Решение № 3989 от 18.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3989

Хасково, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700654 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. Б. Ш., [държава], против Решение № 2032/27.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателят напуснал [държава], същият изложил добросъвестно пред административния орган, но те не били възприети правилно.

В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че жалбоподателят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си.

За да стигне до този извод, органът приел, че спрямо оспорващия не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, като цитирал справки, които вече не били актуални към момента, даже напротив, твърдените факти от жалбоподателя в интервюто се потвърждавали с новото положение в [държава].

Член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход. Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и посочва, че е избягал от войната. Той също пострадал, цялото му тяло изгоряло от бомба. Потърсил бъдещето си и тук намерил спокойствие, работел, плащал си данъците, имал официален адрес. Имал с. и четири д., които било невъзможно да се гледат в такава военна ситуация – без работа, без храна, без ток и без вода. Изтъква, че е к. и че бил репресиран и от араби, и от турци. Страхувал се, че ще го убият.

Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Представя допълнително справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 14.03.2025 г.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба рег.№ УП-34663/18.09.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 3532/18.09.2024 г. по описа на РПЦ – [община]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34663/18.09.2024 г., в който е вписан с имената М. Б. Ш., от м. пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], със същия постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност - к., религия – м. с., без *****, професия - *****, семейно положение - [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри, съпруга и деца. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В писмо с рег. № М-20015/04.12.2024 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 13.01.2025 г., в което същият е потвърдил дадената при попълване на регистрационния лист информация. Роден бил и живял в [населено място], област Х., [държава]. Семейството му се намирало в [държава], в същия град. Нямал роднини в държава – членка на ЕС. Близките му роднини също живеели в [държава] – родителите му, баща му, който имал две съпруги, както и всичките му сестри и братя. Посочил, че семейството му не било напуснало [държава] поради липса на достатъчни финансови възможности. Търсещият закрила напуснал [държава] на 30.07.2024 г., като преминал незаконно в [държава]. Целта на пътуването му била Република България. На 03.09.2024 г. влезнал в страната нелегално. Почти веднага бил задържан. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна или друга форма на закрила извън България. Не бил подавал документи за временна закрила в [държава]. Не бил арестуван нито в държавата си по произход, нито в друга държава, нито бил осъждан. Като причина за напускане на [държава] посочил влошените условия за живот. Не можел да осигури прехрана за децата си, те не можели да посещават училище, а в района липсвала сигурност. Турски военни сили извършвали постоянни бомбардировки. Освен това от време на време се появявали бойци на ДААШ, които също извършвали нападения. [населено място] бил под контрола на к.ските сили както преди, така и след падането на правителството на Б. А.. След този политически обрат, ситуацията допълнително се влошила – според роднините му, в момента положението било още по-тежко, тъй като по-голямата част от управляващите принадлежали към ДААШ, които определяли к.ите като неверници и гяури. Търсещият закрила разказал за конкретни инциденти, предшестващи заминаването му: на 27.05.2023 г., докато се прибирал от работа с мотоциклет, в резултат на атака с дрон, избухнала бомба в цистерна с нафта. При инцидента получил изгаряния и се лекувал в частна болница в К.. Последното сериозно нарушение на сигурността било на 24.12.2023 г. След свалянето на правителството на Б. А., положението в К. се влошило значително – нямало електричество, липсвали елементарни условия за живот, ставали отвличания, а турските военни действия се засилили. Конкретно на 29.08.2024 г. при удар с дрон върху пощенски клон загинала жена и нейното дете. Като к. в [държава], търсещият закрила нямал никакви граждански права – нито преди, нито след началото на войната. Потвърдил, че К. бил район, населен предимно с к.и, но около града имало множество арабски села. Именно поради етническата си принадлежност, не могъл да учи и да работи свободно. Посочил, че съществувал сериозен расизъм от страна на арабите, дори когато работели заедно. Не бил имал проблеми по религиозни причини, нито с властта на Б. А., освен задължението за казармена служба. Не бил членувал в политически партии или организации, нито в паравоенни или въоръжени групировки. Не били отправяни конкретни заплахи към него лично, нито било упражнявано физическо насилие спрямо него. Изразил желанието си да получи закрила в Република България и да събере отново семейството си. Ако се върнел обратно в [държава], това означавало сигурна смърт за него.

С Решение № 1861/24.02.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 13.03.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд - Хасково чрез административния орган на 18.03.2025 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Т. е предоставено и в същото не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че то отговаря на условията на ЗУБ.

Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.