Решение № 6002 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6002 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503642 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20044498 от 25.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 88 645/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 123 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД и на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с връзка с чл.415, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че А. И. К., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 653,22 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена от „Топлофикация София“ ЕАД и ползвана в периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“*******, абонаментен № *******, вкл. и стойност на услугата „дялово разпределение“ за същия период в размер на 12,24 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.09.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 54 729/2015 г. по описа на СРС, 123 състав до изплащане на вземането, както и сумата от 109,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г. по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Със същия съдебен акт А. И. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 25,00 лева – разноски за държавна такса в исковото производство, 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за исковия процес, 25,00 лева – разноски за държавна такса в заповедното производство и 300,00 лева – възнаграждение на юрисконсулт в заповедното производство.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД, гр.София.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответницата А. И. К., гр.София. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е постановено в неприсъствен ден и при незадълбочен анализ на представените доказателства, като първоинстанционният съд не е взел предвид, че с всяко парично постъпление се погасяват първо по-старите задължения, като с оглед този основен принцип е ясно, че част от постъпилата до 28.04.2017 г. сума от 955,00 лева е покрила задължението, претендирано 1 за исковия период: м.12.2012 г. – м.04.2014 г.; че в мотивите на атакувания акт не е посочено сумата от 955,00 лева за какъв период се дължи, както и точното задължение за този неконкретизиран период; че за времето от м.05.2015 г. до м.11.2016 г. никъде не е посочен дълг в този размер в издадените в този период фактури, за да се приеме, че с тази сума не е ликвидирана и процесната сума. Твърди се и че същата не е търсена от експерти, въпреки отразените й претенции към тях; че в обжалваното решение не се обсъждат данни от експертизи и не се сочи въз основа на доказателства съдът е стигнал до извода, че искът е основателен; че не е обърнато внимание, че представеното извлечение не съдържа данни за конкретно лице, както и че договорът с „Бруната България“ ООД е сключен след исковия период и е неотносим към процеса; че решението е постановено при липса на поединично и съвкупно обсъждане на доказателствата.

Моли въззивния съд да отмени решението на СРС и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателката искове, като й се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София в подадения отговор на въззивната жалба срока по чл.263, ал.1 ГПК, е оспорил същата като неоснователна и недоказана. Релевирани са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания от ответника съдебен акт, както и че твърденията за неправилност на решението произтичат от разширително тълкуване и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани. Претендира присъждането на разноски. .

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната” ООД, гр.София – с настоящо наименование „Д.“ ООД, не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи и изискванията на приложимите в случая императивни материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС. Наведените доводи относно датата на постановяване на решението са неотносими към валидността, допустимостта и правилността на решението.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с във връзка с чл.415, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с във връзка с чл.415, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Със заявление вх.№ 3061319/10.09.2015 г. „Топлофикация София“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. И. К., ЕГН ********** общо за сумите: 653,22 лева, от които: 640,98 лева – цена на потребена топлинна енергия за периода: м.12.2012 г. – м.04.2014 г., 12,24 лева – стойност на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия за същия период, и общо за сумата 109,77 лева, от които: 107,91 лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия и 1,86 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислени за времето от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г., във връзка с топлоснаб-ден имот – апартамент, находящ се в гр.София, ул.„******* абонатен № *******. На 07.12.2015 г. на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 54 729/2015 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав срещу посоченото лице общо за сумите: 653,22 лева – главница за периода: м.12.2012 г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2015 г. до окончателното й изплащане, и 109,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода: 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г., като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 2

325,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса и 300,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

На 29.01.2016 г. е депозирано възражение от длъжника по чл.414 ГПК, в което същият е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 20.12. 2017 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съ-ществуването на вземанията му по издадената заповед.

Съдът е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника А. И. К. главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и нали-чието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Отношенията между доставчиците и потребителите/клиентите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период – от м.12.2012 г. до м.04.2014 г. вкл., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В производството е безспорно, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, което е видно и от представените от делото саморъчно завещание на И.И.К. от 10.03.1986 г., протокол за обявяване от 21.02.02 г., удостоверение за наследници на И.И.К. с изх.№ 547/03.08.2015 г. и удостоверение за наследници на Е.Г.К. с изх.№ 838/29.06.2015 г.

Притежаването на това вещно право върху този имот от ответницата се потвърждава и от направеното от същата извънсъдебно признание на този факт в приложения по делото списък към протокол № 2975/02.11.2010 г. /неоспорени в процеса/. Като собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 34, находящ се в гр.София, ул.“******* абонатен № *******, А. И. К. има качеството на клиент на топлинна енергия в исковия период: м.12.2012 г. – м.04.2014 г. вкл.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спор за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник 3