Решение № 1102 от 26.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Плевен, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.а Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от М.а Св. Томова Гражданско дело № 20234430100107 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК *** против А. М. А. с ЕГН **********, в която се твърди, че ищеца има вземания, произтичащи от сключен нa *** Договор за стоков кредит № ***/***, по силата на който “Банка ДСК” ЕАД отпуснала на ответника кредит в размер на 9833.00 лева, със срок на издължаване

48 месеца от датата на неговото усвояване, за закупуване/заплашане на стоки и/или услуги (*** и климатик), продавани от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД, като кредитът се усвоявал еднократно, безкасово по сметка на Търговеца. Кредитът се погасявал чрез посочена разплащателна сметка, с месечни вноски за главница и лихва, дължими на всяко 21-во число от месеца съгласно погасителен план „Приложение № 1“ към Договора. Предоставеният кредит се олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил 36.91 % годишно или 0,1025 % на ден. Кредитополучателят заплащал такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които “Банка ДСК” ЕАД 1 прилагала по извършвани услуги на клиенти, с която кредитополучателят бил запознат, съгласно т.11 от Договора. С това се обосновава задължение на ответника за заемна такса по чл. 11 от Договора и т. 5 от Общите условия в размер на 120 лева съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала при извършвани услуги на клиента.

Неразделна част от Договора били Общите условия по договори за стокови кредити на физически лица, които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.

Твърди се, че след усвояването на кредита на *** длъжникът внесъл само част от първата погасителна вноска, дължима по погасителен план на 21.03.2017г. След тази частична вноска, плащането по кредита било преустановено. Така до 28.04.2018г. били натрупани неплатени общо 14 вноски.

Сочи се, че в т.12 от Общите условия било уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Съгласно чл. 12.1. от Общите условия към процесния Договор при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем и се олихвявал с договорения лихвен процент, и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата - с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Последиците от предходното изречение настъпвали автоматично, а ако законът го изисквал - след уведомление до клиента. След предявяване на молба за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвявал със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. С подписването на Договора за стоков кредит на всяка страница, кредитополучателя декларирал, че е взел информирано решение за неговото сключване, след предоставяне на необходимата преддоговорна информация, както и че е запознат с действащата Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага при извършвани услуги на клиента.

Излага се, че съгласно т. 5 от Общите условия - кредитополучателят заплащал на Кредитора такси и комисиони, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на Банка ДСК ЕАД за такси и 2 комисионите, както и всички други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането. Ако Кредтополучатлят не внесял дължимите суми, с размера им се увеличавал дългът.

Твърди се, че поради неизпълнението на договорните задължения от страна на кредитополучателя, за Банката било възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това било сторено с връчването на покана уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, извършено чрез ***. При посещение на 24.03.2018 г. било установено, че длъжникът не живеел на посочения в Поканата постоянен и настоящ адрес, поради което било залепено уведомление на входната врата. В указания срок длъжника не се явил в кантората на ЧСИ за получаване на поканата, поради което предсрочната изискуемост на кредита била настъпила след изтичане на двуседмичния срок от залепването на уведомлението или на 10.04.2018 г.

Навеждат се доводи, че към датата на предявяване на исковата молба, за задълженията па процесния договор бил настъпил и крайния уговорен падеж.

Излага се, че на 10.05.2018г., вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора за кредит и настъпила предсрочна изискуемост на вземането, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано било ч.гр.д. № 3287/2018г. по описа на ***, по което съдът разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за процесните суми. На 21.05.2018г. на основание издадените Заповед за незабавно изпълнение от 11.05.2018 г. и Изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3287/18г. на PC-Плевен, по молба на „Банка ДСК” ЕАД срещу ответника било образувано изпълнително дело № 30/2018 г. по описа на ***, peг. № ***, с район на действие ***.

Твърди се, че на 07.01.2019г., по силата на Договор за покупкопродажба на вземания, „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищеца „ОТП Факторинг“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника А. А. по процесния договор. Твърди се, че цесията 3 била съобщена на длъжника от стария кредитор, чрез пълномощник.

