Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 312 от 23.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2351/2025
Вид
Решение № 312
Подписан
23.01.2026
В сила
09.07.2026
Състав
Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330102351 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Ж. Т. против „Ай Ти Еф Груп” АД, с която е предявен иск за признаване на сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ............ за недействителен.

Ищецът Т. Т. твърди, че на ............... е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на ............, при фиксиран лихвен процент от 45,96% и ГПР от 65,00 %. По кредитното правоотношение било уговорено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, като в противен случай дължал неустойка в размер на ................., дължима разсрочено с падежните вноски по кредита.

Договорът за кредит бил недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвиждащ задължения за коректно посочване на ГПР по кредита в съдържанието на договора. Сумата от .................. за неустойка неправилно не била отчетена при изчисляването на процента на оскъпяване на кредитния продукт. Процесната неустойка не притежавала присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като целяла единствено да генерира допълнителна възнаграждение за кредитодателя за предоставянето на заемния ресурс. Последното се предполагало от краткия срок за предоставяне на обезпечението и множеството изисквания към поръчителите, които на практика правели невъзможно изпълнението на задължението от страна на кредитополучателя, както и с оглед реда за изплащане на неустойката – на равни вноски съобразно погасителния план. Поради изложеното ищецът счита, че сумата за неустойка е следвало да се отчете при изчисляването на ГПР по кредита. Като не било сторено това, се достигнало до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на свой ред водело до недействителност на цялата кредитна сделка на основание чл. 22 ЗПК. Иска се от съда да уважи предявената претенция. Претендират се разноски.

1

В предвидения от закона едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът „Ай Ти Еф Груп” АД оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ................ с визираното в исковата молба съдържание. Твърди, че договорът валидно обвързвал страните. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК били спазени. Не оспорва, че предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение не била включена като разход при определяне на размера на ГПР, посочен в договора за кредит. Сочи, че това не било необходимо, защото неустойката не съставлявала разход по кредита. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В срока за отговор е предявен и насрещен иск от ответника „Ай Ти Еф Груп” АД против Т. Ж. Т. за осъждане последната да заплати на дружеството сумата от ............. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва датата на подаване на насрещната искова молба – 18.03.2025 г., до окончателното плащане на вземането. Насрещният ищец „Ай Ти Еф Груп” АД сочи, че по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ............... и Анекс № ..........................потребителят не изпълнил задълженията си за своевременно заплащане на дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва. Следвало да му се заплатят задълженията по договора, които на основание чл. 11, б.

„а“ от ОУ към договора обявява за предсрочно изискуеми, считано от датата на предявяване на насрещната исковата молба. Претендира разноски.

В отговора по насрещния иск се излагат възражения за основателност на насрещния иск, защото договорът бил недействителен и поради това потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита – .............

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № .......................с подписан към него Анекс № ................., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на ................., както и че между страните постигната договореност, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поръчителство или банкова гаранция, при неизпълнението на което от ищеца е уговорено да се дължи сумата в размер на ................... като неустойка; че неустойката не е била включена като разход при изчисляване на посочения в договора ГПР по кредита. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит, ведно с приложения, погасителен план, СЕФ, ОУ.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на процесното съглашение и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-кредитополучател се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителката следва да осигури в кратък срок един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение. Необходимо е не само това, а и предложеното обезпечение да отговаря на множество други високи изисквания.

Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на кредита – ............ От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на 2 обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение.

От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по приложение № 5 към процесния договор за потребителски кредит (общ размер – колона 6 от погасителния план) да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР.

Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (65,00 %) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси (чл. 23 от ЗПК).

Искът за установяване на недействителността на процесния договор следва да бъде уважен.

По насрещния осъдителен иск:

Както се посочи по-горе, не е спорно по делото, че парична сума до размера на чистата стойност по кредита – ............. – е получена от ищеца-потребител. Не е спорно и че само тя е дължима от последния поради установената недействителност на договора. Следва да се приложи правилото на чл. 23 от ЗПК и да се осъди потребителят да плати на кредитора чистата стойност (главницата) по кредита. Следва да се присъди и законната лихва от депозирането на насрещната искова молба до окончателното плащане, която е поискана своевременно и съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Т. Т. следва да се присъдят разноските за производството в размер на ............., включващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

С оглед изхода от спора на „Ай Ти Еф Груп“ АД следва да се присъдят разноските за производството в размер на 802 лева, включващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Следва за пълнота, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България, да се посочат и равностойностите на сумите в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЛЕН на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключения между „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ................... и Т. Ж. Т., ЕГН **********, договор за потребителски кредит № .........................

ОСЪЖДА Т. Ж. Т., ЕГН **********, да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ............, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/ с равностойност 1 533,88 евро /хиляда петстотин тридесет и три лева и осемдесет и осем евроцента/, представляваща чистата стойност (главницата) по признатия за недействителен договор за потребителски кредит № ................ сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 18.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ................., да заплати на Т. Ж. Т., ЕГН **********, парична сума в размер на 1405,84 лева /хиляда четиристотин и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ с равностойност 718,80 евро /седемстотин и осемнадесет евро 3 и осемдесет евроцента/, представляваща разноски за производството пред тази съдебна инстанция.

ОСЪЖДА Т. Ж. Т., ЕГН **********, да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ............., парична сума в размер на 802 лева /осемстотин и два лева/ с равностойност 410,06 евро /четиристотин и десет евро и шест евроцента/, представляваща разноски за производството пред тази съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4