Решение № 6010 от 06.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6010 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20231100514343 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл. 248 ГПК и чл.247 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№71889 от 12.06.2025 год. с правно основание чл.248 ГПК, подадена от С. Н. Г., ЕГН ********** срещу Решение №2615 от 28.04.2025 год., постановено по в.гр.д.№14343/2023 год., по описа на II – Г състав, СГС, с което Решение № 15102/15.09.2023 год., постановено по гр.д. №33176/2022 год. по описа на СРС, 76 състав е потвърдено, като е отхвърлен предявения от Е. Л. М., ЕГН **********, Д. Л. Д., ЕГН ********** и Л. И. Д., ЕГН ********** срещу С. Н. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС вр. чл.341 и сл. ГПК и е отказано допускане до делба на недвижимия имот, подробно описан в съдебното решение.

Молителят излага съображения, че доколкото в настоящия случай и двете съдебни инстанции отхвърлят иска за делба, т.е. съсобствения имот не е допуснат до делба, то са неприложими разпоредбите, уреждащи, че разноски се присъждат на страните във втората фаза на делбата. Излага съображения, че е изпълнил задълженията си по своевременно отправяне на искане за присъждането им, т.е. в предвидените от закона срокове за това, като изрично е направено изявление и в открито съдебно заседание, както и за удостоверяване реалното извършване на разноските, за което служи представения по делото договор за правна защита и съдействие. Последният установява параметрите на уговорената между страните и дължима от процесуалния представител защита, респ. дължимото от представлявания възнаграждение, както и начина на заплащането му.

Молителят подава и молба с правно основание чл.247 ГПК с вх.№71983/12.06.2025 год. за поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, където са объркани номера на потвърждавания съдебен акт, номера на делото пред първоинстанционния съд и номера на състава, постановил обжалвания акт.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

1

Молбата е подадена в законовия срок, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Налице е основание за поправка на решението, доколкото в диспозитива на въззивното решение, неправилно са посочени номера на първоинстанционното дело, на обжалвания съдебен акт и на състава, постановил последното. Видно от кориците по делото първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение № 15102/15.09.2023 год., постановено по гр.д. №33176/2022 год. по описа на СРС, 76 състав, докато в диспозитива на въззивното решение е изписано Решение № 20032193 от 26.04.2022 год., постановено по гр. д. № 22768 по описа за 2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 119 състав. Доколкото в мотивите на решението правилно е изписан съдебния акт, а грешката е допусната единствено в диспозитива, то настоящият състав счита, че хипотезата е именно на очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена.

Относно искането за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, съдът намира, че е основателна.

С Определение № 103 от 6.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2020 г., I г. о., ГК, е синтезирано становището на трайната и последователна практика на ВКС, съгласно която производството по съдебна делба е особено исково производство, а регламентиращите го процесуални норми са специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес. При наличие на съсобственост върху вещи и вещни права съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, поради което предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира съществуващата съсобственост. Ето защо отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатско възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили.

Когато в делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, които зависят от поведението на ответника по тях, чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК.

Последните намират приложение и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения /т. 9 на Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС, определение № 55/20.04.2010 2 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 46/23.02.2017 г. по ч. гр. д. № 4824/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. /.

С оглед изхода от спора и доколкото въззивната жалба на ищците няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемия. Претенцията е заявена още в депозирания отговор на въззивната жалба и заявена в откритото съдебно заседание, в което са приключили устните състезания, като не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва де се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 200, 00 лв.

Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие, като в последното е уговорено възнаграждение в размер на 1 200 лева, платено в брой при подписване на договора. В този случай, договорът служи като разписка за извършеното плащане. С оглед естеството на спора и неговата фактическа, правна и процесуалноправна сложност, не може да се окачестви като прекомерен. Съобразени са броя на проведените открити съдебни заседания, процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на въззиваемия, документацията, с която е било необходимо последният да се запознае, работата с различните институции във връзка със снабдяването и осигуряването й. Отчетено е и своевременното изпълнение на всички указания, дадени от съда във връзка с изясняване на делото от фактическа и правна страна и приключването му с окончателно съдебно решение. Настоящият състав на въззивния съд, счита, че следва претенцията да се уважи в пълен размер.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението „Решение № 20032193 от 26.04.2022 год., постановено по гр. д. № 22768 по описа за 2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 119 състав.“ СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ: „Решение № 15102/15.09.2023 год., постановено по гр.д. №33176/2022 год. по описа на СРС, 76 състав“.

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение № 15102/15.09.2023 год., постановено по гр.д. №33176/2022 год. по описа на СРС, 76 състав в частта за разноските по молба с вх.№71889 от 12.06.2025 год., подадена от С. Н. Г., ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е. Л. М., ЕГН ********** да заплати на С. Н. Г., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400,0 0 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН ********** да заплати на С. Н. Г., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400,0 0 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

ОСЪЖДА Л. И. Д., ЕГН ********** да заплати на С. Н. Г., ЕГН ********** на 3 основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 400,0 0 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО, включително в частта с характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4