Твърди се, че заповедния съд по ч.гр.д.№3287/2018г. по описа на *** дал указания на кредитора за възможността да предяви иск за установяване съществуване на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение. С това се мотивира правния интерес за иницииране на исковото производство.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, както следва: 9833 лева - главница, заедно със законната лихва върху нея от 10.05.2018 г. до изплащането на задължението;

4396.28 лева - договорна лихва за периода от *** до 09.0512018 г.; 157.80 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 28.02.2017 г. до 09.05.2018 г.; 120,00 лева - заемни такси. Претендират се и направените деловодни разноски, в това число в заповедното производство.

Ответникът А. А. е депозирал, чрез назначения особен представител адв.М. К. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете.

Оспорва се да е възникнало правоотношение между страните, като се твърди, че процесния договор не е бил подписан от ответника. Оспорват се исковете и по размер; оспорва се надлежното обявяване на предсрочната изискуемост преди заявяване на претенцията по реда на чл.417 от ГПК.

С протоколно определение от о.с.з. на 26.05.2023г. е прекратено производството по делото по отноение на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради прекратяване на дружеството, чрез вливане в „Банка ДСК“ АД и последното е конститурано като ищец, в качеството на правоприемник на прекратеното дружество.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Установява се от приложеното ч.гр.д. №3287/2018г. по описа на ***, че исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд. Предявени са от цесионер, което е допустимо, съгласно даденото тълкуване в т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

4

От представения препис на Договор за стоков кредит №*** от ***, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника А.

М. А., в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение кредитора отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 9 833лв. за закупуване на индивидуализирани по марка и модел телевизор на цена 3 298лв., климатик на цена 5 736лв. и пералня на цена 799лв., продавани от „***.

От приложеното искане за стоков кредит от *** е видно, че преди подписване на договора ответника е заявил пред банката желание да му бъде предоставен кредит за закупуване на посочените стоки. Представена е и подписана от ответника декларация за предоставяне на преддоговорна информация по чл.8, ал.2 от ЗПК и приложими Общи условия.

Според обективираното в чл.3 от договора, сумата по кредита за закупуване на посочените стоки се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на търговеца.

Видно е още от писменото съглашение, че страните са уговорили начина на олихвяване на кредита и размера на годишния лихвен процент.

Срокът за издължаване бил определен на 48 месеца, а падежната дата на отделните месечни вноски – 21 число на месеца.

От приложения Погасителен план, представляващ приложение към договора, е видно, че погасяването е следвало да се извърши чрез 48 вноски, от които 47 по 394,63лв. и една вноска от 394,89лв. или общо дължима за връщане сума в размер на 18 942,50лв.

Видно е от обективираното в чл.12 от процесния договор, че неразделна част от съглашението били Общите условия по договори за стокови кредити на физически лица, които кредитополучателя бил получил и приемал с подписване на съглашението.

Според предвиденото в разпоредбата на чл.12 от Общите условия - при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл.12.1 от същите Общи условия е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита 5 ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Тези последици настъпвали автоматично, а ако законът го изисквал – след уведомление на клиента. След подаване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Видно е също така от приложените Общи условия, че в чл.15 от същите е предвидено, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от него адрес, се считат за връчени.

Ответникът е оспорил автентичността на процесния Договор с твърдения, че съдържащия се в него подпис за кредитополучател не е положен от него.

В о.с.з. на 26.05.2023г. е открито производство по реда на чл.193 от ГПК по проверка автентичността на оспорения документ и е постановено изслушване на съдебно-графологична експертиза.

От изслушаното в о.с.з. на 26.06.2023г. експертно заключение се установявява, че подписите за кредитополучател и кредитоискател в процесния Договор за стоков кредит от ***, Погасителен план и Общи условия към него, както и в искането за стоков кредит, са положени от ответника А. М. А..

Съдът кредитира обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

С оглед установеното от него, съдът намира, че оспорването не беше проведено успешно и сочените писмени доказателства се съобразяват при решаване на спора.

От представеното уведомително писмо, изходящо от „Банка ДСК“ЕАД и адресирано до „*** е видно, че кредитодателя е уведомил търговеца за сключения договор с ответника. Последният е подписал и декларация, че е получил от търговеца закупената стока.