Решение № 19560 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19560 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110154211 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

19.10.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Гергана Баракова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 54211/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „КХ“ ООД, в качеството на управител на ЕС, находяща се в р гр. **************** срещу А. М. М.. Твърди, че ответникът дължал сумата от 2896,26 лева, представляващи задължения за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.12.2022 г. до 17.07.2025 г., както и сумата от 1000,26 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 01.12.2022 г. до 17.07.2026 г. Поддържа, че ответника не бил заплатил сумата от 876,03 лева, представляващи задължение за комунални разходи за периода от 01.12.2022 г. до 17.07.2025 г., както и сумата от 304,35 лева, представляващи мораторна лихва. Поддържа, че с неплащането на паричните суми ответника бил нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. , т. 9 и т. 10 ЗУЕС. Навежда доводи, че с решение в протокол от ОС на ЕС от 16.09.2024 г. му е възложено събирането на вземания на управителя на ЕС, като взетите решения не са били обжалвани. Сочи, че с решения в протокол от ОС на ЕС от 05.10.2022 г. били обсъдени 1 разходите, които следвало да се разпределят за всеки етажен собственик, било взето решение за събирането на сума за ремонт на покрива на входа, като било прието и да се събират съдебно всички натрупани разноски без изключение. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите се оспорват. Твърди, че в случая липсвало валидно взето решение на общото събрание, за това, че „КХ“ ООД е натоварено да събира процесните вземания. Навежда доводи, че в протокол от 16.09.2024 г. липсвало упълномощаване за събиране на стария вземания, което обосновава. Развива съображения, че не е пасивно материално легитимиран, за да отговаря по предявените искове, тъй като липсвали доказателства, че е собственик или вещен ползвател на имот в етажната собственост. Твърди, че в случая липсвали и доказателства за законно свикани общи събрания на ЕС, съответно на 05.10.2022 г. и 16.09.2024 г. Поддържа, че с оглед посоченото в протокола от ОС на ЕС от 16.09.2024 г. не било ясно дали вземанията са падежирали, съответно дали са дължими, тъй като не било ясно до кога следвало да се събират. Инвокира доводи за невалидност на взетото решение от общото събрание, тъй като същото не съответствало с обявения дневен ред. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 6, ал. 1, т. , т. 9 и т. 10 ЗУЕС, във вр. чл. 50, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно взети решения на ОС на ЕС, с който да е определено създаването на ФРО, както и да е определена вноската за същия, както и разходите за текуща поддръжка и управление на ЕС; 2) „КХ“ ООД да е надлежно избрано за управител на ЕС; 3) ответникът да е собственик, ползвател или обитател на обект в етажната собственост; 4) ответникът да не е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните парични суми.

Ищецът носи доказателствената тежест (т.е. има процесуалното задължение – арг. чл.

154, ал. 1 ГПК) да установи пълно и главно първите три материални предпоставки, а ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.

Съгласно дефинитивните разпоредби на § 1, т. 5 и т. 6 ДРЗУЕС – „Обитатели“ са физически или юридически лица, които не са собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, но пребивават в тях на друго правно основание.

„Ползватели“ са физически или юридически лица, които притежават вещно право на ползване върху чужда вещ, самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС.

От граматическото, систематично и телеологичното тълкуване на правилото на чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10, във вр. ал. ал. 2-4 ЗУЕС, следва извод, че собственицитите, ползвателите и обитателите са длъжни да изпълняват решенията на общото събрание на етажната собственост, вкл. в частта изпълнение на парични задължения, като решението на общото събрание на ОС на ЕС, което не е надлежно оспоредно и е влязло в сила има характеристиката на юридически факт, който поражда облигационната връзка между страните.

2

Съдът констатира, че в случая с отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил пасивната си легитимация, като е посочил, че нито е собственик, нито вещен ползвател на имот в процесната ЕС. В случая с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, като изрично с оглед правилото на чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не са ангажирани нито доказателствени искания, нито доказателства, че ответникът е собственик, ползвател или обитател на обект в сградата в режим на ЕС.

Извод в обратна насока не може да се направи и от представените протоколи от ОС на ЕС, доколкото в същите липсват имената и подпис на ответника, а представените от ищеца едностранно изготвени справки за задължения са ирелевантни, тъй като са съставени от самия ищец, т.е. в същите са обективирани твърдения, а не писмени доказателствени средства, които да установят пълно и главно факта, за който на страната е възложена доказателствената тежест.

С оглед гореизложеното и предвид неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Тъй като по делото не е доказано едно от обстоятелството обуславящи предявените претенции, то настоящият съдебен състав намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите материални предпоставки на предявените претенции и доказателствата представени по отношение на тях.

Следователно претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени в цялост, тъй като са недоказани.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на деловодни разноски разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да му се присъди сумата от 700,00 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционото производство.

Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая макар и делото да не представлява фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ответника е извършил всички възможни за него процесуални действия, явил се е в о. с. з., като е бил активен в същото и е изразявал становища, като съдът отчита и размера на претендираните суми, което обуславя дължими размер на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от собствениците в ЕС, находяща се в гр.

****************, действащия чрез управителя „КХ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище 3 и адрес на управление: гр. ******************* срещу А. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********************, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 6, ал. 1, т. , т. 9 и т. 10 ЗУЕС, във вр. чл. 50, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, че А. М. М., ЕГН: ********** дължи на ЕС, находяща се в гр. ****************, действащия чрез управителя „КХ“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 2896,26 лева, представляващи незаплатена сума по „Фонд ремонт и обновяване“ за периода от 01.12.2022 г. до 17.07.2025 г., както и сумата от 1000,26 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за незаплатените суми по ФРО за периода от 01.12.2022 г. до 17.07.2025 г., както и сумата от 876,03 лева, представляващи незаплатени суми за комунални задължения, формирани от вземания за възнаграждение за домоуправител и касиер, асансьорна поддръжка, електрическа енергия за асансьор и общи части за периода от 01.12.2022 г. до 17.07.2025 г., както и сумата от 304,35 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за комуналните услуги за периода от 01.12.2022 г. до 17.07.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1947/2025 г. по описа на РС – гр. Шумен, IV-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЕС, находяща се в гр. ****************, действащия чрез управителя „КХ“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на А. М. М., ЕГН:

**********, сумата от 700,00 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с въззивна жалба пред Софийският градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4