Решение № 875 от 30.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Пепа Маринова-Тонева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000501479 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 вр. чл.

307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК.

С решение № 261686 от 12 март 2021г. по гр. д. № 10718/2019г.

Софийски градски съд, І ГО, 2 състав е отхвърлил предявения от П. М. М. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ срещу „ОЗКЗастраховане“ АД за заплащане на сумата 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждания вследствие на ПТП от 14.02.2018г. и я осъдил да заплати на ответника разноски по делото в размер на 510 лв., а с определение № 268479 от 11 май 2021г., постановено по делото, е осъдил ищцата да заплати на ответника и сумата 1 572 лв. за адвокатско възнаграждение.

Делото е върнато за ново произнасяне от въззивния съд след отмяна на влязлото в сила въззивно решение въз основа на ново доказателство одобрено от съда споразумение от 26.09.2024г., с което е установено противоправно поведение на сочения за причинител на ПТП поради нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 132, т. 2 ЗДвП в наказателно производство, в което ищцата не е била конституирана като частен обвинител, поради което 1 при новото разглеждане на делото следва да се прецени причинната връзка между това поведение и вредите за ищцата.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на П. М. М. срещу решението по гр. д. № 10718/2019г. на СГС, ГО, 2 състав. С доводи, че решението е неправилно поради необосновани констатации и като резултат нарушение на материалния закон, иска отмяна на решението и вместо това уважаване на предявения пряк иск.

Насрещната страна ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е оспорила въззивната жалба.

За да постанови решението си, СГС е приел, че ищцата не е кредитор на вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 14.02.2018г., в претендирания размер от 26 000 лв. поради липса на противоправно поведение на водача на автобуса, намалил внезапно скоростта на управляваното МПС поради преминаването пред него на автомобил, който рязко е спрял.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и след отмяна на влязлото в сила решение, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност, въз основа и на новото доказателство, приложена към молбата за отмяна на влязло в сила решение, счита същото за частично неправилно.

Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 14.02.2018г. срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента – водач на автобус, предприел рязко спиране, от което ищцата паднала и ударила лявата си ръка.

Ищцата твърди, че е получила травматични увреждания вследствие на ПТП, поставено в основанието на иска, и претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. ведно със законната лихва от 12.07.2018г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, оспорвайки механизма на ПТП, в това число противоправното и виновно поведение на водача и причинната връзка с твърдените вреди, като е възразил и срещу размера на търсеното обезщетение, 2 включително и поради съпричиняващо вредоносния резултат поведение възражение, което е в предмета и на въззивното производство.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане.

За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо. В случая, с новоприетото доказателство – одобрено от съда окончателно споразумение от 26.09.2024г. по НОХД № 5496/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 4 състав, соченият в исковата молба като причинител на процесното ПТП В. П. П. е признат за виновен, че като водач на автобус на Столичния масов градски транспорт е нарушил правилата за движение, очертани в нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на чл. 132, т. 2 ЗДвП – при превозване на пътници водачът е длъжен… по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване… и по непредпазливост е причинил на повече от едно лице средна телесна повреда – две пътнички, - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, хипотеза първа, предл. второ вр. ал. 1, б.“б“ , предл. второ вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето НК – редакция преди изм. и доп., обн. ДВ, бр. 67/2023г. Споразумението е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, виновен ли е деецът и противоправно ли (в НПК се акцентира на наказуемост ) е деянието (чл. 300 3

ГПК; чл. 413, ал. 3 вр. чл. 383, ал. 1 НПК), поради което е безпредметно обсъждането на изслушаните по делото заключения на автотехническите експертизи, - назначени за установяване механизма на ПТП, в частност поведението на водача на автобуса и поведението на пострадалата ищца /което обаче не може да се установи по технически път/, преди да приключи наказателното производство, образувано по повод процесното ПТП, - както и обсъждането на свидетелските показания на други пътнички в автобуса, разказали своите впечатления за начина на настъпване на ПТП. При това положение възражения на ответника, с които се отрича осъществяването на непозволено увреждане от страна на водача на автобуса (чл. 45 и сл. ЗЗД), в това число и неправни съображения за сключване на споразумение, - „за да приключи агонията“, са недопустими на този етап от производството и съдът не ги обсъжда.

