Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 03.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11485/2021
Вид
Решение № 6
Подписан
03.01.2022
В сила
17.02.2022
Състав
ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 15 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 03.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20211110211485 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

С

Наказателно постановление № 21-4332-010524/27.05.2021г., издадено от началник сектор към Отдел „Пътна Полиция“ на СДВР, на основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5, пр. 4 ЗДвП на Т. К. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 37 ал. 3 ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Т.Т., който го атакува със срочно подадена жалба с искане за отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят Т.Т., редовно уведомен, се явява лично и моли за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата.

Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбоподателят Т. К. Т. е правоспособен водач на МПС с придобити категории В и АМ и притежава СУМПС № хххх, издадено на 17.02.2012г. от СДВР, валидно до 17.02.2022г.

На 01.05.2021г. жалбоподателят Т.Т. бил паркирал личния си автомобил марка "Шкода", модел "Октавия" с рег. № хххх в подземен паркинг в сградата на "Райфайзен банк" на № 2 на ул. "Леонардо да Винчи" в гр. София. Около 20.00 часа на същата дата жалбоподателят напуснал паркинга, като излязъл с управлявания от него автомобил на ул. "Леонардо да Винчи" и предприел маневра завой надясно, за да се включи в движението по ул. "Леонардо да Винчи". В този пътен участък ул. "Леонардо да Винчи" била предназначена за еднопосочно движение в посока от ул. "Цар Иван Асен II", като навлизането на пътни превозни средства в противоположната посока към ул. "Цар Иван Асен II" било забранено и забраната била въведена с пътен знак "В1", поставен в началото на пътния участък. От дясната страна на изхода на подземния паркинг, от който излизал жалбоподателят, имало паркирани автомобили. Жалбоподателят се огледал наляво за попътно идващи автомобили и надясно за пешеходци, след което навлязъл на платното за движение на ул. "Леонардо да Винчи". В този момент жалбоподателят възприел насрещно движещия се лек автомобил марка "Алфа", модел "Ромео" с рег. № хххх управляван от Т.С.Т., който се движел по ул. "Леонардо да Винчи" в посока към ул. "Цар Иван Асен".

Жалбоподателят не могъл да спре своевременно управлявания от него лек автомобил и между двата автомобила настъпило ПТП, при което настъпили щети и за двата автомобила в областта на предна броня. Тъй като между участниците в ПТП не се постигнало съгласие за причините за настъпването му, на място били повикани служители на ОПП - СДВР - ДР. ИВ. З. и свидетелят СТ. СВ. АНГ., и двамата заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП - СДВР. На място двамата разговаряли с водачите и установили щетите по двата автомобила, както и знаковото стопанство в зоната на ПТП. Водачите попълнили саморъчни декларации, в които посочили причините за настъпване на ПТП и механизма му. Свидетелят С.А. съставил протокол за ПТП рег. № 4351/01.05.2021г. /бл. № 1781115/, ведно със скица. Младши автоконтрольор Д.З. приел, че въззивникът Т.Т. е извършил нарушение на ЗДвП, тъй като при излизане от крайпътна територия /подземен паркинг/ не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил 2 марка "Алфа", модел "Ромео" с рег. № хххх в резултат на което настъпило ПТП, и съставил АУАН серия " GA", бл. № 424859/01.05.2021г., с който повдигнал против жалбоподателя Т.Т. административно обвинение за нарушение на чл. 37 ал. 3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С.А. и на жалбоподателя, на когото бил връчен и препис. След срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят Т. депозирал възражения срещу АУАН вх. № УРИ 433200-4883/07.05.2021г. с твърдения за липса на виновно поведение, ведно със снимков материал.

