Определение № 69 от 19.01.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1320/2022
- Вид
- Определение № 69
- Подписан
- 19.01.2023
- В сила
- 19.01.2023
- Състав
- Яни Георгиев Гайдурлиев, Ангел Димитров Гагашев, Цвета Живкова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, т. 1, 2, 3 · Конституция на Република България
- чл. 127, т. 1, 2, 3 · Конституция на Република България
- чл. 127, т. 1, 2, 3 · Конституция на Република България
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 242 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 69 гр. Бургас, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Яни Г. Гайдурлиев
Членове:
Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20222100601320 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК и е образувано по жалба на адв. Петко Хубеков от АК - Бургас, в качеството му на повереник на К. Г. Ц., срещу определение № 123/12.10.2022 г. по ЧНД № 127/2022 г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура - Бургас, ТО - Поморие от 02.06.2022 г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 431 ЗМ633/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас по отношение на С. Д. Й. за извършено от него престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че съдът е преповторил почти изцяло потвърденото от него постановление на прокурора, като не е коментирал направените с жалбата възражения, оплаквания и предложения. Събраните по делото доказателства не са подложени на анализ, проверка и оценка със средствата и способите на НПК.
Поддържа се, че са налице събрани достатъчно доказателства, които установяват по безспорен начин извършването на престъпление по чл. 325б НК от С. Й.. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение на ПРС и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението за частично прекратяване на наказателно производство и делото да се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 НПК от процесуално легитимиран субект и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Досъдебно производство № 320 ЗМ-236/2020 г. по описа на РУ Поморие при ОДМВР - Бургас е образувано на 25.07.2020 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, за това, че на 24.07.2020 г., около 13:30 часа, в гр. Каблешково, общ. Поморие, ул. „***“, № *, проявявайки жестокост, е причинил смърт на гръбначно животно - куче от порода източноевропейска овчарка, собственост на жалбоподателката К. Ц..
На 28.07.2020 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК е образувано ДП № 320 ЗМ-247/2020 г. по описа на РУ - Поморие при ОДМВР - Бургас, за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, за това, че на 28.07.2020 г., около 16:30 часа, в гр. Каблешково, общ. Поморие, ул. „**“, № *, проявявайки жестокост към гръбначно животно - куче от порода старонемска овчарка, собственост на жалбоподателката К. Ц., му причинил трайно увреждане.
С постановление на прокурора от 17.08.2020 г., двете досъдебни производства са обединени и същото е възложено за разследване в сектор „Разследване“ на Първо РУ при ОДМВР - Бургас с № 431 ЗМ-633/2020 г.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели К.
Ц., Г. Ц., П. Ц., Л. Л., Л. Ш., А. Ч.-Г. и Г. Б.. Назначени и изготвени са заключения на техническа и ветеринарномедицинска експертизи. Приобщени са многобройни писмени доказателства.
С постановление от 26.05.2021 г. по делото в качеството на обвиняем е привлечен С. Д. Й. за извършено от него престъпление по чл. 325б, ал. 2, т.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
След приключване на разследването, с постановление от 14.10.2021 г. на прокурор при РП - Бургас, ТО – Поморие, наказателното производство по ДП № 633/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас частично е прекратено и спряно. С определение № 72/29.11.2021 г., постановено по ЧНД № 244/2021 г. по описа на РС – Поморие, постановлението е отменено и делото е върнато на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона.
След извършване на допълнителна ветеринарномедицинска експертиза, с постановление от 02.06.2022 г. на прокурор при РП - Бургас, ТО – Поморие, наказателното производство по ДП № 633/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас е частично прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. За да прекрати частично наказателното производство прокурорът е приел, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи единствен и обоснован извод, че обвиняемият С. Й. е осъществил състава на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С последващо постановление от 20.07.2022 г. наказателното производство по 2 горепосоченото досъдебно производство е спряно.
Постановлението на прокурора за частично прекратяване от 02.06.2022 г. е обжалвано от К. Ц. чрез повереника й адв. Петко Хубеков от АК - Бургас пред първоинстанционния съд, който в пределите на правомощията си по чл. 243, ал.6 от НПК е постановил определение, с което е потвърдил атакувания прокурорски акт. В мотивите си съдът е изложил приетите за установени фактически положения и се е солидаризирал с изводите на прокурора, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован и несъмнен извод относно авторството на престъплението от обвиняемия С. Й.. Приел е, че не може да се изведе наличието на несъмнена причинно-следствена връзка между действията на обвиняемия и съставомерния резултат – смъртта на кучето. Според първоинстанционния съд не е доказано, че именно обв. Й. е подхвърлил отровата на кучето, като това би могло да бъде сторено от други преминаващи покрай имота лица.
Застъпените в горния смисъл съображения на първостепенния съд в насока обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт, настоящият състав на въззивната инстанция не споделя.
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 от НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност. Компетентността на съда обхваща преценка относно процесуалната законосъобразност на проведеното разследване (дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно, в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК). На следващо място задължително следва да бъде преценено дали установените от прокурора в прекратителното постановление фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, т.е. дали постановлението е обосновано. Освен това на задължителна оценка подлежи и законосъобразността на постановлението за прекратяване - дали правилно е приложен материалният закон.
С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в процедурата за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство, въззивният съдебен състав счита, че атакуваното определение е неправилно, тъй като потвърденото с него постановление на прокурор от РП - Бургас, ТО - Поморие е необосновано и незаконосъобразно, постановено без да са събрани и проверени всички възможни доказателства, относими към предмета на доказване по делото.
