Решение № 624 от 23.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Велико Т., 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500811 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №841/13.06.2025г., постановено по Гр.д.№512/2025г. по описа на РС – Велико Т.:

Замества, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, съгласието на бащата И. Т. П. с ЕГН:

**********, за пътувания на детето И.И. П. с ЕГН: ********** до всички държави – членки на Европейския съюз, Турция, Сърбия и Грузия, за срок до навършване на десетгодишна възраст на детето и при условие, че пътуванията се осъществяват извън определения на бащата режим на лични отношения с решение №209 от 17.01.2024г. по гражданско дело №3717/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователна молба по чл.127а, ал. 2 от СК на Н. Д. П., родена на **********г., гражданин на Руската федерация, в частта относно заместване съгласието на бащата И. Т. П. с ЕГН: **********, за пътувания на детето И.И. П. с ЕГН: ********** до всички държави – членки на Европейския съюз, Турция, Сърбия и Грузия, за периода от навършване на десетгодишна възраст на детето до навършване на пълнолетие.

Отхвърля като неоснователна молба по чл.127а, ал. 2 от СК на Н. Д. П., родена на **********г., гражданин на Руската федерация, в частта относно заместване съгласието на бащата И. Т. П. с ЕГН: **********, за пътувания на детето И.И. П. с ЕГН: ********** до Руската федерация и Китай, за срок до навършване на пълнолетие на детето.

На основание чл.127а, ал.4 от СК, допуска предварително изпълнение на решението.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Н. Д. П., чрез пълномощник адв.М. Г. – ВТАК, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането по чл.127а ал.2 СК за заместване съгласието на бащата И. Т. П. за пътуване на малолетното дете И.И. П. до Руската федерация; в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата по чл.127а ал.2 СК относно заместване съгласието на бащата И.

1

Т. П. за пътуване на детето И.И. П. до всички държави – членки на Европейския съюз, Т., С. и Г., за периода от навършване на десетгодишна възраст на детето до навършване на пълнолетие, както и в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, с искане за отмяна. Развити са оплаквания за неправилност, необоснованост и постановено при непълна преценка на доказателствата и приложимото право на първоинстанционното решение в частта относно отказа за разрешение за пътуване до Руската федерация, с довод, че ищцата е гражданин на Руската федерация, където живеят близки роднини на детето – баба, дядо, леля и др., като РС не е взел предвид, че малолетното дете И.И. е родено на ........ в Руската федерация и притежава руско гражданство. Твърди се, че РС неправилно е ограничил срока на разрешението само до навършване на 10 – годишна възраст на детето, без да отчете, че няма данни за настъпване на промяна във фактическата обстановка, която да обосновава необходимостта от повторно сезиране на съда след няколко години. Сочи се, че са налице предпоставки за разрешение по чл.127а ал.2 СК до пълнолетие на детето, а липсата на „изключителни обстоятелства“ в случая е необоснована, т.к. детето е родено в Руската федерация и има двойно гражданство, поддържа регулярен контакт с роднини в чужбина, няма доказателства, че майката има намерение да го изведе трайно извън страната. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваните му части, вместо което постанови друго, с което уважи молбата по чл.127а ал.2 СК в отхвърлените й части, като замести съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина - до всички държави – членки на Европейския съюз, Турция, Сърбия и Грузия за периода от 10 годишна възраст до пълнолетие; замести съгласието на бащата за пътуване на детето И. П. до Руската федерация. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за две инстанции. С въззивната жалба въззивникът представя препис – извлечение от руски паспорт на детето И.И. П..

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от другата страна – И. Т. П., чрез пълномощник адв.Р. К. – САК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло, по развити съображения по съществото на спора. Възразява по приемане на представеното с въззивната жалба препис – извлечение от руски паспорт на детето И.И. П. като доказателство по делото, поради преклузия. Претендира направените пред въззивна инстанция съдебни разноски.

В СЗ въззивникът Н. Д. П. лично и чрез пълномощника си адв. М. Г. – ВТАК поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира всички направени в първоинстанционното и въззивното производства съдебни разноски. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна И. Т. П., чрез пълномощника си адв.Р. К. – САК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмения отговор по жалбата. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Първоинстнационното решение в необжалваните му от страните части е влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 пр.1 от ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваните му части е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното съдебно решение в обжалваните му части е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявена от Н. Д. П., майка и законен представител на малолетното дете И.И. П., молба с правно основание чл.127а ал.2 СК за заместване съгласието на ответника по молбата И. Т. П., баща на детето, за пътуване на 2 детето в чужбина, а именно в държавите – членки на Европейския съюз и до Р. Т., С., Г., Р. и К. на почивки и екскурзии, придружавано от своята майка Н. Д. П. или друго упълномощено от нея лице, за срок до навършване на пълнолетие на детето.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът по молбата И. Т. П., чрез пълномощника си адв.Р. К. – САК, е оспорил молбата по чл.127а ал.2 СК. Изложил е твърдения, че е оттеглил декларацията си за съгласие дъщеря му да пътува в чужбина, т.к. неговата майка му споделила, че ищцата й е казала, че ще вземе децата си и ще избяга с тях в Р. и няма да даде на ответника да вижда дъщеря си И.. Оспорил е ищцовото твърдение, че майката има възможност и средства за пътувания в чужбина, както и твърдението, че общото дете на страните И. П. има нужда от пътувания в чужбина.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като въззивният съд възприема като свои констатациите на РС, досежно правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства. Приет като писмено доказателство е издаден паспорт на малолетното дете И.И. П. от Руската федерация, видно от който детето има руско гражданство. Прието като писмено доказателство е свидетелство за раждане на малолетната И.И. П., изд. от администрация на гр.В., видно от което детето е с място на раждане гр.В., Руска федерация. Приет като доказателство във въззивното производство е социален доклад за положението на малолетното дете И.И. П., изготвен от ДСП – Велико Т., видно от който към момента преки грижи по отглеждането на малолетното дете И. полага майката в семейната си среда.

