Решение № 3893 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3893 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110204514 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на *****, ЕИК: **********, против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505991171, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2. т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения и иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпрати представител. Чрез писмени бележки поддържа жалбата, позовава се на Решение на СЕС С61/2023 г. от 21.11.2024 г., с твърдения за несъответствие на изискванията за пропорционалност на санкциите спрямо тежестта и характера на нарушението. В отделна молба, с оглед изхода на делото, се иска присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – НТУ към АПИ, се представляваха от юрк. К., която оспори жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като законосъобразен и правилен. Направи възражение за прекомерност на исканите от другата страна разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от 1 фактическа страна:

*****, ЕИК: **********, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление в ************, представлявано от управител

Е. М. С.. Дружеството притежава пътно превозно средство – влекач, марка и модел *****, с регистрационен номер *********, с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000.

На 03.12.2022г., в 01:11 ч. ППС се движило на територията на Столична община по път А-6, км 60+705, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаване, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението било установено /заснето/ с техническо устройство № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6, км 60 + 705. Срещу дружеството - жалбоподател, като собственик на ППС, бил издаден процесният електронен фиш за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка беше установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по законния ред на чл. 283 НПК.

Същите са еднопосочни и непротиворечиви, поради което не се налага подробно им аналитично обсъждане (арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК). При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Съгласно състава на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП:

"Собственикът на пътно превозно средство е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкционната норма, регламентираща административното наказание – тази на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда, че "собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат 2 на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице - с "имуществена санкция" в размер 2500 лева. Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък, с посока нарастващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между кои точки от посочения участък не е платена частично дължимата пътна такса. В обжалвания електронен фиш не е посочена е каква е категорията на превозното средство.

При тези фактически рамки на адм. обвинение не е ясно какво е изминатото разстояние от ППС, каква е неговата категория и какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Констатираните неясноти на административното обвинение възпрепятстват възможността за установяване извършването на нарушението от "*****“ и ограничават правото на защита, в частност да разбере фактическите и правните рамки на обвинението. Наред с това налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на ЕФ представлява отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се прилага този диференциран подход. Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който, в редакцията към датата на нарушението и на издаване на електронния фиш (ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г.) предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. При внимателен прочит на разпоредбата е видно, че законодателят е предвидил възможността да се издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП, а не както в процесния случай за нарушения 3 по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. За този тип нарушения, процедурата е регламентирана в чл. 189е, ал. 1 и следващите от ЗДвП и предвижда съставянето на АУАН и издаване на НП. В тази връзка съдът намира, че в този случай административнонаказателното производство е трябвало да започне със съставянето на АУАН и след това с издаване на НП, а не с издаването на ЕФ.

Възможност за санкциониране на нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш е предвидена след изменението на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, обн. ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г., което действа занапред и не може да санира допуснатото процесуално нарушение с обратна сила. Следва да се посочи и че разпоредбата на чл. 179, ал.3 ЗДвП предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, докато с нормата на чл.179, ал.3б ЗДвП се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП. В тази връзка както субектите, така и предвидените административни наказания, са различни.

Следва да се отбележи, че с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на ЗП (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.) към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи - 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които има следната редакция: "В случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство“. Налице е действаща поблагоприятна правна норма, която изключва ангажирането на административно-наказателната отговорност на дружеството. Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо АУАН и респективно НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение. Нарушен е редът на закона за ангажиране на административнонаказателна отговорност, в резултат от което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да направи своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в рамките на утвърдената от закона процедура. ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. От представения договор за правна защита и съдействие, се установи, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Така определеният размер не надхвърля минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата 8505991171, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2. т. 3, вр. чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на *****, ЕИК: **********, сумата от 600 лева за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред съда.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5