Решение № 111 от 01.10.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Девин, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20265410100417 по описа за 2026 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 150 от СК.

В исковата молба се твърди, че с решение по гр. д. № 564/2025 г. по описа на Районен съд - Чепеларе ответницата К. М. Р. е осъдена да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете М. Д. А., действащ лично със съгласието на своя баща Д. С. А., в размер на 300 /триста/ лева месечно, считано от 08.10.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди, че след постановяване на съдебното решение значително са нараснали нуждите на детето, обусловени от неговата възраст, ежедневни битови потребности, образователни нужди, необходимост от осигуряване на подходящи условия за нормално физическо, психическо и социално развитие, както и от чувствително увеличените разходи за храна, облекло, учебни пособия, медицински грижи, транспорт, комуникации и други разходи от обичайния жизнен стандарт. Счита, че е налице и трайна инфлационна обстановка и съществено увеличение на цените на стоки и услуги от първа необходимост, което прави първоначално определения размер на издръжката крайно недостатъчен и несъответстващ на действителните нужди на детето към настоящия момент. Твърди, че ответницата пребивава и работи във Федерална Република Германия, където стандартът на живот и размерът на 1 трудовите възнаграждения многократно надвишават средните доходи в Република България. Ответницата е в трудоспособна възраст, без данни за обективна невъзможност за трудова реализация, поради което следва да се приеме, че разполага с реални материални възможности да участва в издръжката на детето в значително по-висок размер. Счита, че съгласно трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, при определяне размера на издръжката съдът следва да отчита както действителните нужди на детето, така и потенциалните, а не само декларираните доходи и възможности на задължения родител.

Моли съда да постанови решение, с което изменя размера на присъдената издръжка, като осъди К. М. Р. да заплаща на непълнолетното дете М. Д. А., с ЕГН ********** действащ лично със съгласието на своя баща Д. С. А., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 /триста/ евро, респективно левовата им равностойност по курса на БНБ към датата на плащането, платима до 10-то число на текущия месец по посочена банкова сметка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на предявяване на настоящия иск до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване.

Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Претендира разноски, като прави и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение над минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата К.

М. Р., чрез процесуалния й представител – адв. В. И., като счита, че предвид възрастта на детето, претенцията за увеличение на размера на издръжката е частично основателна, защото сегашната издръжка е на границата на минимума. Твърди, че до скоро е била безработна, а сега вече от около месец и половина работи, но доходите й не позволяват да плаща издръжка в размер от 300 /триста/ евро, каквато е претенцията на ищеца. Твърди, че с нейния партньор плащат наем в размер от 800 /осемстотин/ евро месечно, или по 400 евро за всеки от тях и това е само малка част от разходите им. Твърди, че ищецът - нейния син, живее при баба си в Девин, която полага грижи за него, 2 но тя е лишена от всякакви контакти със сина си, като от около два месеца той е блокирал обажданията от нейния телефон, както и социалните мрежи. Не се ангажира да твърди дали това е под влиянието на баща му и баба му или е негово лично решение, но то накърнява майчинските й чувства и я кара да се чувства изолирана и отхвърлена. Предвид изложените съображения, счита, че претенцията, макар и основателна е прекомерно завишена, предвид доходите й и всички други обстоятелства, които не й позволяват да плаща издръжка повече от 200 /двеста/ евро месечно, като в този смисъл моли съда да постановите решението си.

В о. с. з. ищеца не се явява, за него пълномощника му адв. З. Ч. поддържа исковата молба и твърди, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че майката има възможност да заплаща по 300 евро на месец, тъй като по представените документи последния й доход е 1800 евро, без да се нарушава нейното спокойствие, което е в интерес на детето. Видно от разпита бабата, детето има нужда и едно увеличение ще бъде в интерес на детето. Претендира за разноските.

В о. с. з. ответницата, не се явява, за нея адв. В. И., поддържа становището, че издръжката следва да бъде увеличена, тъй като е минимална, но счита, че претендирания размер е висок. Твърди, че ответницата плаща по 400 евро квартира, а има и други разходи и за нея би представлявало трудност да плаща такава издръжка. Моли съда при определяне размера на издръжката да има предвид и тези обстоятелства и да присъди издръжка не повече от 250.00 евро, като според него дори и по – малко, като излага съображения.

В о. с. з. Дирекция „СП” гр. Девин, отдел „Закрила на детето“ не изпраща представител, присъства социален работник М. К., която заявява, че е направена анкета с детето и пред тях не е заявил отказ да дойде съдебна зала, въпреки, че бил притеснен, но се е явял и по други дела.

Депозиран е социален доклад с вх. № 3584/25.09.2026г., според който Дирекция „Социално подпомагане“ - Девин констатирала, че бащата Д. С. А., с помощта на неговата майка М. А. задоволява адекватно потребностите на детето М. Д. А., спазва неговите права и в действията си се ръководи изцяло от неговите интереси. Констатирано е, че обстоятелствата за осигуряване условия на живот, необходими за развитието на детето М. А. по присъдената издръжка са изменени - съобразно възрастта и потребностите му, нуждите на 3 детето са се увеличили. Дирекция „Социално подпомагане" - Девин ще продължи да работи по случая за закрила на детето М. А., същото да се отглежда в спокойна семейна среда, в която потребностите му са адекватно задоволени, за осигуряване на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, както и превенция на бъдещи рискове.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че страните са родители на детето М. Д. А. – роден на ********г. в гр. С., с ЕГН **********.

