Решение № 11733 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11733 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110170100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.-Председател на Управителния съвет срещу Д. Б. Х. ЕГН ********** с адрес: гр.С..... с която се да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата от 611,30 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С..... с абонатен №****** за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със законна лихва от 09.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 109,24 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., сумата от 27,92 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със законна лихва от 09.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,79 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №60750/2022г. по описа на СРС 168 състав.

Ищецът твърди, че ответника в качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на 1 фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

След извършена справка е установено, че след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №60750/2022г. по описа на СРС 168 състав Д. Б. Х. ЕГН ********** е починала.

На нейно място в исковото производство са конституирани нейните наследници нейният син В. П. Х. ЕГН ********** и нейната Б. П. М. ЕГН **********.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от В. П. Х. ЕГН **********.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на Б. П.

М. особен представител с който оспорва исковете. Сочи че може да е налице мълчалив отказ от наследството.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

По отношение на допустимостта на производството.

Следва да се посочи, че исковият процес по чл. 422 ГПК не е напълно ново и независимо производство, а е процесуално продължение и развитие на заповедното. Двете производства са в отношение на функционална зависимост. Заповедното производство цели бърза и облекчена защита на кредитора, а исковото производство служи като коректив и гаранция за правата на длъжника, като същевременно позволява на кредитора да докаже вземането си в условията на състезателен процес, когато бързата писта е била неуспешна.

Правните последици от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се запазват и в исковото производство. Ако искът е предявен в указания от съда срок, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вземането се смята за предявено от момента на подаване на заявлението в заповедното производство. Към момента на подаване на заявлението, длъжникът (наследодателката на ответниците) е бил жив. Следователно, съдът е бил валидно сезиран със спор за съществуването на вземане срещу правоспособен субект.

Всички последващи действия, включително и преминаването към исков процес, са развитие на това първоначално и валидно сезиране.

Момента на подаване на заявлението, е релевантен за преценка на процесуалната легитимация на страните. Към този момент длъжникът е бил жив и е могъл да бъде ответник по дело. Последвалата му смърт е събитие, настъпило pendente lite (в хода на висящия процес, макар и в неговата първа, заповедна фаза).

Фактът, че смъртта на длъжника е установена едва в исковото производство, не прави иска недопустим. Гражданският процесуален кодекс урежда тази хипотеза в чл. 227, че когато ответникът умре или юридическото му лице престане да съществува след предявяване на иска, на негово място се конституират правоприемниците му.

Макар текстът да говори за "предявяване на иска", по силата на функционалната връзка и разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, за начален момент се счита подаването на заявлението. Следователно, смъртта на длъжника е настъпила след като производството вече е било висящо.

2

Ето защо производството се явява допустимо.

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е имала ли е наследодателката на ответниците качеството на потребител.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответниците зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от 3 установяването на обстоятелството, че те са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

По делото е представено заявление-декларация, подадено от Д. Б. Х., до ищеца с която се иска откриване на партида на нейно име.

Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. На база на представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Ето защо съдът намира, че е налице облигационна връзка между наследодателката на ответниците и ищцовото дружество.

По отношение на размера на доставената топлинна енергия.

По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата на адрес ............ е с непрекъснато топлоснабдяване през период 05.2019г.- 04.2021г. "Т. С." ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, които е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действаща методика. Дяловото разпределение, извършено от фирма „Т. С." ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума за процесния период: -64.96лв. (за получаване).

Общата сумата за топлинна енергия начислена от "Т. С." ЕАД във фактури за абоната през процесния период е 676.14лв. за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в АС начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на Д. Б. Д. и В. П. Х., аб.****** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.