение, за да заплати тяхната стойност. Твърди се, че не са издавани фактури за задълженията и те не са връчени на ответницата, както и че тя не е присъствала при отчитането на водата. Твърди се, че от карнетите, представени от ищцовото дружество е видно, че за процесния период от 01.01.2019 г. до 30.07.2024 г. има само три подписа (03.09.2021 г., 06.10,2021 г. и 05.11.2021 г.), но не е ясно на кого са, а останалите записи са служебно вписани - липсва подпис на клиент, като за част от тях е отразено — „неотчет.” и „необ.”, приемат се като неотчетен и необитаем. На основание чл.

193, ал.1 от ГПК се оспорва съдържанието на карнетите за отчитане на потреблението - на всичките вписани данни в карнетите за отчитане на потреблението относно вписаното, отразено изразходвано, потребено количество доставена питейна и отводнителна канална вода от доверителя ми - на представените общо 4-ри броя листа по делото. Те не са надлежно оформени и не носят подписа на ответницата или подпис на неин представител, като по този начин удостоверяват неизгодни за ответницата факти. Отразеното количество изразходена вода в тях е служебно начислено и не отразява реално потребление на вода от него като потребител, отчетено и удостоверено по надлежния начин и ред - в противоречие на чл.23, ал.4 от ОУ и чл.3 5, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализацонните системи. На основание чл. 193, ал.1 от ГПК се оспорва изцяло съдържанието на счетоводна справка - извлечение относно вписаното количество изразходвана вода от доверителката ми и начислената й стойност от ищеца, на база отразеното от инкасатора служебно начисляване на потреблението. Сочи се, че тази справка представлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила, т. е. удостоверява изявлението на своя автор - издател, но не обвързва съда с материална доказателствена сила да приеме за установено удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до който се отнася удостоверителното изявление - в 5 случая служебно начислен разход при неосигуряването на достъп до водомера, поради отсъствието на абоната или негов представител. Съобразно чл. 24 ОУ и чл.3 5, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални. Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по- дълъг от една година от последното отчитане. Ищецът не ангажира доказателства, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „В и К в ликвидация“-ЕООД гр. Пазарджик, тъй като от представените доказателства не е ясна причината, поради която служебно е отчитан водомера на ответницата. Не са представени доказателства, същата да е била уведомявана за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение или да е уведомявана по друг начин и да е отказвала достъп до обекта на отчитане. Не се доказва и водомерът да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно не са изпълнени и изискванията на чл.23, ал.4 от ОУ при неосигуряване на представител на абоната отчетът да е подписван от свидетел. Единственото изключение от този ред е да се извършва дистанционно отчитане и ползване на електронен карнет, какъвто не е настоящия случай. В чл.24, ал.4 от ОУ на ищеца, се сочи, че при неосигуряване на достъп повече от година поради отсъствие на потребителя (каквото твърдение въвежда ищеца), то следва да се състави протокол, като след това се изчислява изразходваното количество питейна вода по начин указан отново в ОУ. В случая няма представен по делото такъв протокол. Сочи се, че вписаните от инкасатора данни в карнетите относно датите и показанията на водомера не съответстват на размера на вписванията дати и консумирано количество вода на фактурите в счетоводна справка извлечение. Твърди се , че на ответницата не са връчвани никакви фактури.