Решение № 102 от 01.06.2023, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 102 гр. Кюстендил, 01.06.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА с участието на секретар: Антоанета Масларска и в присъствието на прокурора:

Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД

№ 64/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е касационна жалба на началник на група в ОДМВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, против решение № 18/16.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 679/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено негово наказателно постановление № 21-1139-000631 от 15.04.2022 г. за налагане на Е.Х.К. ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че не е налице соченото съществено процесуално нарушение, тъй като разписаният в нормата на чл. 34 ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН не е изтекъл - не е бил известен нарушителя до попълване на декларацията по чл. 188 от ЗДВП. Прави се искане за неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът

- Е.Х.К., чрез процесуалния си представител адв. Д.А., в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Кюстендил, в настоящия си състав, като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

За да отмени оспореното наказателно постановление, районният съд е приел, че от фактическа страна на спора, че на 15.10.2021 г. в 14:06 ч. в с. Багренци, общ.

Кюстендил, обл. Кюстендил, в посока гр. Кюстендил на ВП II-62, км. 4+730, с техническо средство „SYTRAFFIC LYNX ERS400“ C № 10752D9D010800BB е заснето движение на МПС товарен автомобил „Ф.Т.К.“ с ДКН СВ****КР, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с ползвател „Топаз Мел“ ООД, гр.

София, като същият се е движил с установена скорост от 105 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Посоченото е превишение на разрешената скорост за управление на МПС в населено място със 55 км/ч в повече.

При извършената служебна проверка съдът е приел, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и налагащо отмяната му. Приел е, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН преклузивен 3-месечен срок. Приел е, че в случая се касае за констатирано нарушение, изразяващо се в управление на МПС със скорост над разрешената за движение в населено място, установено чрез запис на техническо средство за контрол на скоростта и процедурата за установяване на извършителя на нарушението (водача на МПС) започва със справка за собственика на превозното средство. Т. е. това е моментът, в който за актосъставителя е изяснено обстоятелството, че товарен автомобил „Ф.Т.К.“, се е движил на 15.10.2021 г. в 14.06 ч. в с. Багренци, общ. Кюстендил, обл.

Кюстендил, на ВП II-62, км. 4+730, със скорост от 105 км/ч. Според съда по делото няма данни за това дали е дадена възможност на собственика на превозното средство да посочи кой е управлявал автомобила на посочената дата. Поради това съдът е приел, че АНО е имал възможност да установи извършителя, уведомявайки собственика на МПС, за нарушението извършено с него, непосредствено след сваляне на записите от техническото средство. Посочил е, че към датата на съставяне на АУАН, тримесечният давностен срок по чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН вече е бил изтекъл, поради което към момента на съставяне на АУАН е съществувала абсолютна процесуална пречка за образуване на административнонаказателно производство и същото е изначално опорочено.

Решението е неправилно.

Районен съд - Кюстендил, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради е ненужно да се повтаря.

Настоящият касационен състав счита, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил неправилни изводи досежно приложението на чл. 34 от ЗАНН.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни и като институт на материалното право за давността, съдът следи служебно. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Началото на тримесечната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя.

Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

В случая нарушението е извършено на 15.10.2021 г. и е установено чрез техническо средство „SYTRAFFIC LYNX ERS400“

C № 10752D9D010800BB. Към момента на установяване на нарушението административнонаказващият орган е могъл да констатира единствено марката и регистрационния номер на превозното средство, движещо се със скорост, надхвърляща максимално разрешената, но не и нарушителя (лицето, което го е управлявало). Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя.

Касационната инстанция не споделя изложените от ответника по касационната жалба доводи.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за да бъде оборена констатацията в АУАН за конкретното нарушение, е необходимо ангажиране на относими и допустими доказателствени средства. Такива, компрометиращи установеното от полицейските служители с техническо средство управление на автомобила със скорост 105 км/ч, не са събрани в хода на съдебното дирене.

Липсват и доказателства, които да поставят под въпрос установеното от субективна страна, а именно, че нарушителят е Е.К., която сама е декларирала, че на процесната дата, час и място е управлявала автомобила, с който е извършено нарушение за скорост. В наказателното постановление нарушението е идентифицирано както от субективна, така и от обективна страна ясно и коректно, доказано е по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Напълно основателно е възражението на касатора, че нарушителят е установен от датата на декларацията по чл. 188 от ЗДвП, от който момент АНО е разполагал с информация относно извършителя. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е приложим единствено при условие, че самоличността на извършителя на нарушението е установена, а в случая това не е така, тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. В случая, доколкото санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за превишаване над 50 km/h - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., поради което в случая глобата е в размер на 700 лв. за превишението с 55 км и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, следователно не може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установен именно нарушителят.

Откриването на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото лице, извършило административното нарушение. В този смисъл следва да се приеме, че нарушителят е открит в деня, когато е попълнена декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от водача на автомобила – 25.03.2022 г., с която същата признава действието – управление на МПС на 15.10.2021 г. и от този момент контролните органи са били наясно със самоличността на водача. Попълването на декларация по чл. 188 от ЗДвП, е способът, чрез който контролните органи установяват заснетите нарушители. По този начин се осигурява защита на правните субекти и по-конкретно - на собствениците на МПС, а не се пристъпва към директното им санкциониране само на основание притежаваното от тях право на собственост. АУАН е съставен на същата дата 25.03.2022 г., следователно и двата срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН

(три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението) за образуване на административнонаказателно производство са спазени и не е налице процесуално нарушение. Спазен е и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на Районен съд – Кюстендил следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

При този изход на спора право на разноски има касаторът на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 27е от

Наредба за заплащането на правната помощ, като следва да му бъдат присъдени поисканите и направени разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за всяка инстанция или общо в размер на 160 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 18/16.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 679/2022 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1139-000631 от 15.04.2022 г., с което на Е.Х.К. ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е.Х.К.

*** да заплати на Областна дирекция на МВР – Кюстендил разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: