Решение № 4309 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4309 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330104244 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Профи Кредит България” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 2 441, 86 лева – главница; сумата 367, 30 лева – лихва за забава за периода 21.07.2022 г. – 04.08.2023 г.; сумата 293, 36 лева – законна лихва за периода 04.08.2023 г. – 21.12.2023 г.; сумата 833, 65 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 20.08.2022 г. – 04.08.2023 г.; сумата 958, 33 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ****; сумата 1 557, 29 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга **************, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – ****************г. до окончателното й погасяване, които суми – дължими по Договор за потребителски кредит „**********************“

№

*********************/*******************г.,

Общи условия и

Погасителен план към него, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9304/28.12.2023 г., издадена по частно гр. дело № 19255/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив - VІІІ гр.

1 състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът Т. Т. М. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. – включително и за заповедното производство. Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът основава претенциите си, както и възражение за липса на предсрочна изискуемост на главницата по Договора, а също така - и възражение за прихващане, като моли съдът, ако уважи иска, да прихване от претенцията на ищеца за главница сумата 204, 87 лева – платени от нея на ищеца без основание поради недействителност на Договора възнаградителна лихва, такса за събиранена вземането и такса по пакета от допълнителни услуги.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9304/28.12.2023 г., издадена по частно гр. дело № 19255/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив - VІІІ гр. състав е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 2 441, 86 лева – главница; сумата 367, 30 лева – лихва за забава за периода 21.07.2022 г. – 04.08.2023 г.; сумата 293, 36 лева – законна лихва за периода 04.08.2023 г. – 21.12.2023 г.; сумата 833, 65 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 20.08.2022 г. – 04.08.2023 г.; сумата 958, 33 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга *********; сумата 1 557, 29 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга *************; сумата 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по Договора, начислени на ***********г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – ***************г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за потребителски кредит

„***********************“

№

******************/**************г., Общи условия и Погасителен план към него, както и разноските по делото в размер на 139, 04 лева - платена държавна такса, и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП.

Тъй като в срока по чл.414 от ГПК е било подадено Възражение от ответника, на 2 ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително за потребителски кредит

„***********************“ № ****************/***********г., по силата на между страните е бил сключен Договор който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 2 500 лева със срок на кредита *** месеца, както и пакет от допълнителни услуги, с общ размер на задължението 6 300, 22 лева.

Както се установява от самия Договор и заключението от ************г. на вещото лице по *** Б. Д. се установява, че посочените лихви, такси и възнаграждения за допълнителни услуги, надхвърлят значително размера на отпуснатия кредит от 2 500 лева и увеличават годишния процент на разходите, който с включването на тези вземания е ***% с оглед на което съдът намира, че действително Договорът се явява недействителен, а оттук – че направеното от ответника възражение за недействителност на Договора се явява основателно.

При така установената фактическа обстановка, доколкото ищецът основава претенциите си на недействителен Договор за кредит, и предвид направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за недействителност на Договора, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли – като предвид отхвърлянето на иска съдът не следва да се произнася по направеното от ответника възражение за прихващане.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 200 лева – платен депозит за ССЕ, а в полза на пълномощника му – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за настоящето и за частното гр. дело в размер общо на 720 лева с ДДС (240 лева за частното гражданско и 480 лева за настоящето дело) - като с оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от ************* С. Н. Н. и Н. М. Л., против Т. Т. М., ЕГН:

3

**********, от гр. П., ул. "******************" № ****, ет.***, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********” № **, ап.***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е. Г. И., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 2 441, 86 лева – главница; сумата 367, 30 лева – лихва за забава за периода 21.07.2022 г. – 04.08.2023 г.; сумата 293, 36 лева – законна лихва за периода 04.08.2023 г. – 21.12.2023 г.; сумата 833, 65 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 20.08.2022 г. – 04.08.2023 г.; сумата 958, 33 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ****; сумата 1 557, 29 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – **************г. до окончателното й погасяване, които суми – дължими по Договор за потребителски кредит

„*********************“

№

***************/***************г., Общи условия и Погасителен план към него, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9304/28.12.2023 г., издадена по частно гр. дело № 19255/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив - VІІІ гр. състав, като

НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА Т. Т. М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, със служебен адрес: гр. П., ул. „********” № **, ап.***, представлявано от адвокат Е. Г. И., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело И ПО частно гр. дело № 19255/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – VІІІ гр. състав В РАЗМЕР ОБЩО НА 720 лева с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд Пловдив – VІІІ гр. състав частно гр. дело № 19255/2023 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5