Решение № 4388 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4388 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110212492 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ****** срещу електронен фиш № 8504611310, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на жалбоподателя ****** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 179, ал. 3б вр. чл.187а ал.1 и ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139 ал.5 и ал.7 вр. чл.102 ал.2 ЗДвП вр. чл. 10 ал.1 т.2 ЗП.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен. Оспорват се фактическите констатации. Посочват се редица доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени издадения електронен фиш и присъди направени по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Д..

Той оспорва жалбата и иска от съда да потвърди издадения електронен фиш.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноски за адвокат..

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2021г. в 12:02 пътно превозно средство с рег. № *********, модел *** с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 26 000 тона. Пътното превозно средство се движи по път А-6, отсечка км 50+427, с посока нарастващ километър включен в обхвата на платената пътна мрежа, като е преценено, че не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства и веществено доказателствено средство – електронен запис със снимков материал.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество жалбата е основателна по следните съображения.

В процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател, тъй като за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ, Национално ТОЛ управление няма процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административно-наказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН.

В процесната хипотеза следва да се отчете, че единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл.

179, ал. 3б ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за 2 съответното нарушение. Ангажирането на административно-наказателната отговорност за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо. Нормите на чл. 179, ал.

3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП ясно се разграничават по между си, дефинирайки различни хипотези. Първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Втората предвижда ангажиране на отговорност на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. Същото е в разрез с формалната процедура по ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицата, правната сигурност и предвидимост. От тук следва извод, че за вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП.

Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени правата на сочения нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН , представи доказателства в подкрепа на своите твърдения, оспори фактическите констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално административнонаказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.

3

Следва да се отчете, че в процесната хипотеза е допуснато още е едно съществено нарушение на процесуалните правила, пряко рефлектиращо върху правото на защита на субекта на отговорността. В съставения електронен фиш липсва описание на факти, очертаващи елементи от обективната страна на твърдяното нарушение – макар да е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , не е посочено по какъв начин същата е била изчислена. По този начин е осуетена възможността на субекта на отговорността да установи срещу какви факти следва да реализира защитата си. Същият, съобразно описаното в електронния фиш е субект на задължението за това, че като собственик на посоченото МПС е допуснал движение на посоченото МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , посочва, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП / ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона – бел. съд/, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните толсегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и се твърди, че не е заплатена именно тази такса, то във фиша е следвало точно и ясно да се посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС в какъв размер е трябвало да бъде платена тол-такса. Освен това в електронния фиш няма посочени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, тол-сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол-сегменти такси. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна 4 маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Съгласно ал. 5 на чл.

10б от ЗА, когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6.

Следователно дължимата такса за преминаването е определяема и то по начина, посочен в цитираната разпоредба и не само нейният размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш, но включително с посочване начина на формирането й. Вярно е, че в електронния фиш е вписано, че отделно от имуществената такса жалбоподателят държи и такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лева, но не може да се приеме, че това представлява ясно и точно посочване на размера на дължимата тол такса, която се твърди да не е била заплатена, тъй като не е посочено как точно е формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало МПС, между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало.

Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол такса за конкретното ППС с ясно описание на начина на формирането й на свой ред ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му нарушение, като узнае какъв размер на такса не е заплатил и защо се приема, че дължи такса именно в този размер.

Допуснатите нарушения са съществени, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на субекта на отговорността, осуетявайки възможността му да се защити. Същите не могат да бъдат санирани от съда в съдебната фаза на производството.

Редом с изложеното съдът счита за нужно да посочи наличието на още едно самостоятелно основание, обуславящо отмяна на издадения електронен фиш.

5

Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана „Директива 1999/62/ЕО“. Съгласно чл.9а от посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“, но и съобразени с общите принципи на съюзното право. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до наймалко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и цитираната съдебна практика ). От горното следва, че принципът на пропорционалност изисква от една страна наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението и от друга страна при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45).