Решение № 263326 от 25.05.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 25.05.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №6952/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането/отм/.

Ищците Ф.С.А.О. Е., М.С.А.О.О., Р.С.А.О.

Р., Х.С.А. О., С.С.А., Х.С.А., А.С. А. и Д.С.А., чрез неговата майка Ф.С.М., като наследници на починалата в хода на делото Р. А.О., конституирани по реда на чл.227 от ГПК, излагат в исковата молба, че на 08.01.2016г. в района на с.Първица, община Кирково, л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ ****** навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в движещия се л.а."Пежо", който се завъртял и паднал в крайпътна канавка. В него пътувал гръцкия гражданин С.А., който починал на 10.01.2016г., вследствие на получените при ПТП увреждания. По случая е образувано следствено дело №8/2016г. по описа на ОСС-гр.Кърджали, което не е приключило към датата на исковата молба. Р. А.О. била майка на починалия, която търпяла значителни неимуществени вреди, тъй като се обичали и подкрепяли със сина й, много трудно преживяла загубата. Към датата на исковата молба не се е възстановила от шока, който изпитала, когато разбрала за инцидента. Вина за настъпване на ПТП имал водачът на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ ****** , който имал договор за застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП.

В молба от 13.11.2019г. са посочени наследниците на починалата първоначална ищца, както и дяловете им в наследството, като е заявено, че децата й Ф.С.А.О. Е., М.С.А.О.О., Р.С.А.О. Р., Х.С.А. О. и починалия С.С.А., получават по 20 % от него, като дела от наследството на С.С.А. се разделя между децата му С.С.А., Х.С.А., А.С.А. и Д.С.А. по 25%.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищците, като наследници на Р. А.О., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 170 000лева, настъпили в резултат на ПТП от 08.01.2016г., в резултат от което на 10.01.2016г. починал синът й С.А., ведно със законната лихва върху тази сума от 08.01.2016г., датата на ПТП, до окончателното й плащане.

Ответникът ЗД "Л.И."АД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска, тъй като липсват доказателства първоначалната ищца да е майка на починалото лице и да попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановление№4 от 1961г на Пленума на ВС, изменено с постановление№5 от 1969г. Оспорва настъпването, механизма и последиците от ПТП.

Прави възражение за съпричиняване по реда на чл.52 от ЗЗД с твърдение за непоставен или неправилно поставен обезопасителен колан. Оспорва да са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди, тъй като починалият е живял в РБългария, а майка му в Гърция. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и страна следното:

С определение от 16.11.2018г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ ****** към датата на настъпване на ПТП, поради което не следва да се обсъждат доказателсвата, събрани за установяване на това обстоятелство.

С влязла в сила присъда на 30.01.2020г. на ОС

Кърджали по НОХД 183/2018г., изменена частично с решение на АС-Пловдив по ВНОХД№298/2019г., е призната З.А.И.за виновна в това, че на 08.01.2016г. на път I-5 на км.374+400 в землището на с.Първица , община Кирково, област Кърджали, при управление на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ ****** нарушила правилата за движение по пътищата -чл.21, ал.1 от ЗдвП , като управлявала автомобила със скорост от 108,12-км.ч. и чл.16,ал.1 от ЗДвП като без да изпреварва или заобикаля друго превозно средство, навлязла и се движела с управлявания от нея автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване с М.Ф.А.по непредпазливост причинила смъртта на С.С.А..

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно от представената присъда се установява наличие на противоправно поведение на З.А.И., която при управление на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ ******, на посоченото място, дата и час поради нарушение на правилата за движение по пътищата реализирала ПТП, при механизма описан в присъдата и исковата молба, в резултат от което е настъпила смъртта на С.С.А.. Поради изложеното съдът приема, че не следва да обсъжда събраните в настоящото производство доказателства за установяване механизма на процесното ПТП.

Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ

/отм/ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Не е спорно между страните, че ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№ ******. Установява се, че при управление на същия и поради неспазване на правилата за движение по пътищата от водача е настъпило процесното ПТП, в резултат от което е настъпила смъртта на С.А., поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за причинените на първоначалната ищца вреди.

Във връзка с възражението за съпричиняване с твърдение за непоставен или неправилно поставен обезопасителен колан от страна на починалия С.А. е изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа екпертиза, в която е посочен механизъм на ПТП, идентичен с установения в присъдата. В отговора на въпрос 12 е посочено, че в резултат от ъглова скорост при завъртането, пътуващият на задната седалка в лек автомобил "Пежо" С.А. изпаднал от купето на автомобила и паднал в дясната канавка, където тялото е намерено под автомобила. На въпрос 23 вещото лице отговаря, че в съдебномедицинската практика е добре известно, че обичайно пострадали при ПТП, изпадат от автомобила, при липса на поставен предпазен колан. В открито съдебно заседание вещото лице отговаря на въпрос на страните, че при поставен колан тялото би се задържало към седалката и няма да изпадне от автомобила.

Във връзка с възражението за съпричиняване са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ф.С.М., майка на ищеца Д.С.А., която дава показния, че е присъствала на ПТП. Пътували заедно със сина и съпруга й в колата. Той седял на задната дясна седалка, а свидетелката зад шофьора, детето седяло между тях, лежало върху баща си. Колата карал М., а А. седяла отпред. Не помни дали са имали поставени обезопасителни колани. Когато се осъзнала след удара с другия автомобил, видяла че детето и съпруга й са изхвърчали от колата. Били под колата. Тя и М. извадили детето, след което извадили мъжа й, който лежал притиснат под колата в нещо като канал, канавка. Свидетелката не изхвърчала от колата.

Съпругът й бил седнал до вратата, в която настъпил удара, вероятно е бил плътно до нея. След удара видели, че е изхвръкнала вратата. Имало кръв, където бил паднал мъжа й. Не знае дали лекият автомобил, в който се возили е имал обезопасителни колани на задната седалка. Съдът приема, че показанията на свидетелката следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК като се вземат предвид останалите доказателства по делото.

При преценка основателността на възражението за съпричиняване съдът взема предвид обективираната в решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съдебна практика, според която приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан наличието на обезопасителен колан на процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняването на вредоносния резултат.

В настоящия случай ответното застрахователно дружество не е провело пълно главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване от пострадалото лице, тъй като липсват доказателства, установяващи наличието на обезопасителен колан на задната седалка на автомобила. В тази връзка не се съдържат данни в заключението на КСМЕ, в която е посочено, че обичайно пострадали при ПТП, изпадат от автомобила, при липса на поставен предпазен колан, както и че при поставен колан тялото би се задържало към седалката и няма да изпадне от автомобила. Свидетелката не помни дали е имало налични обезопасителни колани на задната седалка на автомобила и дали съпругът й е бил с поставен колан. Въз основа на изложените съображения съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

От събраните доказателства е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие на 08.01.2016г., вината на водача на л.а.

"Фолксваген Пасат" и причинената смърт на С.А. в резултат от произшествието. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача вреди при управлението на автомобила. Установява се, че ищцата е майка на починалия С.А..

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Р.С.-А. Р., сестра на С.А.. Съдът приема, че показанията й следва да се вземат предвид, тъй като е разпитана като свидетел по делото преди смъртта на Р. А.О. и конституирането й като ищец по реда на чл. 227 от ГПК. Същата дава показания, че майка й и брат й били в много добри отношения, живеели в една къща, брат й се грижел за майка им, взаимно си помагали. Брат й работел като продавал риба. Живеел в бащината си къща, заедно с майка им, винаги е живял там, където живеели пет деца, четири сестри и един син. Имал съпруга, но се разделили преди около 15 години. Преди това живеели в бащината му къща, след раздялата децата отишли да живеят при майка им. Само С. живеел с майка им, свидетелката живеела в Атина, а другите сестри в Германия. Преди 8-9 години свидетелката се преместила да живее в Комотини. Тя съобщила на майка си за инцидента със С., казала й че е загинал. Майка й получила шок и дошъл лекар. Започнала да взима лекарства, да получава главозамайване, непрекъснато ходела на гробищата. Тя организирала погребението. След като си счупила крака започнала да не ходи толкова често. Паднала предния ден преди разпита-04.03.2019г., тъй като получила главозамайване и ще си прави на следващия ден операция. Не може да преодолее смъртта на сина си. Брат й бил добър човек, делял хляба си с хората, бил добър с майка им. С. живеел при майка си след сватбата и след раздялата със съпругата му, останал да живее при нея. Има още едно дете от друга жена.

След смъртта на С. никой не живее при майка им и тя се издържа от помощи от "Организация за земеделски застраховки", а преди това помагал брат й, който продавал риба, помагал й много, пазарувал всичко от което имала нужда.

Заедно се грижели за поддръжката на къщата. Баща им починал преди 28 години. С. имал магазин за риба, от където пътували в деня на катастрофата, който сега е затворен. За катастрофата им съобщила жената, с която бил. На другия ден се обадили от болницата, че е починал и тогава казали на майка й.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93edc650-4b3d-47a8-8daa-ba31681320d5