Въз основа на съставения АУАН на 27.05.2021г. Д.Д. - началник на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР издала обжалваното наказателно постановление № 21-4332-010524/27.05.2021г . , с което на основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5, пр. 4 ЗДвП на въззивника Т. К. Т. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 37 ал. 3 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - обясненията на жалбоподателя Т., показанията на свидетеля С.А., както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка – картон на водача, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, протокол за ПТП рег. № 4351/01.05.2021г. /бл. № 1781115/, ведно със скица, 2 броя декларации от 01.05.2021г., АУАН серия "GA", бл. № 424859/01.05.2021г., възражения вх. № УРИ 433200-4883/07.05.2021г., наказателно постановление № 21-4332010524/27.05.2021г. , заповед № 8121к-13318/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, веществените доказателства - 6 броя снимки.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля С.А. и обясненията на жалбоподателя, като ги оцени като еднопосочни и безпротиворечиви. Показанията на свидетеля С.А. не допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, тъй като свидетелят заявява, че няма конкретен спомен за обстоятелствата, при които е съставил протокола за ПТП. Обясненията на жалбоподателя съдът прецени като последователни и съответни на писмените доказателства. Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, установена от актосъставителя и наказващия орган, 3 а единствено изразява несъгласие с извода, че е извършил нарушение на ЗДвП. Съдът кредитира и писмените доказателства, които също оцени като еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателствени средства и на веществените доказателства. Въз основа на писмените доказателства съдът изгради и изводите си за компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Съдът цени като веществени доказателства и приложените с възражението срещу АУАН шест броя снимки, тъй като на същите са заснети двата автомобила в момента преди настъпване на ПТП, мястото, на което е настъпило ПТП, както и разположението на автомобилите. Ето защо съдът намира, че представените снимки са носители на информация за обстоятелствата по делото и следва да бъдат ценени като веществени доказателства. Същите изцяло кореспондират с писмените доказателства и с гласните доказателствени средства - обясненията на жалбоподателя.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи актосъставителят (на длъжност "младши автоконтрольор") е компетентен да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, видно от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Материалната и териториална компетентност на наказващия орган се установява също от писмените доказателства - заповед № 8121з515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121к13318/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, от която се установява, че издалата наказателното постановление Д.Д. е назначена на длъжност началник на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП СДВР.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН .

АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН в присъствието на въззивника и на свидетеля С.А., който е присъствал при установяване на нарушението. АУАН е подписан от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и препис от акта.

АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма, като в тях 4 при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, с посочване на всички съставомерни признаци, на обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на нарушената законова разпоредба.

Независимо от горните изводи, съдът намира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон. Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана затова, че не е изпълнил задължението си като водач на ППС, произтичащо от разпоредбата на чл. 37 ал. 3 ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 37 ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за водач на ППС, което излиза на път от крайпътна територия, вкл. паркинг, да пропусне пешеходците и другите пътни превозни средства, които се движат по този път. От събраните доказателства се установи /и не се оспорва от жалбоподателя/, че при излизането му от подземния паркинг на № 2 на ул. "Леонардо да Винчи", не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил марка "Алфа", модел "Ромео" с рег. № хххх. В случая обаче съдът намира, че е налице изключващо вината обстоятелство по отношение на жалбоподателя Т.. Същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици - настъпването на ПТП с насрещно движещо се ППС. От събраните доказателства се установи, че излизайки от подземния паркинг на № 2 на ул. "Леонардо да Винчи", въззивникът е завил надясно, за да се включи в движението по ул. "Леонардо да Винчи" в посока от ул. "Цар Иван А с е н II". От писмените доказателства /протокол за ПТП и скица/ се установява, че ул. "Леонардо да Винчи" е предназначена за еднопосочно движение именно в посоката, в която се е движил жалбоподателят. В противоположната посока навлизането и движението на пътни превозни средства по улицата е забранено, която забрана е сигнализирана с пътен знак В1. При излизането от подземния паркинг и преди да предприеме маневрата завой надясно, жалбоподателят Т. се огледал за попътно движещи се пътни превозни средства, които да пропусне, както и за пресичащи пътното платно отдясно пешеходци, и след като се е убедил, че няма такива, навлязъл на платното за движение на ул. "Леонардо да Винчи". От веществените доказателства се установява, че вдясно от изхода на подземния паркинг е имало паркирани автомобили, които са ограничавали видимостта на жалбоподателя в посоката към ул. "Цар Иван Асен II". При така установените 5 фактически обстоятелства съдът намира, че жалбоподателят нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди наличието на друг автомобил, движещ се в нарушение на предписанието на пътните знаци, така че да го пропусне и да избегне настъпването на ПТП. В конкретния случай жалбоподателят не е могъл да възприеме своевременно другия автомобил поради паркираните автомобили, които са ограничавали видимостта му. Въззивникът не е имал и задължение да предвиди възможността друг водач на ППС да е извършил нарушение на правилата за движение и да се движи в насрещната посока, така че да съобрази своето поведение с извършеното от другия участник нарушение на правилата на ЗДвП. Вместо това въззивникът е имал фактически обоснованото очакване, че на платното за движение по улица "Леонардо да Винчи" няма да има насрещно движещ се автомобил поради въведената и обозначена с пътен знак забрана за движение в насрещната посока. Предвид горното съдът намира, че по отношение на настъпилото ПТП за жалбоподателя Т. е налице хипотезата на чл. 15 НК /съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН/ и то се явява случайно деяние.

Тъй като случайното деяние е изключващо вината обстоятелство и конкретното деяние не е извършено виновно, то не осъществява състав на административно нарушение и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника. По горните мотиви съдът намира, че жалбата е основателна и наказателното постановление следва да се отмени.