Решение № 17 от 17.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000615 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 25806/18.08.2023г. от М. С. Е. ,представлявана от адв. С. Я. против решение № 325/19.07.2023 г. , постановено по т.д.42/2023г. по описа на ОС – Пловдив , с което е отхвърлен предявен от Е. против ЗД „Б. и.“АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. М. С. в размерна 250 000 лв. частично предявен от общо 400 000 лв.,ведно със закона лихва ,считано от уведомяването на застрахователя 26.04.2019 г. до окончателното изплащане.Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което така предявеният иск да бъде уважен като се претендират разноски за двете инстанции.

От въззиваемата страна „Б. и. „АД не е постъпил отговор.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от 1 легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е искова претенция от М. С. Е., против ЗД „Б. и.“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на смъртта на Г. М. С., в размер на 250 000 лв. частичен иск от 400 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника – 26.04.2019 г. до окончателното изплащане.

Ищцата е твърдяла, че на 14.04.2019 г. по вина на АЗБ – водач на лек автомобил Р. С. с рег. № *****, застрахован при ответника , при нарушаване правилата за движение по пътищата, е било реализирано ПТП, вследствие на което загинал Г. М. С. – водач на мотоциклет Х. С. с рег. № ******. По случая било образувано досъдебно производство № 223/2019 г. по описа на Р. на М. гр. К., но предвид настъпилата смърт на виновния водач в хода на производството, същото било прекратено. Ищцата е предявила претенция пред застрахователя по повод настъпилото застрахователно събитие за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяването, но поради отказ от страна на застрахователя да стори това същата е предявила настоящата искова претенция.Поддържала е , че е съжителствала с Г. М. С. на семейни начала в продължение на 11 години, имали дълбока и трайно изградена емоционална връзка и бъдещи семейни планове, поради което загубата му предизвикала силна душевна болка и страдания у нея,репариране на които от страна на застрахователя претендира .

Ответникът от своя страна е оспорил иска . Не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение между него и водача на лекия автомобил АЗБ, както и факта на настъпилото ПТП с пострадал Г. М. С.. Оспорил е причинно-следствената връзка между осъщественото ПТП и смъртта на С..

Оспорил е и материално правната легитимация на ищцата, като твърди, че тя и починалият не са били в особено близка връзка. Оспорил е твърденията на ищцата, че са живеели на семейни начала, тъй като имали различни поС.ни и настоящи адреси, не са имали общо домакинство, имущество и деца. В условията на евентуалност е оспорил иска по размер като явно несправедлив и завишен. Заявил е искане същият да бъде отхвърлен ,а евентуално да бъде присъден адекватен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

С решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел на първо място ,че предявеният пряк иск на увреденото лице протв застрахователя е допустим доколкото в тримесечния срок за доброволно изплащане на обезщетение такова не само не е изплатено ,но и е изрично отказано .

На следващо място като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото съдът е отделил обстоятелствата относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента към датата на ПТП, както и обстоятелството за настъпило ПТП с участие на Г. М. С..

2

Приел е ,във връзка с оспорването от страна на застрахователя причинно – следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалия, че същата категорично се установява от неоспореното и възприето от съда като професионално и обективно изготвено заключение на СМЕ като на следващо място е посочил ,че основният спорен въпрос е относно материално правната легитимация на ищцата да получи обезщетение за нейните болки и страдания от смъртта на лицето, с което твърди да е живяла на съпружески начала до неговата смърт.В тази връзка ,обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели ,съдът е приел , че ищцата и пострадалият са били на твърде млада възраст, за да може да се приеме с нужната за това категоричност ,че отношенията им пълноценно покриват съдържанието на юридическата брачна връзка, при това стартирала в ранно непълнолетие на ищцата. Посочил е ,че от фактическата им съвместност не е родено дете като не е отрекъл наличието на дълготрайна интимна връзка, прекъсната от трагичния инцидент и преживени от това интензивни болки и страдания, но не е намирил за доказано наведеното фактическо съжителство на семейни начала, предполагащо общо домакинство, общ бюджет, разходи, планове, взаимна грижа и др. характеризиращи обичайния семеен живот обстоятелства. С тези мотиви е приел разглеждания иск за неосователен и като такъв го е отхвърлил.

Във възка с този резултат и въведените с въззивната жалба оплаквания основният спорен въпрос ,поставен и на въззивно разглеждане ,е активната материално правна легитимация на ищцата да получи репариране от страна на застрахователя на претърпените от нея неимуществени вреди в резутат на смъртта на Г. С..В случай ,че отговорът на този въпрос е положителен се поставя за разглеждане и въпроса за причинно следствената връзка между ПТП и смъртта на С. ,в която посока ответникът има изрично възражение.

По делото са разпитани свидетели като св. Е. ,майка на ищцата ,установява ,че М. и Г. били заедно от 20088 г. ,когато М. е била още ученичка . Г. бил от с.Д. ,а семейството на М. живеело в гр.К. като двамата заживели заедно в дома а родителите на М..След като завършила и постъпила в ППХ „ двамата се установили гр.Пловдив на квартира като Г. работил , а М. била студентка като по – късто и тя решила да започне работа ,за да имат повече средства.Поради проблем с квартирата се наложило да я сменят с друга ,поблизо до университета.Установява ,че родителите на Г. познавали М. ,двамата често ходели до с.Д. да се видят с тях ,родителите им също общували по между си ,събирали се по Гергьовден и други празници.Тъй като родителите на М. имали лозе в село до гр.С. Г. ходел да помага. Установява още ,че имали планове и правили опити да имат дете.Посочва ,че М. тежко понесла смъртта на Г. ,не говерела ,мълчала.Посочва и тове ,че към насотящия момент има човек до М. ,с който от две години живее заедно и вече не е така съкрушена.

Показанията на св.Ангелова ,която е колежка и приятелка на ищцата , установява ,че двете се познават от 201 6 г. ,от когато познава и Г. , с който М. живеела заедно на квартира.Посочва ,че са общували ,ходили са си на гости ,а М. и Г. живеели като семейство ,обичали са се ,мислели да си имат 3 дете.Двамата ходели навсякъде заедно – при родителите на Г. ,при родителите на М. ,в клуб „Б. „ и на всички други места и това продължило до смъртта.

Установява ,че М. тежко понеса неговата смърт ,първите две години била в по-тежко съсотяние ,а към настоящия момент е добре ,има си нов приятел с когото живеят заедно .

С оглед на горното съдът приема ,че М. и Г. са били в интимна и емоционална връзка в продължение на 11 години ,започнала през 2008 г.

,когато ищцата е била на 16 години и продължила до смъртта на Г..Както се устатнови от самото начало на тази връзка заживели заедно –първоначално в семейството на родителите на М. ,а впоследствие на квартира в гр.Пловдив,споделяли общи приятели и общи интереси ,,посещавали на родителите и на двамата ,общували и самите родители.Г. работел – в автосервиз,докато ищцата била студентка като на по-късен етап същата започнала работа като сервитьор в пицария.Имали желание и правили опити да имат дете.Всичко това съдът преценя за напълно достатъчно ,за да покрие съдържанието на фактическо съжителство на семейни начала – освен интимната и емоционална връзка ,в случая са налице и общи интереси ,общи планове ,общо фактическо живеене ,общ принос към съвместния живот във финансов аспект. Абсолютно без значение е, и не променя горния извод на съда ,обстоятелството ,че регистрираните настоящ и поС.ен адрес на ищцата и Г. не съвпадат ,както и твърде младата възраст ,на кояго връзката им е стартирала и се е развила.Също без значение е ,че от тази връзка нямат родени деца, както и това ,че сестрата на ищцата ,след като завършила средно образувание ,заживяла в гр.Пловдив в квартирата на М. и Г. доколкото последното по никакъв начин не променя характера на съвместното съжителство на двойката и не ги прави съквартиранти . От още по малко значение за характера на продължилото 11 години съвместно съжителство между М. и Г. е обстоятлството ,че две годии след смъртта на последния ищцата има нов партньор ,с когого живее .

С оглед на изложеното приема се от съда ,че по делото е установено фактическо съпружеско съжителство между ищцата и починалия при ПТП Г.

С. ,продължило 11 години и прекъснато със смърттана последния .Това несъмнено поставя ищата в хипотезата на фактическа съпруга ,а от тук и в разширения кърг лица ,материално правно легитимирани да търсят обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на лицето ,настъпила в резултат на ПТП ,виновно причинено от застрахован при ответното дружество лице по застраховка ГОА.

По отношение на причинно следствената връка между смъртта на пострадалия Г. С. и процесното ПТП ,в която връзка ответникът е направил изрично възражение ,следва да се каже ,че същата е безспорно устновена от приетото по делото заключение на СМЕ.

По отношение на неимуществените вреди,претърпени от ищцата като резултат от смъртта на Г. С. следва да се каже ,че за лица в продължителна емоционална връзка ,имаща характера на съвмсетво съжителстване на семейни начала ,обичайните вреди от смъртта на един от 4 тях при трагичен инцидент като процесния като болка , скръб,съкрушеност от внезапната загуба на любим човек ,при това на твърде млада възаст ,и неговата навъзвратимост , цялостното негативно отражение на тази загуба върху психиката и всички аспекти на живота като цяло са такива ,които се предполагат и са налице във всеки един такъв слуай ,при което дори не се нуждаят от пълно и главно доказване.

Предвид всичко изложено изводът на съда е ,че ищцата е маериално правно легитиирана да претендира обезщетение от ответното дружество за претърените от нея болки и страдания от смъртта на Г. С. ,настъпила в резултат на ПТП ,като ,съобразявайки принципа за справедливост ,въведен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,съдът намира че обезщетение в размер на 100 000 лв. е адекватна компенсация тези неимуществени вреди .До този размер предявеният тук иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен ,а отхвърлителното решение за тази сума се явява неправилно и следва да се отмени .Това обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законна лихва,считано от изтичане на три месечния срок за доброволно изплащане на обезщетението ,който срок е започнал да тече от заявяване на искане пред застахователя – 02.05.2019 г. / л.17 от делото / и е изтекъл на 02.08.2019 г. ,или дължимата законна лихва следва да бъде присъдена ,счита от 03.08.2019 г. до окончателното изплащане.Решението е правилно в частта ,в която искът на Е. е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.