Определение № 394 от 04.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Кюстендил, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20251500600579 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341 и сл. НПК вр. чл. 249, ал.3 вр. ал.1 НПК.

Н.Налбантов- заместник- районен прокурор при РП-Кюстенидл протестира протоколно определение № 701/23.09.2025 г. на Кюстендилския районен съд от проведено разпоредително заседание на 23.09.2025 г. по НОХД № 764/25 г. по описа на същия съд, с което съдът е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.3 НПК и е върнал делото на РП- Кюстендил за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила. В протеста се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото, като се сочи, че доводите на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на обвиняемия са неправилни и незаконосъобразни. Иска се същото да бъде отменено и да се върне делото на КнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Процедурата по чл.342, ал.2 НПК е изпълнена; изпратени са преписи на подс.Г. Р. З. и неговия защитник- адв. Л.В.. В указания срок възражения от тяхна страна не са постъпили.

КнОС, след проверка на материалите по НОХД № 764/2025 г. на КнРС, намира частния протест за допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 342, ал.1 НПК от надлежна страна в наказателния процес. Атакуваното от прокурора определение на КнРС от РЗ, с което е прието наличие на съществени отстраними нарушения на процесуални правила е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди по следните съображения:

Срещу подсъдимия Г. Р. З. е внесен обвинителен акт по чл. 330, ал.1 вр. чл.330, ал.1 НК, по който е образувано НОХД № 764/25 г. на КнРС.

При проведеното РЗ КнРС се е произнесъл по въпросите по чл.248, ал.1 НПК, като по т.3 е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, след което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на КнРП за изпълнение на отстраняването им. Прието е, че в 1 обвинителния акт липсва описание на извършеното от подсъдимия З. деяние от фактическа страна, респ. не е налице описание на действията, извършени от подсъдимия, които осъществяват фактическия състав на чл.331, ал.1 НК.

Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на КнРС за нарушено право на защита на обвиняемия, изразяващо се в неясно описание в ОЧ на ОА на обстоятелствата по обвинението. Съображенията за това са следните:

Подс.З. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.331, ал.1 НК- затова, че на 26.01.2025 г. в гр. Кюстендил по непредпазливост – при боравене с електрически уред, запалил чужд имотапартамент, намиращ се в гр.-Кюстендил, собственост на Р.Г. със значителна стойност- 73 000 лева.

Основателен е довода на КнРС относно неяснота относно механизма на деянието. В тази връзка следва да се посочи, че изпълнителното деяние на чл.331, ал.1 вр. чл.330, ал.1 НК се осъществява чрез действие- запалване на предмета на престъплението. Съгласно теоретичните постановки (Г., А., НП на РБ, Особена част, Софи- Р, 2005г, с.479) това означава предизвикване на бурна окислителна реакция- чрез поднасяне на горящи материали, чрез елктрическа искра и пр., като деянието е довършено, когато предметът започне да гори със собствен огън. В настоящия случай от описаните факти в обстоятелствената част на ОА изобщо не става ясно какви са действия на подс.

З., чрез които се е стигнало до престъпното увреждане. Не е уточнено по какъв начин включването на един изправен електроуред в елекрическата мрежа обосновава престъпните действия на подсъдимия, доколкото видно от описанието в акта е, че впоследствие същия е заспал, респ. активни негови действия, довели до запалване на имота не са описани. От друга страна на л.3, абз.VI е посочено, че деянието е осъществено чрез боравене с електрически уред, без да се уточни в какво се изразява въпросното боравене и без да се изтъкнат факти относно наличието на причинноследствена връзка межу това поведение на обвиняемия и настъпили престъпен резултат. Такава връзка следва да е налице с оглед и на субективната страна на деянието, за което се сочи, че е небрежно.

В този аспект при описание на субективната страна на същото е посочено, че обвиняемия не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. В тази насока следва да се посочи, че обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото поведение на дееца в конкретния случай, които не са изяснени в обстоятелствената част на обвинителния акт. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса: 1. Какво е дължимото поведение на дееца в конкретния случай (то се определя от правилата, които регламентират съответната дейност, очертават границите на дължимата грижа и спазването им изключва изобщо вината) и 2.

Отклонил ли се е същия от дължимото поведение и в какво се е изразило то?

Субективен признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат. Едва след като се установи какво е дължимото поведение, следва да се постави въпроса дали конкретният деец (спазвайки правилата) е могъл в конкретните условия да предвиди престъпния 2 резултат. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца.

