Определение № 2023 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2023 гр. Варна, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500368 по описа за 2026 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9547/09.12.2025 г. на А. К. М. против Решение № 193/06.11.2025 г., поправено с Решение № 41/05.03.2026 г., постановени по гр.д. № 525/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отхвърлен предявеният от А. К. М. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“АД иск с правно основание чл. 439 , вр. чл. 124 , ал. 1 ГПК за приемане за установено, че не дължи на ответника сумата от 4437,38 лв., представляваща главница по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 198/2011 г. по описа на Районен съд – Девня, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията заради изтекла погасителна давност.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а така също и на съдопроизводствените правила. Навежда се довод, че не е налице валидно цедиране на вземанията по изпълнителния лист между първоначалния кредитор и ответното дружество, като не са ангажирани доказателства за валидно връчване на уведомлението за цесия. В тази връзка въззивницата счита, че действията, предприети по изпълнителното дело след 08.09.2015 г., не са извършени от легитимна страна, поради което не следва да бъдат приети като такива прекъсващи давността. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че подадените от взискателя по изп. дело молби са нередовни, а нередовната молба не прекъсва погасителната давност. Насрочването на опис на движими вещи също не прекъсвало погасителната давност, като изводът на съда в този смисъл е в противоречие с тълкувателната практика на ВКС. Твърди се, че с посочените молби взискателят е отправял единствено бланкетни искания, целящи прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но не и целящи извършването на действия, които да доведат до прекъсване на погасителната давност. Излага се, че първоинстанционният съд не е формирал мотиви защо приема, че бездействието на съдебния изпълнител с неуказване на взискателя в разумен срок да отстрани нередовността на подадена молба за действия, следва да се счита във вреда на 1 длъжника. Поддържа се, че след конституирането на новия взискател по изпълнителното дело последното изпълнително действие, инициирано от кредитора, е преди 08.09.2015 г., като не са постъпвали суми от длъжника за погасяване на вземането. Сочи се, че наличните в представения препис от изпълнителното дело молби на ответника от 09.12.2015 г., 12.07.2015 г., 15.05.2017 г., 15.11.2017 г., 01.10.2020 г. и 16.01.2023 г. са антидатирани и приложени впоследствие с цел осуетяване основателността на исковата претенция. След 08.09.2015 г. липсвали доказателства за извършвани плащания на такси от страна на взискателя, съответно издадени фактури от съдебния изпълнител, което е индиция за недостоверността на цитираните молби. В съдържанието на същите не се съдържали искания, които могат да прекъснат давността. Изразява се несъгласие с посоченото от районния съд, че са налице и последващи изпълнителни действия, предприети по инициатива на взискателя от страна на съдебния изпълнител.

Въззивницата намира за неправилно възприетото от съда, че с подаване на молба за образуване на изпълнително дело и посочването в нея на изпълнителни способи давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. Не се установява извършването от ответника на действия, годни да прекъснат давността по отношение на процесното вземане. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

Въззиваемата страна – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“АД, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния съд. Намира оплакванията във въззивната жалба за необосновани, като се позовава на съдебна практика. Поддържат се доводите, изложени в отговора на исковата молба, а досежно възражението за липса на валидно цедиране на вземането, счита същото за недопустимо като преклудирано, съгласно чл. 266, ал. ГПК. В допълнения се излагат съображения и за неговата неоснователност, поради надлежно прехвърляне на вземанията с договор за цесия от 15.05.2015 г. и уведомяване на длъжника с изпратено до него уведомление на посочен от кредитополучателя адрес. Позовава се на извършено уведомяване на длъжника за настъпилата цесия с получаването на уведомлението в хода на съдебния процес. Излага се, че всяко направено от страна на взискателя искане за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането, а евентуалното му бездействие не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя. Цитира съдебна практика в подкрепа на становището, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.

Поддържа се, че всички изброени изпълнителни действия са прекъснали многократно течащата относно процесното вземане погасителна давност, поради което същата не е изтекла, като не е необходимо предприемането на действие в изпълнителния процес от съдебния изпълнител да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски .

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок.

Във въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания. Към отговор на въззивната жалба са приложени като писмени доказателства уведомление за извършено прехвърляне на вземания и обратна разписка от 06.07.2015 г. с искане да бъдат приложени като доказателства по делото, но същите вече са част от доказателствения материал по първоинстанционното производство, 2 поради което не е необходимо прилагането им по делото.

Воден от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 9547/09.12.2025 г. на А.

К. М. против Решение № 193/06.11.2025 г., поправено с Решение № 41/05.03.2026 г., постановени по гр.д. № 525/2025 г. по описа на Районен съд – Девня.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026 г. от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззиваемия „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“АД доказателствено искане за прилагане като доказателства по делото на представените с отговора на въззивната жалба документи – уведомление за извършено прехвърляне на вземания и обратна разписка от 06.07.2015 г.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните на електронен адрес (на въззивника чрез ССЕВ, а на въззиваемия чрез ЕПЕП), като на въззивника се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3