След извършена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, въззивната инстанция намира за установени следните, значими за правилното решаване на делото факти:
Жалбоподателката К. Ц. от около три години живее в къща в гр. **, общ.***, ул. „***“ № **, заедно със свидетелите П. Ц. (съпруг) и Г. Ц. (син).
В двора на къщата отглеждали две кучета от породата „Немска овчарка“ с имена Ерос и Арес, съответно на възраст 2 години и половина и 3 години.
Кучетата са гръбначни животни, бозайници. И двете кучета притежавали 3 паспорти, на които са обозначени тяхната порода, възраст, собственост и направени профилактични мероприятия като ваксинации и обезпаразитявания. Животните не са чипирани.
На 24.07.2020 г., синът на жалбоподателката – св. Г. Ц., забелязал, че здравословното състояние на кучето Ерос видимо не е добро. Същото си влачело задните крайници и залитало. Заедно със св. Л. Л. - познат на жалбоподателката, двамата отвели животното във ветеринарна клиника „Вет лайф“ гр. Бургас, където му бил извършен преглед и направени изследвания, след които лекуващите лекари дали заключение, че кучето е отровено с антифриз. Жалбоподателката посетила и ветеринарна клиника в гр.
Черноморец, в която била потвърдена поставената диагноза с уточнението, че животното е в крайна фаза на отравяне и след като Ц. отказала предложената й евтаназия на кучето Ерос, рано сутринта на 25.07.2020 г. същото починало в дома й, като смъртта му била мъчителна и болезнена.
По-късно същия ден жалбоподателката и св. Г. Ц. прегледали камерите от изграденото в дома им видеонаблюдение и установили, че на 23.07.2020 г., около 16:39 – 16:55 часа, пред дома им спира автомобил, който те разпознали като управляван от техния съсед С. Й.. Възприели и силует покрай оградата на двора, а също и движения на двете им кучета, характерни за тях, когато някой ги храни.
На 28.07.2020 г., св. Г. Ц. видял как съседът им - обв. С. Й., излиза от управляван от него автомобил, паркиран пред къщата на Ц. и се прибира в дома си. След 10 минути видял обв. Й. да дава храна - хляб на кучето Арес, която животното погълнало. Предвид смъртта на първото куче Ерос, след като се свързал с майка си - К. Ц. и по нейни наставления, св. Г. Ц. и св. Л. Л. откарали кучето Арес в клиника „Вет лайф“. След извършени преглед и изследвания отново било дадено заключение за отравяне на животното с антифриз, но с показатели, които били по-добри от тези на починалия Ерос.
След проведено лечение, кучето Арес оцеляло, но с трайни последствия за здравето му.
От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство ветеринарномедицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на кучето Ерос е тежко отравяне с етиленгликол (антифриз) със засягане на нервната система и бъбреците (том II, л. 22-26 ДП). Животното е преминало през т.нар. неврологичен стадий, при който показва нервни признаци, влачене на задните крайници, тремор и др. Отравянето е преминало в 4-ти стадий, а именно бъбречен стадий, доказан с ехографското изследване (тебеширен бъбрек), при който кората на бъбрека „свети“ поради натрупване на кристали в този участък. Животното е развило бъбречна недостатъчност с последваща „анурия“, при която спира отделянето на урина и е починало от автоинтоксикация.
Съгласно заключението, при кучето Арес, което също е било обект на отравяне, е с по-добри показатели на кръвта от кучето Ерос и след проведени адекватно лечение и предписана храна, състоянието му е стабилизирано. Настъпилите увреждания при него са средно тежки - има 4 засягане на органите, но те са обратими и са съпроводени с пълно възстановяване на функциите след определен период от време.
Назначена е допълнителна ветеринарномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че е възможно кучето Ерос да умре на 36-ия час след отравянето, като периодът от отравянето до настъпването на летален край зависи от погълнатото количество отровно вещество (том II, л.
78-80 ДП). Според вещото лице възможно е кучето Арес да не покаже явни клинични признаци няколко часа след приемане на отровата. При направените клинични изследвания промяната в кръвната картина е била сходна с тази на кучето Ерос. Промените в кръвта предхождат промените в клиничната картина. Благодарение на бързите и адекватни мерки кучето Арес е било спасено.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена техническа експертиза, обект на която е бил 1 (един) брой флаш памет USB марка Toshiba, съдържащ три записа от охранителна видеокамера (том I, л.
147-151 ДП). Няколко кадъра от тези записи са свалени на хартиен носител.
Съгласно заключението на експерта, няма признаци за манипулация на записите. Точното време на запис по часовника на записващото устройство е вградено в съдържанието на всеки кадър. Според вещото лице автомобилът, заснет на записите, с голяма вероятност е един и същ на трите видеозаписа от 22, 23 и 28.07.2020 г. Предвид наличие на съвпадение в общи признаци – силует, разположение на фаровете, разположение на огледалото, наклон на челното стъкло, вероятно автомобилът, заснет на записите, е марка „Нисан Микра“, черен на цвят. Експертът уточнява също, че не е видимо лицето, управляващо автомобила и даващо храна на кучетата. Въпреки това свидетелите К. Ц. и Г. Ц. разпознават при преглеждането на записите от камерата именно обв. Й. като лицето, което управлява л.а. „Нисан Микра“, черен на цвят и който хвърля храна на кучетата.