С Решение № 92 от 18.12.2025г. по гр. д. № 564/2025 година по описа на Районен съд - Чепеларе е определена издръжка в размер на 300.00 лева, която К. М. Р. дължи на основание Решение № 92 от 18.12.2025г. по гр. д. № 564/2025 година по описа на Районен съд - Чепеларе, като майката К. М. Р., с ЕГН ********** се е задължила да заплаща месечна издръжка за М. Д. А., в размер на 300.00 лева /триста лева/, до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до датата на плащането.

Според фиш за заплата, преведен от немски език ответницата получава месечно възнаграждение в размер 3161.02 евро брутна заплата, а реално получава 2344.18 евро.

От показанията на допуснатия до разпит свидетел М. Д. А. - баба на ищеца, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че делото е срещу ответницата за увеличение на издръжката. Миналата година декември месец съда в Чепеларе е постановил с решение издръжката да е в тежест на майката и в размер на 151.01 евро, като в момента е 153.00 евро, което и е под минимума, като майката заплаща издръжката. Детето живее при нея в кв. Н., майката е в Германия, а бащата живее в гр. Б. с другото си дете, което е първокласник. Другото дете е от друга жена, с която има брак. М. е в 10 „а“ клас в Техникума в град Д.. Счита, че 153.00 евро са абсолютно недостатъчни за дете на 17 години, тъй като разходите му нараснали. Детето извън училище в момента не посещава други извънкласни дейности. До сега майката е плащала издръжката по съдебното решение. Твърди, че ищеца М. поддържа 4 контакти с майка си във всички социални мрежи и по телефона. Няма влияние от нейна страна и от страната на баща й да не се чува с майка си. Синът й /бащата на детето/ в момента не работи никъде.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е, че страните са родители на детето М. Д. А. – роден на ********г. в гр. С., с ЕГН **********.

Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Спор няма, че детето М. Д. А. живее при баба си, която се грижи за него. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете се определя в зависимост нуждите на детето и възможностите на родителя в граници, установени от Министерския съвет, минималната работна заплата към 01.01.2026г. е в размер на 620.20 евро съгласно ПМС № 243/13.11.2025г. т.е. минималния размер на издръжката за 2026г. е в размер на 155.05 евро месечно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства - разпита на свидетеля се доказа, че са налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК присъдената издръжка в размер на 300.00 лева месечно да бъде изменена – увеличена. Детето М. Д. А. е на 16 години. От постановяване на издръжката по гр. дело № 564/2025г. по описа на РС- Чепеларе са изминали повече от девет месеца и не може да се приеме, че е настъпило е изменение и досежно нуждите на този, който търси издръжката, но постановеният размер на издръжката от 300.00 лева с Решение № 92/18.12.2025г. по гр. дело № 564/2025г. по описа на РС- Чепеларе е под минимално определения за страната.

С оглед необходимостта от средства за храна, облекло, учебници, пособия и други разходи, свързани с физическото и духовното развитие на 5 детето М. Д. А. ще следва да се промени постановения размер на издръжката, която е необходима за задоволяване нуждите на детето. С оглед изложеното, съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, обуславящо изменение на определената издръжка на детето. Тези обстоятелства имат траен, продължителен характер, тъй като не може да се възвърне състоянието преди настъпване на изменилите се обстоятелства налице е трайно съществено изменение на нуждите на детето. Указано е на страните да представят доказателства за доходите си за времето от месец юли 2025г. до настоящем, майката получава 2344.18 евро заплата. При определяне размера на издръжката на детето, съдът съобрази обстоятелството, че ответницата реализира доходи от трудова дейност, няма данни да има задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Други доказателства за имотно състояние на двамата родители не са представени.

След като са налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.

150 от СК към настоящия момент спрямо определения размер на издръжката с Решение № 92/18.12.2025г. по гр. дело № 564/2025г. по описа на РС Чепеларе, който е под минималния размер на дължимата издръжка към момента. Съдът намира, че ежемесечна издръжка в размер от 250.00 евро е справедлив размер, съответства на необходимостта от издръжката на непълнолетното дете М. Д. А. и възможностите на ответния родител за осигуряване на условия за нейното доставяне, като тази издръжка се дължи, считано от датата на завеждане на делото – 01.06.2026г. до настъпване на обстоятелства, при които тази издръжка следва да бъде изменена или прекратена, ведно със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска. Съдът приема, че заплащането на издръжка в посочения размер няма да представлява особено затруднение за ответника. Безспорно, определената издръжка, която майката да заплаща, не е достатъчна за покриване изцяло на нуждите на детето, но останалите средства за задоволяването им следва да се поемат и от бащата, като се съобрази, че бабата на детето - по бащина линия – свидетелката М. А., полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.