При правилно установена фактическа обстановка по делото, първостепенният съд е извел правилни и законосъобразни правни изводи за неоснователност на молбата по чл.127а ал.2 СК в частта за заместване съгласието на бащата И. Т. П. за пътуване на детето И.И. П. до Руската федерация за срок до навършване на пълнолетие на детето, както и за неоснователност на молбата по чл.127а ал.2 СК в частта относно заместване съгласието на бащата И. Т. П. за пътувания на детето И.И. П. до всички държави – членки на Европейския съюз, Т., С. и Г., за периода от навършване на десетгодишна възраст на детето до навършване на пълнолетие, които въззивният съд споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

На основание чл.127а ал.1 СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Съгласно чл.127а ал.2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по ал.1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството по чл.127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №1/03.07.2017г. по тълк.д.№1/2016г., ОСГК на В К С , изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави.

В процесният случай малолетното дете И.И. П. е на 6г. и 6м. към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, като с влязло в законна сила решение на брачния съд по гр.д.№...... по описа на ВТРС упражняването на родителските права спрямо него е предоставено на майката Н. Д. П., като на бащата И. П. П. е определен режим на лични отношения с дъщеря му И.. С влязлото в сила първоинстанционно решение по гр.д.№.......г. по описа на ВТРС в необжалваната му от страните част е заместено на основание чл.127а ал.2 СК съгласието на бащата И. Т. П. за неограничен брой пътувания на малолетното дете И.И. П. до всички държави – членки на Европейския съюз, Т., С. и Г., за 3 срок до навършване на десетгодишна възраст на детето и при условие, че пътуванията се осъществяват извън определения на бащата режим на лични отношения с решение №........г. по Гражданско дело №........г. по описа на Великотърновския районен съд, което въззивният съд следва да зачете съгласно чл.297 ГПК, като спорът пред въззивната инстанция е досежно срока, за който следва да бъде дадено разрешението съгласно чл.127а ал.2 СК.

Текстът на чл.127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване. Именно защото по реда на чл.127а ал.2 СК е заместено от съда съгласието на бащата за пътуване на малолетното му дете И.И. П. в чужбина до всички държави – членки на Европейския съюз, Т., С. и Г. за неограничен брой пътувания и без да са ограничени от съда само до краткосрочни пътувания на детето в чужбина и по – конкретно такива с цел екскурзия, почивка, за посещение на близки, подходящият, според съда, и в интерес на детето срок в случая за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето до конкретно посочените по - горе държави по реда на чл.127а ал.2 СК, най – вече с оглед и възрастта на малолетната му дъщеря И., която е само на 6г. и 6м., е до навършване на десетгодишна възраст на детето, както правилно е приел и РС, а не до навършване на пълнолетие на детето, т.к. заместването на съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина до всички държави – членки на Европейския съюз, Турция, Сърбия и Грузия за един, с оглед възрастта на детето, доста продължителен период до навършване на пълнолетие на детето, би довело до веднъж завинаги замяна съгласието на родителя, неупражняващ родителските права спрямо детето, за пътуване на детето в чужбина до конкретните горепосочени държави, за които е дадено разрешението по чл.127а ал.2 СК. Предвид възрастта на детето, правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящият случай ограничаването на разрешението по чл.127а ал.2 СК със срок по-кратък от навършване на пълнолетие на детето, ще е в интерес на малолетното дете, който има първостепенно значение, т.к. след изтичането му, съдът отново ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на пътуванията обстоятелства – с оглед интересите на детето, без да е изтекъл продължителен период от време от предходното разрешение, в какъвто е налице възможност и опасност интересите на детето да бъдат злепоставени. По делото не се твърдят от молителя и не се доказва наличието на изключителни обстоятелства, които да обуславят заместването от съда на съгласието на бащата за пътуване на малолетното му дете И. до всички държави – членки на Европейския съюз, Т., С. и Г. по реда на чл.127а ал.2 СК да бъде за продължителен период до навършване на пълнолетие на детето, поради което искането по чл.127 ал.2 СК в тази му част за периода от навършване на десетгодишна възраст на детето до навършване на пълнолетието му е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено, респ. първоинстанционното решение в тази му обжалвана част, потвърдено като правилно и законосъобразно. Безспорно с физическото израстване на детето ще нараства и нуждата и потребността му да опознава нови места, да обогатява познанията и културата си, но с оглед възрастта на малолетната И. и при липса в настоящият случай на изключителни обстоятелства, съдът приема, че даването на разрешение по реда на чл.127а ал.2 СК за пътуване на детето И. в чужбина до всички държави – членки на Европейския съюз, Т., С. и Г. за неограничен брой пътувания следва да бъде ограничено със срок до навършване на десетгодишна възраст на детето, който е в негов интерес, и е подходящ. Съдът приема, че, доколкото на основание чл.235 ал.3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, до приключване на устните състезания по делото, и при липсата в конкретния случай на изключителни обстоятелства, интересът на детето, който е от първостепенно значение, диктува заместването на съгласието на бащата за пътуване на малолетната му дъщеря И. в чужбина до всички държави – членки на Европейския съюз, Т., С. и Г., за което същият не дава съгласие, да е за срок, който, с оглед възрастта на детето, не надхвърля навършване на десетгодишната му възраст.