Решение № 478 от 10.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100512888 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20168749/06.08.2021 г. по гр.д. № 40974/2019 г. по описа на СРС, 64 състав са отхвърлени предявените от П.И.И. против Научноизследователски институт по криминалистика искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със Заповед № 196з-128/03.06.2019 г. от Директора на Научноизследователски институт по криминалистика и за възстановяване на заеманата при уволнението длъжност „главен експерт“ в сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02 „Физико – химични и биологични изследвания“ при ответника.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25140360/20.09.2021 г., подадена от П.И.И., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство посочва, че правилно в съдът е приел, че не са налице нарушения от негова страна по т.

1 и т. 2 от заповедта, с която било прекратено трудовото му правоотношение, но неправилно бил достигнал до извода, че П.И. е извършил третото от посочените в заповедта нарушения, изразяващи се в преместване на секвенатор 3500 XL в стая 203, което не трябвало да се извърши поради устна заповед на заместник – директора Я. с което ищецът бил нарушил задължението си „да спазва техническите и технологичните правила и да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен 1 акт“. Поддържа, че правните изводи за извършено нарушение по т. 3 от процесната заповед били неправилни, защото не кореспондирали със събраните по делото доказателства. От тях се установявало, че нямало ясно и точно формулирана заповед от страна на заместник – директора В. Я. сведена до знанието на всички служители, имащи отношение към работата на секвенатор 3500. Нямало и доказателства, че такава заповед била сведена до знанието на ищеца. Освен това, преместването му било извършено с изричното разрешение на прекия ръководител на П.И. – Ж.И. и нямало противопоставяне на нито един служител на тези действия. Преместването на секвенатора било по нареждане и със съгласие на прекия ръководител, което означавало, че това не било негово едностранно решение, а било съгласувано и одобрено от Ж.И. предварително. Твърди, че освен, че не е спряла преместването, тя изпратила и още един служител – И. Ч., за да могат двамата да извършат преместването. Поддържа, ч193е от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установявало съдържанието на устната заповед, което в случая представлявало нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ. Поддържа, че по делото не било доказано кои технически и технологични правила са нарушени и кои са всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, които ищецът трябвало да изпълнява, както и не се установява, че П.И. е запознат с тях. Служителите в НИКМВР не били запознати с това как се работи със секвенатора, тъй като въпреки че бил придружаван от инструкция, до реалното му внедряване не бил експлоатиран, а бил консервиран по предвидения ред. Твърди, че към 27.09.2019 г. не е имало инструкция за работа с новия секвенатор, а такава е имало от април 2019 г., в сила от май 2019 г., като към процесната дата той не е функционирал. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е обосновал налагането на най-тежкото наказание с предходно наказание „предупреждение за уволнение“, но не е обсъдил, че от трите посочени нарушения в заповедта е приел, че е осъществено само едно. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което заповедта, с която е наложеното наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение да бъде призната за незаконна и да бъде отменена, както и ищецът П.И. да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25152787/18.10.2021 г., подаден от въззиваемия Научноизследователски институт по криминалистика към МВР, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна.

Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице посочените в заповедта нарушения по т. 1 и т. 2. По отношение на нарушението по т. 3 посочва, че ищецът е бил запознат с устната заповед да не се предприемат никакви действия с процесния секвенатор, който факт се установявал от признанието, направено от него в писмените му обяснения. Неоснователно било и възражението, че 2 следвало да има писмена следа за запознаването му с тази заповед. Устното разпореждане било издадено с цел да се опази скъпоструваща техника от вандалското отношение от страна на П.И.. Посочва, че от показанията на свидетеля Л.Й. и от признанието на ищеца се установявало, че всички в сектора били запознати с разпореждането „да не се пипа“ секвенатора, находящ се в стая 214, поради което неоснователно било възражението, че той не бил уведомен за него. От показанията на свидетелите не се установявало прекият ръководител Ж.И. да е давала разпореждане за преместване на апарата. Изричното разпореждане било този уред да се премести при спазване на техническото описание и инструкции и в присъствие на сервизен инженер.

Невярно било твърдението, че не е запознат с експлоатационните инструкции, описани в техническата документация на апаратурата. Посочва, че е имало определени отговорници за този апарат, които обаче, са били уведомени впоследствие за преместването му. Освен това, посочва, че П.И. се е подписал след провеждане на инструктажи и е бил запознат с изискванията за охрана на труда. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е съобразил тежестта на нарушението като е взел предвид Заповед № 196 з – 146/19.07.2018 г., връчена на П.И. на 20.07.2018 г. за налагане на наказание „предупреждение за уволнение“, и която е била в сила към датата на налагане на последното му наказание, поради което не било възможно да бъде наложено по-леко наказание. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 40974/2019 г. по описа на СРС, 64 състав е образувано по искова молба, подадена от П.И.И., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда против Научноизследователски институт по криминалистика - МВР.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът П.И.И. е работи при ответника на длъжност „главен експерт“ в сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02 „Физико-химични и биологични изследвания“ при НИК – МВР. Твърди, че със Заповед № 196з-128/03.06.2019 г. на основание чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 192, ал. 1 от Кодекса на труда при спазване на изискваният на чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал.1 и чл. 194, ал. 1 и ал. 3 и чл. 195 от КТ му било наложено наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение. Поддържа, че уволнението му е незаконосъобразно. Посочва, че в оспорената заповед липсвало точно и пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, в какво точно се състои нарушението, както и изложените мотиви били неясни и некоректни. Не били посочени техническите и технологическите правила, които е нарушил при изпълнение на задълженията си, не било ясно и как е запознат с тях, 3 както и какви били последиците от това. По отношение на първото нарушение, посочено в заповедта, заявява, че не били отразени конкретните задължения от длъжностната характеристика, които не били изпълнени от ищеца. Не били посочени и техническите и технологичните правила, които е следвало да изпълни. На следващо място, поддържа, че стриктно е изпълнил указанията на сервизния техник във връзка с поставянето на нови буфери в секвенатора, а е предприел тези действия именно с цел опазване на имуществото на работодателя. Не било налице и третото нарушение, посочено в заповедта, тъй като от една страна, бил изпълнил разпореждане на прекия си ръководител, а от друга е санкциониран за това. Не бил получавал разпореждане да приведе техниката в режим на пренасяне. Не били настъпили и вредни последици за работодателя. Неправилно била определена и тежестта на нарушенията и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Моли заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение да бъде отменена и да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника

Научноизследователски институт по криминалистика - МВР като оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като към датата на прекратяването му ищецът е заемал длъжността „главен експерт“ в сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02 „Физико-химични и биологични изследвания“ при НИК – МВР, както и че трудовото правоотношение е прекратено с процесната заповед. Поддържа, че заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че ищецът е бил запознат с длъжностната си характеристика на 23.08.2017 г., както и с Основна процедура по качество, раздел ТС и спомагателно оборудване. Ищецът преминал и през обучение за спазване на тези правила. Поддържа, че в института е въведена система за управление на качеството, Стандарт БДС EN ISO/IEC 17025, поради което било недопустимо, който и да е от служителите да не познава апаратурата, с която работи и да извършва действия, освен злонамерени, за които не знае какви са последиците. Посочва, че освен, че съгласно раздел „Мониторинг на служителите, обучение и квалификация“ всеки служител се обучава за работа със съответната апаратура, като държи изпит за това, но също и била разработена процедура по „Управление на техническите средства и спомагателно оборудване“, където изрично било разписано, че техническите средства се използват само в съответствие с инструкциите за работа и поддръжката и калибрирането им се осъществяват само в съответствие с препоръките на оторизирания сервиз. Извършени били и другите нарушения на трудовата дисциплина, като с некомпетентните си опити „да излъже“ апаратурата е въздействал върху част от нея и на следващо място е преместил апаратурата въпреки изрична забрана от заместник директора и ръководител на Центъра за експертни криминалистични изследвания, осъществено на 27.02.2019 г. без 4 да са извършени необходимите процедури за преместване. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство доказателства, от които се установява следното: са събрани писмени и гласни

Не е спорно между страните, а и се установява, че на 01.08.2014 г. между Научноизследователски институт по криминалистика - МВР и П.И.И. е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „главен експерт“ в сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02 „Физико-химични и биологични изследвания“ при НИК – МВР. При сключване на трудовия договор ищецът е удостоверил с подписа си, че е запознат с длъжностната си характеристика, Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, Правилник за вътрешния трудов ред. В длъжностната характеристика, връчена на П.И.И. на 21.08.2017 г. е посочено, че при осъществяване на трудовите си функции е длъжен да се грижи за използването, съхраняването и поддържането на техническите средства, с които работи в състояние, гарантиращо висока точност и надеждност на получаваните резултати, да изпълнява стриктно изискванията на системата за управление на качеството и да прави предложения за подобрения, да спазва техническите и технологичните правила при изпълнение на задълженията си, да работи само с изправни технически средства (съоръжения, машини, уредби, апарати и др.) и при констатиране на неизправности незабавно да уведомява компетентните длъжностни лица, да изпълнява и други задачи, възложени му от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия, да познава нормативната уредба за акредитиране на лаборатории по БДС EN ISO/IEC 17025 и системата за управление на НИК – МВР.