Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 422 от 23.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7828/2023
Вид
Решение № 422
Подписан
23.01.2024
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1 т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 и сл. · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110207828 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Л. В. Т., ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 5251006, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в електронния фиш не е посочен видът на АТСС, дали нарушението е установено в присъствие или отсъствие на контролен орган, жалбоподателят е посочен като собственик на МПС, с което е установено нарушението, което е невярно, като данните за трите й имена и постоянен адрес на са актуални. Оспорва се компетентността на органа, издал електронния фиш, спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН, твърди се, че не е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, не е посочено ясно мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, не е съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., липсва снимка на разположението на техническото средство, не е посочено и как е въведено ограничението на скоростта. Оспорва се годността на техническото средство, установило нарушението. Акцентира се върху обстоятелството, че в електронния фиш не са посочени реда и начина, по който същият може да се 1 обжалва, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, последният не е бил поканен за съставяне, нито за връчване на електронния фиш. Алтернативно се иска квалифициране на нарушението като маловажен случай.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпила молба заявява, че не възразява делото да се разгледа в неговото отсъствие и моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен, алтернативно нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 08.03 .2021 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 10-СИСИС/08.03.2021 г.

На 29.04.2021 г. в 10:25 часа в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“ с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Черни връх“ жалбоподателката Л. В. Т. /с предишна фамилия ***********/ управлявала моторно превозно средство марка „Ситроен“, модел „Ц 2“ с рег. № *********, собственост на Л. И. Г., ЕГН **********. До № 34 на бул. „Пейо Яворов“ горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743 F0 заснела управляваното от жалбоподателката моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 94 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на техническото средство.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – Л. И. Г., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден електронен фиш серия К № 4830591, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – Л. И. Г. на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева.

2

След получаване на препис от електронния фиш на 20.07.2021 г. Л. Г. подала декларация в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в която посочила, че на инкриминираната дата и час – 29.04.2021 г. в 10:25 часа автомобилът й е бил управляван от Л. В. ***********, ЕГН **********. Към декларацията било представено и копие от СУМПС на Л. ***********. С оглед горните данни издаденият електронен фиш серия К № 4830591 бил анулиран на 03.09.2021 г. и на Л. В. ***********, посочена в декларацията като водач на заснетото на 29.04.2021 г. МПС бил издаден процесният електронен фиш. В него било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 91 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 41 км/ч. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 28.04.2023 г., а на 12.05.2023 г. била депозирана и жалба срещу него.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 10-СИСИС/08.03.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 29.04.2021 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, проект на организация на движението на територията на СО, справка за собственост на МПС, декларация от Л. Г., копие от СУМПС на Л. В. ***********, копие на електронен фиш серия К № 4830591, както и веществените доказателства - фотоснимки.

Приложените по делото доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 2“ с рег. № ********* се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 29.04.2021 г.

В протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 29.04.2021 г. ясно е отразено, че е била съобразявана максимално разрешена скорост на движение от 50 км./час, валидно за населено място, като не е бил наличен пътен знак, въвеждащ различно ограничение от общоважимото. Изложеното се потвърждава от проекта на организация на движението на територията на Столична община. От същия протокол е видно, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката за 3 задействане – отдалечаващи се МПС. Към протокола е приложена и снимка на разположението на АТСС – л. 18 от делото.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост Л. И. Г.. Видно от представената декларация от 20.07.2021 г. собственикът е посочил именно жалбоподателя Л. В.

*********** като лицето, което на инкриминираните дата и час е управлявала заснетото МПС. В съответствие с изискването на чл. 189, ал.5 от ЗДвП към декларацията е представено и копие на СУМПС на лицето, посочено в декларацията и именно от изложените доказателства съдът установи авторството на нарушението.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок (електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 28.12.2022 г., видно от придружителното писмо от ОПП- СДВР, а жалбата е подадена на 10.01.2023 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че от формална страна електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.

189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш. Неоснователно е възражението, че не е посочена териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, напротив, същата е вписана непосредствено под номера на електронния фиш – СДВР. Мястото на извършване на нарушението е описано точно и еднозначно- гр. София, бул. „Пейо Яворов“ № 34, с посока на движение от бул. „ Цариградско шосе“ към бул. „Черни връх“. Така фиксираното място на нарушението е пределно ясно и по никакъв начин не затруднява жалбоподателя да разбере къде се твърди да е превишил максимално разрешената скорост.

4

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че електронния фиш е издаден извън сроковете чл. 34, ал. 1-3 от ЗАНН.

Съгласно мотивите на ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г.

„той /електронният фиш – бел. съд/ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал.