Решение № 326 от 24.07.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 302

24.07.2020 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №220 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „Т. 1108“

ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора и ХХХХ, чрез процесуален представител - адв. С., против Заповед №ФК-138-0032089 от 13.02.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.

Оспорващият твърди, че в законоустановения срок обжалвали пред горестоящия орган визираната заповед, но Директорът на дир. „Оперативни дейност“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП не се произнесъл в срок по жалбата и на практика бил постановен мълчалив отказ заповедта да бъдела отменена.

Жалбоподателят твърди, че въпросния административен акт бил незаконосъобразен- издаден при нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона и поради това я обжалва.

Нарушаване на административно производствените правила било налице и в частност поради не изпълнение на задълженията по чл.9, ал.2 от АПК и чл.36, ал.1 от АПК, които довело до нарушение на принципа за истинност.

От фактическа страна били налице доказателства за не издаване на фискален бон /ФБ/ единствено и само при контролната покупка, която била извършена от служител, който не заемал съответната длъжност, касаеща настаняване на лицата в хотела. Настаняването било от сервитьорката, която преди това обслужила контролните лица в ресторанта на хотела и издала ФБ за покупката им. Без да било обследвано дали по това време имало настанени лица в хотела и регистрите за настаняване на гости, органите заключили, че в следствие не издаването на един единствен касов бон в обекта се укривали приходи.

Не било вярно, че данните сочели на укриване на всички приходи в обекта. Това се виждало от стойността на контролната покупка – 50лв. и от регистрирания оборот за деня във ФУ на хотела – 0,00 лева.

Към момента на проверката в хотела нямало настанени лица, съотв. нямало приходи, които да се укривали. Настаняване на гости имало чак след 18,30 часа и това било видно от регистъра на гостите, който се прилага към жалбата.

На следващо място се твърди, че органът не обследвал в пълнота данните пред себе си, като не обърнал внимание на факта, че не издаването на ФБ било извършено от сервитьорката в резултат на извършено от нея нарушение на установените правила в обекта. В нарушение на процесуалните правила с ПИП № 0026480 от 05.02.2020г. се сочело, че в друг обект на жалбоподателя били установени други нарушения, които се възприемало от органа като трайно изградено поведение за неспазване на данъчното законодателство. Това се опровергавало от доказателствата на самия орган. Фактът на издаден касов бон за покупката в ресторанта и липсата на други установени нерегистрирани приходи, опровергавали доводите за системност в поведението на контролираното лице.

Налице било нарушение и на материалния закон и в частност на изискването за съразмерност на продължителността на срока на мярката. Липсвали адекватни мотиви защо за това нарушение се следвало запечатване на обекта за срок от 14 дни.

Следвало да се отчете и, че мярката можела да се отмени от самия орган по молба на административно-наказаното лице, ако се докаже заплащане на административната санкция, но нарушението, за което се налага ПАМ обаче не било установено по несъмнен начин с влязло в сила НП. Излагат се подробни довод в тази насока. Не бил налице и вторият изтъкнат аргумент относно определената продължителност на срока на действие на мярката. Органите установили само един единствен случай на нарушение, а не практика, а създадената практика в обекта нито била установено, нито изследвана от органа. Изложените относно срока мотиви били не относими към законоустановената цел на ПАМ – стимулиране на нарушителя към доброволно понасяне на административно-наказателната отговорност. Мотивират се доводи. В заключение се претендират и разноски.

Оспорващият, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник, който поддържа оспорването по изложените доводи.

Ответникът, редовно призован, се представлява от ст. юрк. П., която оспорва жалбата. От процесуален представител на ответника, орк. Т. се предсатвят подробни писмени бележки, като в заключение се иска отхвърляне на жалбата и се претендират разноски.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2020г. в 16.15 часа служители на НАП извършили проверка на обект „семеен хотел Щ.“, находяща се в с. Старозагорски бави, общ. Стара Загора, , стопанисван от „Т.

1108“ ЕООД. Съгласно обективираните констатации в протокол, сер. АА№0032089 /л.30-31/ при проверката било установено, че обектът представлявал семеен хотел с капацитет от 17 стаи и 39 легла. В обекта имало наличен ПОС-терминал към Уникредит Булбанк АД. Дава се описание на сградата и разположението на помещенията в нея. Сочи се в протокола, че бил извършен преглед на документите на „Орг сервиз“, договор за сервизно обслужване, валиден до 08.11.2020г. и наличността в обекта на паспорт на ФУ. Удостоверява се още, че била извършена контролна покупка преди легитимация на проверяващите на един брой стая за настаняване /единична/ на стойност 50,00 лева, платени брой на лицето Г. П., на длъжност „сервитьор“ и за нея не бил издаден касов бон от въведеното в експлоатация ФУ с посочен номер, нито от кочан с ръчни бележки. Плащането било направено на 05.02.2020г. в 16,00 часа. Изведен бил дневен отчет от същата дата, от които било видно, че не била отразена такава продажба. Била установена разлика от 50,00 лева недекларирани от въпросната продажба. Протоколът бил съставен в присъствието на Г. П., като в него се удостоверява, че същата не направила възражения. Проверката завършила на 05.02.2020г. в 19,30 часа.

На същата дата в 16.09 часа била извършена проверка и на обект „ресторант“ в семеен хотел „Щ.“, също стопанисван от жалбоподателя, за което бил съставен протокол сер. АА, № 0026470, като съгласно данните от протокола не били констатирани нарушения на изискването за издаване на фискални/системни бонове. Били констатирани нарушения на чл.26 от Наредба №Н-18/2006г., като на издаваните ФКБ вместо вид, количество и единична стойност на покупката, био изписано „бар/кухня“ и обща стойност на поръчката. На второ място се удостоверява, че при представяне на сметката, разпечатана от нефискален принтер, тя не отговаряла на изискванията наредбата и наподобявала ФКБ.

