Решение № 2423 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2423 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110200500 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. А. М. с ЕГН **********, против наказателно постановление (НП) № 24-4332-029357 от 03.12.2024 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на оспореното наказателно постановление, като в съдебно заседание е направено уточнение, че се оспорва само т. 2 от НП. При това положение НП в частта по т. 1 е влязло в сила като необжалвано.

НП в частта по т. 2 се обжалва с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и издаването му в нарушение на процесуалните правила.

Изложени са твърдения, че АУАН съдържа неверни данни, поради което и обжалваното НП е издадено въз основа на неверни данни и обстоятелства.

Жалбоподателят не оспорва, че е осъществил описаното ПТП, но оспорва да е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. Твърди, че другият водач, който е таксиметров шофьор, се държал с него грубо и агресивно, като докато 1 чакали органите на полицията извикал негови колеги – таксиметрови шофьори, които го заплашили със саморазправа след като полицаите си тръгнат. Това го изплашило много. След идването на полицаите, той си дал документите, а те му дали да попълва документ относно обстоятелствата на ПТП. Докато седял в автомобила си, за да попълва въпросния документ, видял, че идват още таксиметрови автомобили и се уплашил още повече, поради което внезапно взел решение веднага да напусне мястото на ПТП, за да се спаси от предстоящата саморазправа с него. Това и направил, като оставил всичките си документи при полицаите. Поради изложено жалбоподателят счита, че НП не отразява вярно и точно обстоятелства, поради което се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощник - адв. С., която поддържа жалбата относно т. 2 от НП, като по същество моли за постановяване на решение, с което НП да бъде отменено като необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че полицаите са съставили документ с невярно съдържание, на база та който е издадено процесното НП, тъй като лицето, посочено в АУАН като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта, всъщност въобще не е присъствало на предявяване на акта. Счита, че не е правен опит за тестване на жалб. М. за алкохол с техническо средство за времето, през което същият е присъствал на проверката. Липсва претенция за разноски.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР, редовно призован, се представлява от юрк. П., който оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. В заседанието, в което е даден ход по същество на делото, въззиваемата страна не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.11.2024 г. около 01:35 часа в гр. София, се движел лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'' по ул. „Слатинска река“ с посока на движение от ул. „Гео Милев“ към ул. „Боян Магесник“. Водач на автомобила бил жалбоподателят М. А. М., който до бл. № 5 се приближил прекалено близко до движещия се пред него лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'', управляван от свид. И. Д., и реализирал пътно-транспортно произшествие, като го ударил в задната му част.

Свид. Д. се обадил на тел. 112 и сигнализирал за случилото се ПТП. Не след дълго местопроизшествието било посетено от екип на ОПП – СДВР в състав от младши автоконтрольорите Б. К. и Д. Атанасов. Те взели документите на двамата водачи да проверка и им предоставили възможност да опишат обстоятелствата, при които е осъщественото ПТП чрез попълване на бланкови декларации. Поискали да изпробват двамата водачи за алкохол, но жалб. М. отказал. Снели заварената фактическа обстановка чрез илюстрирането в скица, а впоследствие констатациите си обективирали със съставянето на протокол за ПТП № 2024-1022-17674-1/21.11.2024 г., в който 2 били отразени видимите щети, установени по превозните средства, както и обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП. След получаване на бланките на декларациите, водачи отишли да ги попълват всеки в неговия автомобил поради лоши метеорологични условия. Влизайки в автомобила си, жалб. М. решил да напусне мястото и тихо се оттеглил. Никой не го последвал.

При тези обстоятелства свид. Б. К. преценил, че жалб. М. е осъществила нарушения на чл. 23, ал. 1 и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение серия ГА № 3346112 от 21.11.2024 г. за това, че около 01:35 часа на същата дата, в гр. София, по ул. „Слатинска река“ с посока на движение от ул. „Гео Милев“ към ул. „Боян Магесник“, управлявал лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'', и до бл. 5 поради недостатъчно разстояние реализирал ПТП в намиращия се пред него лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***''.

