Акт от 02.12.2022, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 324 гр. Велико

Търново, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 143 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 231, ал. 1 и чл. 237, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. с чл.

19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по жалба на И.Х.С. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г., издадена от министъра на правосъдието. С оспорената заповед, на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. с чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и с подадена от И.С. молба вх. № 97/ 05.01.2022 г., е прекратено служебното правоотношение на същата на длъжността „Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“, той и началник на районна служба „Изпълнение на наказанията“ в ОСИН – Велико Търново“, и са определени дължими на служителя обезщетения по чл. 234, ал. 1, ал. 5 и ал. 8 от ЗМВР. С цитираната молба, съдържаща се в преписката, С. е поискала да бъде освободена от посочената по-горе длъжност по собствено желание.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорваната заповед, поради издадаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излага твърдения, че на 01.05.2022 г. е била извикана от заместник-директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ в главната дирекция в гр. София, без да знае целта на това посещение. Там на практика е била принудена от главния директор на ГДИН и от заместника му да подаде молба за напускане, като е било посочено, че алтернативата е дисциплинарното й уволнение, тъй като срещу нея има подаден сигнал. Тъй като й било казано, че трябва да действа незабавно и не е имала достъп до съответната нормативна уредба, нито възможност за консултация с адвокат, макар да не е знаела за основание за дисциплинарно преследване, в смущението си И.С. е подала исканата от ръководството молба, написана саморъчно и без посочена дата от която да бъде прекратено служебното правоотношение. След излизане от сградата на ГДИН в гр. София се почувствала зле здравословно и веднага след прибирането си в гр. Велико Търново била прегледана от личния си лекар, който й предписал 5 дни домашно лечение, а впоследствие още пет дни такова. На 11.01.2022 г. предприела пътуване със съпруга си, при което получила мозъчен инфаркт, диагностициран в „МБАЛ Исперих“, където била приета за лечение. Междувременно преди това, също на дата 11.02.2022 г. подала заявление на основание чл. 228, ал. 3 от ЗМВР, за оттегляне на молбата й за напускане по собствено желание. След излизането й от болница разбрала, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е била издадена още на следващия ден след подаването на молбата й. След няколко дни тази заповед била публикувана в бюлетина на ГДИН, но била връчена на жалбоподателката едва на 22.02.2022 година. Междувременно, на 17.02.2022 г. С. получила по пощата становище, че не се уважава заявлението й за оттегляне на молбата за напускане, тъй като вече има издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение. В тази връзка оспорващото лице изтъква, че при издаването на заповедта не е спазена разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от ЗМВР, като органът по назначаването не се е съобразил с установения в нея срок за подаване на заявление за оттегляне. От съда се иска да отмени Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г., издадена от министъра на правосъдието, оспоравщото лице да бъде възстановено на заеманата длъжност и да му се изплатят дължимите обезщетения, съгласно ЗМВР. В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез пълномощника си ***К.С. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания, с позоваване на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В допълнение на оплакванията си сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 228, ал. 3 от ЗМВР, в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., съгласно която не се издава заповед за прекратяване на служебното правоотношение, ако в 7-дневен срок от подаването й, молбата бъде оттеглена от подателя. В тази връзка намира за загубила значение посочената в писменото становище на ответника, практика на ВАС по дела със сходен предмет. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – министърът на правосъдието, чрез пълномощника си ***Е.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди законосъобразност на обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на установените за това процедурни правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и заявеното от И.С. желание за прекратяване на служебното й правоотношение. Доводи в тази насока излага в в писмено становище /л. 48/ и в хода на устните състезания. Намира за изцяло недоказани, вкл. и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, оплакванията за оказан натиск върху С. да подаде молба за прекратяване на служебното правоотношение. Изтъква че няма данни ответникът по жалбата лично или чрез свои представители е възбудил в служителя основателен страх от предстояща опасност, с който да мотивира подаването на молба за напускане. Същевременно сочи, че към момента на подаване на тази молба е бил наличен доклад на ръководителя на инспектората към Министерството на правосъдието, съдържащ предложение ОСИН - В. Търново да бъде включена в годишния план за проверки през 2022 година. Счита, че в доклада са отразени факти и са дадени препоръки, които биха могли да имат отношение към формирането на желание у И.С. за прекратяване на служебното правоотношение. На последно място изтъква, че оспорената заповед е издадена преди подаването от служителя на заявление за оттегляне на молбата за прекратяване на правоотношението, а е преценката дали тази заповед да бъде оттеглена е в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. С тези съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори и от наличните в делото доказателства се установява, че от 03.09.2018 г. И.Х.С., държавен служител, е била назначена от министъра на правосъдието на длъжност „Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“, той и началник на районна служба „Изпълнение на наказанията“ в областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Велико Търново“, специфично наименование на длъжността „Комисар“. Съгласно представена справка рег. № 6006/ 01.06.2022 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията, по данни от личното кадрово досие на служителя, за периода в който е заемала тази длъжност /03.09.2018 г. – 22.02.2022 г./, срещу И.С. не е имало образувани приключили или неприключили дисциплинарни производства.

Във връзка с подаден сигнал с рег. № 94-00-138/

15.06.2021 г. и в изпълнение разпореждане на заместник-министър на правосъдието, от държавен инспектор в инспектората към Министерството на правосъдието е била извършена проверка в ОСИН – Велико Търново. Видно от становище на началника на ОСИН – Велико Търново относно проверката на инспектората към МП, изпратено до проверяващия държавен инспектор с придружително писмо рег. № 2787/ 27.08.2021 г. /л. 135 – л.

148/, жалбоподателката е била наясно с извършваната проверка и нейния предметен обхват, като е дала данни и разяснения, и е изразила виждането си по отделните обстоятелства, попадащи в обхвата на същата.

Констатациите от проверката и становището на началника на ОСИН – Велико Търново са отразени в доклад, представен от ръководителя на инспектората на министъра на правосъдието с Докладна записка № 94-00-138/ 24.09.2021 г. /л. 51 – л. 56 от делото/. В доклада са отразени и заключенията на извършилия проверката държавен инспектор, като са дадени следните препоръки: да се преустанови практиката в ОСИН – Велико Търново да бъдат назначавани близки роднини и съпрузи; да бъде отменена заповед на началника но ОСИН – Велико Търново, като същият започне да изпълнява задължението си да супервизира /одитира/ дейността на подчинените му служители; да се предприемат действия за нормализиране на отношенията в колектива и създаване на добър микроклимат, от страна на ГДН да бъде създаден механизъм за контрол дейността на началника на ОСИН – Велико Търново и обратна връзка със служителите от цялата служба. Тъй като извън обхвата на конкретната проверка е останала по-голямата част от дейността на службата, с доклада е направено предложение ОСИН – Велико Търново да бъде включена в годишния план за 2022 година. С писмо изх. № 94-00-138/ 28.09.2021 г. на ръководителя на инспектората при МП, докладът е бил изпратен на началника на ОСИН – Велико Търново за изпълнение на препоръките, които го касаят /л. 51/. С Докладна записка рег. № 3328/ 13.10.2021 г. комисар И.С. е уведомила главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за изпълнението на препоръките от доклада на инспектората и отново е взела становище по част от фактическите констатации и изводите в този доклад. Няма данни във връзка с коментирания доклад да са предприемани някакви последващи действия от преките ръководители на жалбоподателката или от министъра на правосъдието като орган по назначаването на държавния служител. Видно от покана рег. № ИЗ 4462/ 22.12.2021 г., на 05.01.2022 г. в 10:00 часа, началникът на ОСИН – Велико Търново е имал служебен ангажимент по изслушване обясненията на служител в хода на образувано дисциплинарно производство /л. 87 от делото/. Междувременно със Заповед № 1/ 04.01.2022 г. на главния директор на ГДИН, началникът на ОСИН – Велико Търново е бил командирован на дата 05.01.2022 г. в гр. София, за участие в работна среща, като видно от представената пътна книжка, командированото лице е пътувало на посочената дата от гр. Велико Търново до ГДИН - гр. София и обратно. При посещението й в гр. София комисар И.Х.С. е подала до министъра на правосъдието молба с вх. № 97/ 05.01.2022 г. на ГДИН, с искане да бъде освободена от заеманата от нея длъжност „Началник на ОСИН, той и началник на РСИН в областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Велико Търново“, по нейно желание, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Върху молбата е поставена резолюция за съгласие от главния директор на ГДИН, също от дата 05.01.2022 година.

Въз основа на подадената молба, със

Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022 г. на министъра на правосъдието, на основание чл.

10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. с чл.

226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на комисар И. Х.

С. на длъжността „Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“, той и началник на районна служба „Изпълнение на наказанията“ в ОСИН – Велико Търново“, и са определени дължими на служителя обезщетения по чл. 234, ал. 1, ал. 5 и ал. 8 от ЗМВР.

Видно от приложените към жалбата преписи от болнични листове, амбулаторни листове и епикриза, в периода от 05.01 до 09.01. 2022 г. И.С. е била в отпуск поради временна неработоспособност с диагноза на заболяването „Повишено кръвно налягане при липса на диагноза хипертония“, режим на лечение домашен. В периода от 10.01 до 15.01. 2022 г. жалбоподателката е била в отпуск поради временна неработоспособност с диагноза на заболяването „Световъртеж и нарушение на устойчивостта“, режим на лечение домашен-амбулаторен. На 11.01.2022 г. И.С. е постъпила по спешност в „МБАЛ Исперих“ ЕООД - гр. Исперих по повод остронастъпил световъртеж, гадене и неколкократно повръщане, диагноза „ИМИ в басейна на ВБА“, като е изписана след лечение и подобрение на състоянието, на дата 15.01.2022 година. На същата е разрешен отпуск поради временна неработоспособност в периода от 15.01.2022 г. до 14.02.2022 г. с диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецеребрални артерии“, режим на лечение домашен-амбулаторен. На последно място, в периода от 15.02.2022 г. до 16.02.2022 г. на И.С. е разрешен отпуск поради временна неработоспособност с диагноза „Последици от мозъчен инфаркт“, режим на лечение домашен-амбулаторен.