Определение № 626 от 15.06.2017, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 409/2015
- Вид
- Определение № 626
- Подписан
- 15.06.2017
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 2106 от 11.08.2015 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Разпореждане № 2305 от 07.09.2015 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Разпореждане № 2605 от 05.10.2015 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Разпореждане № 3156 от 17.11.2015 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Определение № 85 от 22.01.2016 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Определение № 1353 от 19.12.2016 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Решение № 110 от 05.04.2017 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 626
15.06.2017 град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….…граждански състав …………………………..
На петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове: като разгледа докладваното от Д.Динкова ……………………………. т.дело №409 по описа за 2015 година.
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв.Д., пълномощник на ищеца, за изменение на решение №119/05.04.2017 год. в частта на разноските, като бъде увеличен размера на присъдените разноски от 13 211,90 лв. на 19 031,97 лв. Представя доказателства.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. Заявява се, че молбата е неоснователна, тъй като не са налице сочените от молителя пороци на решението в частта на разноските.
Заявява се, че представените с молбата доказателства за образуване на производство по обезпечаване на исковете и производство пред съдебен изпълнител за налагане на обезпечителните мерки не следва да бъдат разглеждани от съда като преклудирани.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по искането с правно основание чл.248 от ГПК, взе предвид следното:
Молбата с правно основание чл.248 от ГПК е постъпила в срока по ал.1, подадена е от легитимирана страна, чрез упълномощения й представител, следователно е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С решение №119/05.04.2017 год. по т.д.№409/2015 год. като разноски в производството са възприети само някои от посочените в списъка на л.432 от делото и в тежест на ответника е присъдена сумата от 13 211,90 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Отговорността за разноските по делото е акцесорна, тя се реализира само по искане на страната, в чиято полза е постановен крайния съдебен акт и се изразява в понасяне на направените от нея разходи от насрещната страна, която неоснователно е предизвикала правния спор. Вярно е, че ответникът е отговорен за разноските, сторени от ищеца, но неговата отговорност следва да бъде ограничена в някакви разумни граници, които законодателят е поставил в чл.78 ал.1 от ГПК. Извън разумните граници на отговорността са разходите за транспорт, особено таксиметров в гр.София, както и т.нар. „разходи за явяване в открито съдебно заседание на 21.03.2017 год.“ според разписката на л.455 от делото. Няма никаква пречка тези разходи да бъдат поети от доверителя на адвоката съобразно вътрешните им отношения, но не е оправдано те да се възложат върху насрещната страна, без конкретна яснота какво представляват (очевидно не са възнаграждение). Позованото от съда решение №192/25.06.2014 год. по гр.д.№5663/2013 год. на ІV г.о. на ВКС не е постановено по въпроса дали пътните и дневни разходи представляват разноски по см.на чл.78 ал.1 от ГПК, но в него този въпрос е разискван като обусловен от изхода на спора, и при липса на задължителна съдебна практика, дадения отговор може да послужи като основа на правните изводи на настоящия съд и съвпада с вътрешното му убеждение.
Втория пункт на молбата съдържа твърдения за противоречие на решението със задължителна съдебна практика – ТР №6/06.11.2013 год. по т.д.№6/12 год. ОСГТК ВКС, поради неприсъждане на разноските в производството по обезпечение на иска.
Такива разноски не са били присъдени не защото не е съобразено ТР №6/2013 год. на ОСГТК ВКС, а защото молителят не е представил доказателства, че е образувал обезпечително и изпълнително производство за налагане на допуснатите мерки. На съда е възложено да се произнася по отговорността за разноските с всеки акт, с който се приключва делото (чл.81 от ГПК), но не и служебно да събира доказателства и да прави справки за образувани обезпечителни и други производства. И ако теоретично е възможно обезпечителното производство да се е развило в същия съд и да е възможно служебно то да се провери, закономерен е въпросът как следва да се извърши проверка за образуване на обезпечителни производства в други съдилища на територията на цялата страна и изпълнителни дела при ЧСИ или ДСИ за налагане на допуснатите обезпечения. Доказателства за образуване на дела (по обезпечение и по налагане на обезпечителните мерки) са представени едва с молбата по чл.248 от ГПК, след приключване на съдебното дирене, поради което те не следва да се вземат под внимание.
В обобщение съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта относно присъдените разноски. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че не е възможно удовлетворяване на молбата на ищеца и по друга причина – отговорността се понася съразмерно на уважената част от исковете и тъй като претенциите са уважени частично, няма как да бъде присъдена сумата от 19 031,97 лв. – сбор на разноските по представения списък.
Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д., пълномощник на ищеца, за изменение на решение №119/05.04.2017 год. в частта на разноските, като бъде увеличен размера на присъдените в полза на „Щрабаг“ ЕАД разноски от 13 211,90 лв. на 19 031,97 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: