Решение № 63 от 11.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225000500119 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260226/8.12.2021 г. по гр.д. № 748/2019 г. на ОС-П., с което е отхвърлен искът, предявен от Д.П. за осъждане на ответника Р.с.- П. да й заплати обезщетение в размер на 28 583,51 лв. за имуществени вреди – пропуснати ползи поради неполучаване на трудово възнаграждение и други плащания, които би получила в качеството на служител на съда, за периода от 14.06.2015 г. до 31.12.2017 г., след като е била незаконно уволнена със заповед № 1403/13.12.2014 г. на РС-П., както и искането за заплащане на законни лихви върху главницата.

Жалбоподателката Д. Т. П. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в подадената на 24.01.2022 г. въззивна жалба, като бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените от нея искове. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД против ответника Р.с.- П. за осъждане да й заплати сумата 28 583,51 лв., ведно със законната лихва, като обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи поради неполучаване на трудово възнаграждение и 1 други плащания, които би получила в качеството на служител на съда, за периода от 14.06.2015 г. до 31.12.2017 г., след като е била незаконно уволнена със заповед № 1403/13.12.2014 г. на РС-П.. Не заявява искане в производството пред настоящата съдебна инстанция за събиране на нови доказателства. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Р.с.- П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 24.02.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като недопустими, евентуално като неоснователни. Не заявява искане в производството пред настоящата съдебна инстанция за събиране на нови доказателства.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че ищцата Д.П. е работила като служител в Р.с.- П. и е била уволнена със заповед на председателя на съда № 1403/13.12.2014 г. на основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ. С подадената на 26.07.2019 г. искова молба ищцата посочва като правно основание на своите искове нормите на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и твърди, че преди това уволнение тя е била уволнена и след отмяна на уволнението от съда е била възстановена въз основа на нейно заявление от 16.05.2014 г. на работа в РС-П. на длъжност „Призовкар“. Твърди, че при започването на работа й станало ясно, че председателят на съда ИВ. К. има лично отношение към нея и е твърдо решен тя да бъде уволнена и затова издал на 28.05.2014 г. заповед тя да изпълнява временно до приключване на процедурата по нейно трудоустрояване функцията на длъжност „Чистач“, която заповед е в явно нарушение на дадените предписания от ТЕЛК и НЕЛК във връзка с нейните заболявания, като не е открита и процедура по нейното трудоустрояване.

Твърди, че въпреки така издадената и явно незаконосъобразна и тенденциозна заповед, която е проява на лично отношение на административния ръководител на РС-П. към нея и въпреки представените решения на ТЕЛК и предписания на НЕЛК, тя изпълнявала възложените й функции, доколкото 2 здравословното й състояние позволявало това. Твърди, че председателят на съда ИВ. К. издал на 7.07.2014 г. заповед, с която определил района, който тя трябва да почиства, като определеният й обем на работа бил такъв, че били налице всички противопоказания съгласно експертното решение на ТЕЛК, като това било извършено съзнателно и тенденциозно от лицето, изпълняващо длъжността на председател на съда. Твърди, че вместо да започне и да се изпълни процедурата за определяне на подходяща длъжност с оглед нейното здравословно състояние като трудоустроено лице, ИВ. К. в качеството си на председател на съда е депозирал на 18.06.2014 г. жалба против ЕР на ТЕЛК от 11.06.2014 г. с искане за неговата отмяна, която жалба не е допусната до разглеждане от НЕЛК. Твърди, че в желанието си да осъществи личните си намерения от отношение на нея да бъде тя отстранена от длъжността „Призовкар“, на която е възстановена на работа, в нарушение на закона, за което ИВ. К. е лично запознат, е направил опит чрез незаконно използване на камерите на съда да се опита и да докаже неспазването от нейна страна на трудовата дисциплина. Твърди, че той след като е бил наясно при какви условия и как може тя да бъде уволнена като лице с намалена работоспособност, съзнателно не е преодолял защитата по чл. 333 от КТ и е издал на 13.12.2014 г. заповед за нейното уволнение на основание чл.

344,ал.1,т.1 от КТ. Твърди, че с факта на дисциплинарното уволнение за нея било невъзможно да се впише в Бюрото по труда като безработна. Твърди, че заповедта за уволнение от 13.12.2014 г. е отменена като незаконна с решение № 161/2017 г. по гр.д. № 33/2017 г. на ВКС и тя е била възстановена на заеманата от нея длъжност „Призовкар“ в РС-П.. Твърди, че за периода от 13.12.2014 г. до 2.01.2018 г. не е могла да си намери работа, като само в периода 26.01.2015 г.-2.02.2015 г. е работила по сключен трудов договор.

Твърди, че вследствие на незаконното дисциплинарно уволнение, което било пряка и непосредствена последица от незаконните действия и личното отношение на председателя на РС-П. ИВ. К., тя претърпяла преки имуществени вреди, изразяващи се в нереализиране на доходи от трудова дейност за времето от 1.01.2015 г. до 31.12.2017 г. (заплата, ранг, стаж, СБКО, облекло, обезщетение за неползван ГПО) общо в размер на 42 847,60 лв.

Затова претендира да бъде осъден ответника РС-П. да й заплати посочената сума ведно със законната лихва от момента на падежа на всяко едно от вземанията до окончателното изплащане.

3

С отговора на исковата молба от 7.02.2020 г. ответникът възразява, че искът е недопустим,евентуално неоснователен, като предявен извън шестмесечния срок от уволнението и доколкото се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на признато по съдебен ред за незаконно извършено уволнение, като тези вреди са извън предвидените такива по чл. 225 от КТ. Заявява, че с исковата молба се търси обезщетение за вреди, причинени от непозволено увреждане, поради което отговорността може да се търси единствено от техния пряк причинител и предявеният иск срещу съда следва да бъде отхвърлен. Заявява, че всичко, посочено в исковата молба, касаещо лична вина на административния ръководител на съда или негово тенденциозно отношение към ищцата, е неоснователно, необосновано и непочиващо на фактите от обективната действителност.

С разпореждане от 24.06.2020 г. окръжният съд частично прекратява производството по делото по отношение на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане до размера от 4 718,09 лв. поради неполучаване от ищцата на трудово възнаграждение в периода от 1.01.2015 г. до 13.06.2015 г. поради незаконното й уволнение със заповед от 13.12.2014 г. на председателя на РС-П.. Със същото разпореждане съдът оставя без движение исковата молба и указва на ищцата да заяви срещу кой ответник предявява иска си за вреди от непозволено увреждане на основание чл. 45 от ЗЗД, причинени във връзка с незаконното й уволнение, извън подлежащите на обезщетяване по чл. 225 от КТ и в какво се изразяват тези вреди (пропусната възможност да получи обезщетение като безработна поради незаконното й дисциплинарно уволнение или неполучаване на предишното трудово възнаграждение за периода след изтичане на шестте месеца по чл. 225 от КТ).

С молба-уточнение от 14.07.2020 г. ищцата заявява, че предявеният иск е с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и се търси деликтна отговорност на работодателя за извършеното незаконно уволнение от ръководителя на РС-П., ползвал недобросъвестно служебното си положение за постигане на неслужебна цел. Заявява, че недобросъвестното използване на служебното положение се изразява в това, че след като ищцата е била възстановена на работа на длъжност „Призовкар“, вместо да изпълни 4 служебните си задължения, същият я преназначил на длъжност „Чистачка“, като ръководителят е знаел, че ищцата е трудоустроена с множество съпътстващи заболявания, които са му били известни от трудовото й досие, бил е наясно, че преназначаването й на длъжност „Чистачка“ е противопоказна длъжност и тя не е следвало да изпълнява тези трудови задължения според заболяванията й, наред с това е организирал и е провел следене чрез камерите на съда за доказване на обстоятелството, че ищцата не е спазвала работното време, същият съзнателно не е изпълнил своите задължения по закон, като не е осигурил съответните 5% места в повереното му учреждение за заемане от трудоустроени лица. Заявява, че претендираните имуществени вреди, посочени в исковата молба, са действително причинените вреди вследствие на липсващо основание за уволнение на работника, като е издал уволнителна заповед, използвайки недобросъвестно служебното си положение за постигане на лични и други неслужебни цели (ППВС №4/30.10.1975 г.).

Със становище от 7.08.2020 г. ответникът РС-П. заявява, че пасивната процесуална легитимация остава неизяснена. Заявява, че при предявен срещу юридическото лице като работодател иск се излагат твърдения за недобросъвестно използване на служебно положение от ръководителя му като физическо лице (председателя на съда). Заявява, че се смесват качествата на работодател, издал атакуваната заповед за уволнение, и на ръководител на съответния съд, за когото се твърди, че извършил незаконосъобразни действия по отношение на ищцата.

С определение от 23.09.2020 г. окръжният съд прекратява производството по делото. Едно от основанията за прекратяването на производството е липса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск – пасивната процесуална легитимация на посочения ответник в лицето на РС-П.. Съдът посочва, че при твърдения, че вредите са резултат от умишленото противозаконно поведение на председателя на съда, който използвал недобросъвестно служебното си поведение, искът се предявява срещу представляваното от него юридическо лице, което в качеството си на работодателя може да отговаря единствено за вредите от незаконно уволнение, очертани в специалната норма на чл. 225 от КТ. Посочено е, че по иск за обезщетение за вреди, дължими по общите правила на ЗЗД, 5 произтичащи от изложените в исковата молба обстоятелства, работодателят не е процесуално легитимиран да отговаря, като на извъндоговорно (деликтно) основание юридическото лице не може да отговаря за действията на своя ръководител, свързани с уволнението на ищцата, а би следвало да се търси личната му деликтна отговорност на основание чл. 45 от ЗЗД, ако съответните основания за това съществуват.

Срещу определението на окръжния съд от 23.09.2020 г. е подадена от ищцата частна жалба до апелативния съд и с определение от 22.01.2021 г. апелативният съд отменя определението. Апелативният съд посочва, че в случая пасивната процесуална легитимация на посочения от ищцата ответник се извежда от въведените в исковата молба твърдения и заявения петитум, че се претендира реализиране на имуществената отговорност на РС-П. като възложител на работата за репариране на твърдените да са настъпили имуществени вреди на ищцата от признатото за незаконно уволнение в размер и период над предвидения в чл. 225,ал.1 от КТ, поради което приема, че посоченият от ищцата ответник РС-П. е пасивно процесуално легитимиран в процеса, а доколко пасивната процесуална легитимация съответства на материално-правната съдът ще се произнесе с решението по спора.