Протоколът бил съставен в присъствието отново на Г.Т. и същата не направила възражения по тези констатации.

На 13.02.2020г. от Началник отдел

„ОД“- Пловдив в ЦУ на НАП по отношение на оспорващия била издадена процесната заповед, с която била наложена ПАМ – запечатване на търговски обект „семеен хотел Щ. “, находяща се в с Старозагорски бани, общ. Стара Загора, ул.

„Богородична стъпка“ 1, стопанисван от „Т. 1108“ЕООД за срок от 14 дни.

Заповедта била съобщена на представител на дружеството на 24.02.2020г.

На 10.03.2020г. до Директора на дир.

„ОП“ в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП от „Т. 1108“ ЕООД била подадена жалба против заповедта, като с Решение № ГДФК-44/17.03.2020г. същата била отхвърлена като неоснователна. Няма данни кога е съобщено това решение.

Част от административната преписка са: въпросен лист /л. 33/; заверено копие от дневен финансов отчет за дата 05.02.

2020г. /л. 34/; адресна карта за записване в хотел /л.35/; заповед за оправомощаване /л. 29/; декларация от лице, работещо по трудово правоотношение /л. 38/; фискален бон и сметка за сумата от 43,80 лева /л. 42/; обяснения от Г. П. /л. 55/.

Към жалбата се прилагат: жалба с изх. №93/09.03.2020г. до Директора на дир. „ОП“ в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП; известие за доставяне /л. 9/; излечение от Единната система за туристическа информация /регистър на настаняванията/, вкл. за дата 05.02.2020г.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

По допустимостта – оспорването е допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в установения преклузивен срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред местно компетентния административен съд. Това е така вкл. и с оглед произнесеното решение от горестоящия административен орган по жалбата до него от оспорващия търговец, която е подадена в срока по чл.84, ал.1 от АПК.

Решението е факт на 17.03.2020г., но поради не съобщаването му не поражда началото на срока за обжалване пред съд /също 14 дн./ и съотв. към 06.04.2020 г. този срок не следва да се счита за изтекъл. Към тази дата не е изтекъл и едномесечния срок по чл.149, ал.2 от АПК.

Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.

По същество на спора –Съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол за законосъобразността на жалената заповед на всички основания по чл.146 от АПК. При извършения такъв, настоящият съдебен състав намира следното:

По валидността – процесната заповед е валидно издадена от надлежно оправомощен административен орган /по арг. на чл.186, ал.3 от ЗДДС/, за което се представя и надлежно не оспорено писмено доказателство /вж. л.29/, като по делото не се повдига спор относно факта, че Ж.М.не заема длъжността „н-к отд. Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Ето защо процесната заповед следва да се приема за валиден административен акт и не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения на общите и специалните административно-производствени правила. Актът е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички реквизити, вкл. обективира някаква фактическа мотивировка за налагане на конкретната ПАМ /чл.186, ал.3 от ЗДДС/ и определя срока на нейното действие. Ето защо не са налице основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.

Проверен с оглед съответствието на заповедта с приложената материално – правна разпоредба, Съдът приема следните доводи и изводи:

Процесната заповед е правно основана на разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС, като от обективна страна се претендира нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Конкретно обективираните в нея факти и обстоятелства от обективната действителност са, че при извършена на 05.02.2020г. в 16.15 часа проверка на търговски обект – семеен хотел „Щ.“, находящ се в с. Старозагорски бани, стопанисван от настоящия жалбоподател, контролните органи установяват, че дружеството като задължено лице по чл.3 от въпросната наредба не регистрира и отчита всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на ФКБ от въведеното в експлоатация ФУ.

Сочи се още в заповедта, че при проверката на посочената дата и преди легитимацията на контролните органи била извършено покупка на един брой нощувка в хотела на стойност 50,00 лева, като лицето Г.Т. на длъжност „сервитьор“ не издала ФКБ от въденото в експлоатация и работещо ФУ в обекта модел Тремол с инд. № ZК063359 и номер на фискалната памет /ФП/ 50158519, нито издала от кочан с ръчни касови бележки, който да отговарял на изискванията на Наредба №Н-18/2006г. За регистрирането била изготвена адресна карта. Това нарушение се доказвало от установената положителна разлика в размер на 50,00 лева между фактическата наличност в касата и регистрираните във ФУ суми за деня към момента на проверката, които били на стойност 0,00 лева.

Съдът приема за безспорни така визираните в заповедта обстоятелства, които обосновават ответника да приеме извода за допуснато неспазване на изискванията на конкретно визираните текстове от наредба №Н-18 и явяващи се основание по см. на чл.186, ал.1, т.1, б. А от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ. Цялата описана фактическа обстановка се следва от доказателствата на л. 34, 35 и 55. Видно от писмените обяснения, дадени от работничката Г.Т., същата изцяло признава факта на не издаден от нея, като служител на оспорващия ФКБ или друг документи, който да удостоверява по законоустановения ред покупката на един брой стая за настаняване в контролирания търговски обект – семеен хотел „Щ.“, за което е заплатена сумата от 50,00 лева. Дори и в самото изложение в жалбата си оспорващият не сочи възражения относно така установената и описана в заповедта фактическа обстановка.