В този смисъл от описанието в обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно с кои от посочените в него действия е осъществен фактическия състав на деянието по чл.331, ал.1 НК- както по отношение на изпълнителното деяние, така и по отношение на субективната му страна. Това е от съществено значение с оглед очертаване предмета на обвинението и организиране на защитата на обвиняемия. Или в заключение КнОС се солидаризира с извода на КнРС относно наличие на нарушения на съдопроизводствените правила, което да е довело до нарушение на правото на защита на обвиняемия по чл. 249 ал.4, т.1 от НПК , доколкото обвиняемия при наличието на посочения ОА е в невъзможност да научи за какво престъпление е обвинен. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на прокуратурата, поради което определението на

КнРС се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 345, ал.1 НК вр. чл. 249, ал.3 от НПК, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 701 на Кюстендилския районен съд от проведено разпоредително заседание от 23.09.2025 г. по НОХД № 764/25 г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.3 НПК и е върнато делото на СРП за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Кюстендил, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20251500600579 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341 и сл. НПК вр. чл. 249, ал.3 вр. ал.1 НПК.

Н.Налбантов- заместник- районен прокурор при РП-Кюстенидл протестира протоколно определение № 701/23.09.2025 г. на Кюстендилския районен съд от проведено разпоредително заседание на 23.09.2025 г. по НОХД № 764/25 г. по описа на същия съд, с което съдът е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.3 НПК и е върнал делото на РП- Кюстендил за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила. В протеста се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото, като се сочи, че доводите на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на обвиняемия са неправилни и незаконосъобразни. Иска се същото да бъде отменено и да се върне делото на КнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Процедурата по чл.342, ал.2 НПК е изпълнена; изпратени са преписи на подс.Г. Р. З. и неговия защитник- адв. Л.В.. В указания срок възражения от тяхна страна не са постъпили.

КнОС, след проверка на материалите по НОХД № 764/2025 г. на КнРС, намира частния протест за допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 342, ал.1 НПК от надлежна страна в наказателния процес. Атакуваното от прокурора определение на КнРС от РЗ, с което е прието наличие на съществени отстраними нарушения на процесуални правила е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди по следните съображения:

Срещу подсъдимия Г. Р. З. е внесен обвинителен акт по чл. 330, ал.1 вр. чл.330, ал.1 НК, по който е образувано НОХД № 764/25 г. на КнРС.

При проведеното РЗ КнРС се е произнесъл по въпросите по чл.248, ал.1 НПК, като по т.3 е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, след което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на КнРП за изпълнение на отстраняването им. Прието е, че в 1 обвинителния акт липсва описание на извършеното от подсъдимия З. деяние от фактическа страна, респ. не е налице описание на действията, извършени от подсъдимия, които осъществяват фактическия състав на чл.331, ал.1 НК.

Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на КнРС за нарушено право на защита на обвиняемия, изразяващо се в неясно описание в ОЧ на ОА на обстоятелствата по обвинението. Съображенията за това са следните:

Подс.З. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.331, ал.1 НК- затова, че на 26.01.2025 г. в гр. Кюстендил по непредпазливост – при боравене с електрически уред, запалил чужд имотапартамент, намиращ се в гр.-Кюстендил, собственост на Р.Г. със значителна стойност- 73 000 лева.

Основателен е довода на КнРС относно неяснота относно механизма на деянието. В тази връзка следва да се посочи, че изпълнителното деяние на чл.331, ал.1 вр. чл.330, ал.1 НК се осъществява чрез действие- запалване на предмета на престъплението. Съгласно теоретичните постановки (Г., А., НП на РБ, Особена част, Софи- Р, 2005г, с.479) това означава предизвикване на бурна окислителна реакция- чрез поднасяне на горящи материали, чрез елктрическа искра и пр., като деянието е довършено, когато предметът започне да гори със собствен огън. В настоящия случай от описаните факти в обстоятелствената част на ОА изобщо не става ясно какви са действия на подс.

З., чрез които се е стигнало до престъпното увреждане. Не е уточнено по какъв начин включването на един изправен електроуред в елекрическата мрежа обосновава престъпните действия на подсъдимия, доколкото видно от описанието в акта е, че впоследствие същия е заспал, респ. активни негови действия, довели до запалване на имота не са описани. От друга страна на л.3, абз.VI е посочено, че деянието е осъществено чрез боравене с електрически уред, без да се уточни в какво се изразява въпросното боравене и без да се изтъкнат факти относно наличието на причинноследствена връзка межу това поведение на обвиняемия и настъпили престъпен резултат. Такава връзка следва да е налице с оглед и на субективната страна на деянието, за което се сочи, че е небрежно.

В този аспект при описание на субективната страна на същото е посочено, че обвиняемия не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. В тази насока следва да се посочи, че обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото поведение на дееца в конкретния случай, които не са изяснени в обстоятелствената част на обвинителния акт. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса: 1. Какво е дължимото поведение на дееца в конкретния случай (то се определя от правилата, които регламентират съответната дейност, очертават границите на дължимата грижа и спазването им изключва изобщо вината) и 2.