Посочено е още в АУАН, че в 02.00 ч. на 21.11.2024 г. водачът отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № 0386. Бил издаден талон за изследване за УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София.

Твърди се в АУАН, че жалбоподателят нямал възражения при предявяване на АУАН, както и че отказал да го подпише, както отказал да подпише и получи талона за медицинско изследване. Тези откази били установени с подпис на свидетеля на отказа Д. Д. Й.. Същевременно Й., разпитан в качеството на свидетел, e заявил, че никога не е виждал жалбоподателя, а относно подписа му на акта заявява, че докато паркирал колата си през нощта на процесната дата, при него дошъл полицай, който го помолил да подпише акта като свидетел, че „те не злоупотребяват с информацията“. Й. прочел документа, от където разбрал за ПТП-то и че лицето, срещу което е бил съставен акта, било напуснало случая.

Въз основа на съставения акт началникът на група АНД - отдел „ПП“ при СДВР издал оспореното наказателно постановление № 24-4332-029357 от 03.12.2024 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Видно от заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи началникът на сектор в ОПП при СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления, а актосъставителят като полицейски орган от ОПП – СДВР – да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите Б. К. – 3 частично, И. Д., Петър М. и Д. Й., както и частично от обясненията на жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели и постави същите в основата на доказателствените си изводи. Тези показания кореспондират с писмените доказателства и са относими към предмета на доказване по делото, в случая свързан с настъпилото пътно-транспортно произшествие.

Разпитан в съдебно заседание, свид. К. поддържа констатациите си по съставения акт, като възпроизвежда с конкретика спомените си от процесния инцидент. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, че жалбоподателят е попълнил предал декларация относно обстоятелствата, при които се е случило ПТП, както и че след това му е бил предявен АУАН и талон за изследване, които той е отказал да подпише. Това е така, тъй като по преписката липсва декларация от жалбоподателя, което означава, че той е напуснал мястото преди да я предаде на контролните органи. В тази връзка се явяват достоверни обясненията му в тази част. След като липсва декларация от този участник в ПТП и жалб. М. е напуснал преди да я предаде на полицаите, чисто логически е очевидно, че АУАН е съставен в негово отсъствие и не му е бил предявен въобще. Това се потвърждава и от показанията на свид. Й., който чистосърдечно разказва как е подписал АУАН по молба от полицай, но не е виждал жалбоподателя, той не е бил там тогава и не е свидетел на отказа му да подпише АУАН.

За пълнота съдът прие от фактическа страна, че жалб. М. е отказал да бъде тестван за алкохол, тъй като чисто процедурно това действие се осъществява преди попълването на декларациите от една страна, от друга – свид. К. и Д. категорично го твърдят в показанията си.

За изясняването на обстоятелствата по делото способстват още и събраните писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, последователни са и не си противоречат, поради което съдебният състав ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната 4 компетентност съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на установените в чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, касаещи процедурата по образуване на административнонаказателното производство. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител, както и на свидетел на самото съставяне, с което е гарантирано правото на нарушителя да участва във воденото срещу него производство от самото му начало. Съобразено е и изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен на жалбоподателя лично срещу подпис.

І. Относно нарушението по пункт 2 от НП:

Съдът намира, че М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за което е бил санкциониран.

На първо място, установява се, че М. е действал в качеството си на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, а именно - лице, което управлява пътно превозно средство. Този факт е първично установен от свидетеля Д., а впоследствие и от пристигналите на местопроизшествието служители на СДВР.

Изпълнителното деяние на нарушението в тази му форма се изразява в отказ от водача на МПС да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което е ясно описано както в АУАН, така и в НП. В настоящия случай изричният отказ на М. да бъде подложен на полево изследване с дрегер е бил извършен както пред полицейските служители, така и пред свид. Д..