Определение № 41 от 12.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500049 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С Определение № 1359/ 29.01.202 5 г. по гр. д. № 1273/ 2025 г. РС Пловдив е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност с ОС – Пловдив за определяне на родовокомпетентния съд, който да разгледа Искова молба вх. № 28484/ 27.08.2024 г. на „Л.“ ЕООД.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 2363/ 2024 г. на ОС - Пловдив е образувано по искова молба на „Л.“ ЕООД, с която е предявил против Р.С.И. обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК общо за сумата от 32 057. 57 лв., от които 31 071. 20 лв. по чл. 2.2, б. „ж“, б. „з“ и б. „о“ от Договор за заем №*** – ПВ – 19.12.2022 г. и 986. 37 лв. по Договор за заем №*** – ПВ – 16.12.2022 г.

С Определение № 3421/ 05.12.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и на основание чл. 104, т. 4 вр. чл. 103 ГПК е изпратил същото по компетентност на РС – Пловдив по съображения, че предмет на разглеждане са четири обективно съединени иска за четири отделни периода по два отделни договора, всеки от който е с цена под 25 000 лв.

От своя страна, за да повдигне спор за подсъдност, районният съд е приел, че вземането за възнаградителна лихва по Договор за заем №*** – ПВ – 19.12.2022 г. в размер на 31 071. 20 лв. макар и да е разделено на две части за два периода е предмет на самостоятелна искова претенция, която на основание чл. 104, т. 4 ГПК е родовоподсъдна на ОС – Пловдив.

Настоящият състав на Апелативен съд Пловдив намира за правилно становището на ОС – Пловдив, че предявените от ищеца „Л.“ ЕООД искове са родовоподсъдни на РС – Пловдив.

Предмет на предявените от „Л.“ ЕООД искове е претенцията му към Р.С.И. за договорни лихви по сключените между тях два договора за заем под №*** – ПВ – 19.12.2022 г. и №*** – ПВ – 16.12.2022 г., по първия от който са в размер на 31 071. 20 лв., а по втория 986. 37 лв. Спорът между съдилищата е по 1 въпроса дали вземането за лихви по първия договор е едно за сумата от 31 71.

20 лв. или се касае за две отделни вземания, дължими за различен период и на различни основания, а именно: 15 398. 76 лв., дължима на основание чл. 2.2, б.

„ж“ и б. „з“ за периода 20.08.2023 г. – 19.02.2024 г., и 15 672. 22 лв., дължима на основание чл. 2.2, б. „о“ за периода 20.12.2022 г. – 19.06.2023 г.

Договорната лихва представлява възнаграждението на заемодателя за предоставения на заемателя паричен заем. Вземането за договорни лихви се поражда от договора за заем и обикновено има лихвоносен характер. Поради това, когато се претендира договорна лихва, се касае за едно вземане, независимо че заемодателят може да я иска за два различни периода.

Възможна е, обаче, хипотеза, при която за възникване правото на лихви е необходимо проявлението на допълнително условие, в който случай е налице отделно вземане. В тази ситуация макар и за произтичат от един и също договор за заем са налице две отделни вземания за лихви, разликата между които е в правопораждащия ги факт.

В настоящия случай, видно от договора заем от 19.12.2022 г., между страните е уговорена възнаградителна лихва в размер на 25 % (чл. 2.2, б. „ж“), която е дължима до 19 – то число на текущия месец като част от анюитетна погасителни вноски от 2866. 41 лв. съгласно погасителен план (чл. 2.2, б. „и“).

Уговорено е още, че, за първите 6 месеца лихвата се дължи в цялост при изтичане срока на договора, а при предсрочното му прекратяване - към датата на прекратяване (чл. 2.2, б. „з“), като при точно изпълнение на всички задължения на заемополучателя лихвата по чл. 2.2, б. „з“ се опрощава в края на срока на договора (чл. 2.2, б. „о“). Следователно процесния договор урежда две отделни вземания за възнаградителни лихви, които се пораждат от различни предпоставки: 1) по чл. 2.2, б. „и“, които са дължими като част от анюитетната погасителна вноска, в които не се включва лихвата за първите 6 месеца; 2) по чл. 2.2, б. „з“ (лихвата за първите 6 месеца), чиято дължимост възниква при настъпване на допълнително условие, а именно предсрочна изискуемост на кредита по чл. 2. 7, т. е. при забава на погасителна вноска повече от 90 дни. Основанието, от което произтича, е основен индивидуализиращ признак на всяко вземане, от което следва, че в разглеждания случай съдът е сезиран с две отделни искови претенции за дължимите по договора за заем от 19.12.2022 г. договорни лихви, цената на всяка от които е под 25 000 лв., поради което на основание чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК са родовоподсъдни на районния съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ РС – Пловдив за родовокомпетентен съд да разгледа Искова молба вх. № 28484/ 27.08.2024 г. на „Л.“ ЕООД против Р.С.И..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3