Във въззивната си жалба ищцата поддържа, че поведението на водача на автобуса е противоправно именно като нарушаващо нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 132, т. 2 ЗДвП при избора на скорост, с което й е причинил травматичните увреждания, установени в първоинстанционното производство, в лявата раменна става, като ПТП е засегнало и психоемоционалното й състояние. От своя страна ответникът е релевирал в отговора си на въззивната жалба, че обжалваното решение е правилно поради недоказано противоправно и виновно поведение на водача на автобуса за причиняване на травматични увреждания на ищцата, която не е използвала и по предназначение местата за захващане на правостоящи пътници, като по този начин преповтаря свои възражения от защитата си по същество срещу иска.

С оглед предмета на въззивното производство при новото разглеждане на делото от въззивния съд, съдът приема, че на настоящия етап въз основа на обсъденото споразумение пред наказателния съд е установено противоправно и виновно поведение на водача на автобуса, посочен като делинквент, в който ищцата безспорно е била пътник. От това поведение на същата са причинени травматични увреждания, както следва: навяхване на лявата раменна става с частично нарушена цялост на ротаторния маншон, с парциални разкъсвания на надбодилковия и делтовидния мускул и на сухожилията, акромиоклавикуларен постравматичен артрит (следтравматично възпаление около ставата) с дисторзия и на ставната капсула на фона на дегенеративна артроза, 4 от които пострадалата се е възстановявала в рамките на 104 дни, през които й е разрешен отпуск поради временна неработоспособност и е търпяла трайно затруднение в движението на крайника и затруднения в обслужването си, като първите 2 седмици е била обездвижена с маншет /митела/; частичното разкъсване на сухожилия и мускули е невъзстановимо и влияе на обема на движенията отзад към гърба и нагоре, като пострадалата ще търпи и спорадични болки при смяна на времето и претоварване – така заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, уточнено в съдебно заседание и неоспорено от страните и въз основа на което и въззивният съд изхожда в решаващата си дейност.

От ПТП, което представлява травматично събитие в живота й, ищцата е получила и негативни емоции на страх, безпокойство и тревожност за здравето си, като от тестовите изследвания е установено повишено невротично ниво – повишена склонност към тревожност и безпокойство, намаляване на общата стресогенна устойчивост, повишено ниво и на апатия, загуба на увереност, понижаване на самооценката и засилена психологична потребност от спокойствие и чувство за безопасност, като и към момента на изготвяне на заключението на психологическата експертиза (м. 03.2020г.), неоспорено от страните, изпитва неудобства и тревоги от травмата.

За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Т.. В показанията си тя е разказала, че ищцата е имала нужда от чужда помощ по време на болничните си за извършване на обикновени битови дейности, приемала лекарства и се мазала с мехлеми, има непълен обем на движенията с увредената ръка и изпитва затруднения при въртеливи движения при обличане и вдигане на ръката, изпитва и болки, страхувала се дълго време да ползва и автобус, особено по маршрута, по който е станало ПТП с нея, по който продължава да изпитва дискомфорт.

При така приетото за установено, въззивният съд прави и следните правни изводи относно размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди:

Вредите, които ищцата твърди, че са й причинени от процесното ПТП подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК). Травматичните 5 увреждания, получени в резултат от процесното ПТП, са установени в първоинстанционното производство, – това са констатираните по-горе травматични увреждания, като ищцата е търпяла и негативните последици от ПТП за психоемоционалното й състояние. Въззивният съд намира, че размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата по повод получените телесни увреди и други негативни последици като пострадала от ПТП, възлиза на 15 000 лв., равностойни на 7 669, 38 евро (чл. 5, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ). В приложение на чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалата, която на 63 навършени години е получила няколко телесни увреждания в областта на лявата раменна става, както и претърпените от нея болки, вкл. и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, вкл. характера и продължителността на лечението (с поставена митела), продължителността на възстановителния период от около 3 месеца, негативното отражение на травматичното събитие и обстоятелствата, при които е настъпило върху емоционалното й състояние, установено и посредством заключение на СПсЕ, както и трайните негативни последици, изразяващи се в ограничения на обема на движение на ръката на фона на дегенеративна артроза без обаче да се засяга сериозно функционалността й, и при съобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд счете, че обезщетение в размер на 15 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД.