Определение № 1573 от 30.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1573 гр. София, 30.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002102813 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2311/14.05.2025г. на М. С. Г. и Л. Е. И. срещу решение №66/24.03.2025г. по в. гр. д. №355/2024г. на Кюстендилския окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявените от тях срещу Н. Д. искове с правно основание чл.45 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Касаторите считат, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установи неговото активно поведение по въпроса дали и по какъв начин неговата съпруга е следвало да се лекува от заболяването си. Оспорват извода на съда за липсата на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата смърт на тяхната родственица. Излагат, че решението е необосновано поради липсата на развити мотиви по част от твърдяните от тях факти. Считат, че изводите на съда не кореспондират на заключението на приетата КСМЕ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за касационно обжалване, като са формулирани следните въпроси:

1."Длъжен ли е въззивният съд да спре производството по делото ако пред него се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор?“.

По този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС: т.9 на Постановление на пленума на ВС №17/1963; т.8 на Постановление №5/1985г. по гр. дело №5/1984г.; решение №20/20.05.2021г. по гр. дело №1372/2020г.; решение №116/15.05.2013г. по гр. дело №745/2012г., решение №193/09.07.2015г. по гр. дело №6436/2014г., определение №566/19.09.2013г. по гр. дело №5381/2013г и определение № №782/29.11.2013г. по гр. дело №7165/2013г.

2.“Кога /при какви условия/ въззивният съд следва да приеме, че между противоправното 1 поведение и настъпилите вреди е налице релевантна причинно-следствена връзка?“, по който според касаторите е налице противоречие с Тълкувателно решение №3/2012г по тълк.

Дело №1/2011 на ОСГТК; Тълкувателно решение №4/2013г. по тълк. Дело №4/2012г. решение №129/25.07.2005г. по гр. дело №2439/2003г; решение 81/27.01.2006г. по гр. дело №23/2005г., решение №499/30.06.2010г. по гр. дело №647/2009г., решение №9/02.02.2018г. по гр. дело №1144/2017г. и решение №204/11.13.2019г. по гр. дело №586/2018г.

3. „Длъжен ли е въззивният съд да се мотивира в решението си защо приема едни данни за установени по делото, а други – не?“, по който се твърди противоречие с т.1, т.2 и т.3 на Тълкувателно решение №1/2013г. по т. дело №1/2013г.

Чрез писмения си отговор, ответникът Н. Д., чрез адв. З. излага становище за неоснователност на касационната жалба и за липсата на основания по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По подробно развитите съображения моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато – се моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени сторените разноски.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Производството е образувано по искове с правно основание чл.45 ЗЗД, предявени от М. С. Г. и Л. Е. И. против Н. А. Д. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размери, както следва: от ищцата М. С. Г. – за сумата от 5 001 лева, предявена частично от 800 000 лева; от ищеца Л. Е. И., – за сумата от 5 001 лева, предявен частично от 500 000 лева, /съгласно допуснатото от съда изменение на исковете на основание чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 02.11.2021г./, ведно със законната лихва върху главниците, считано от осъществяване на деликта 15.09.2018г. до окончателното им изплащане. Ищците излагат, че Г. Е. И. – дъщеря на М. Г., съответно сестра на Л. И., починала на 15.09.2018г. от тежко заболяване - рак и придружаващи такива, за което била диагностицирана през юни – юли 2017г. посредством изследвания, направени в болницата в [населено място] и Токуда-София. В болница „Токуда“ й обяснили, че трябва да се изреже тумора заедно с матката и назначена биопсия. Лекар от Плевенската онкология й предложил алтернатива - само химиотерапия. През септември 2017г. Г. съобщила на ищците, че е болна от рак, като помолила да не настояват да се оперира, тъй като се лекува с алтернативни методи, свързани с гладолечение /дори и без вода/ за цяла седмица. В края на 2017г. до м. март 2018г. Г. И. продължила да отслабва, но ходела на работа, като майка и брат постоянно я молели да спре с алтернативните методи на лечение и да се лекува сериозно.

Според ищците Г. И. през цялото време била под контрола на ответника, който не й позволявал контакт с близките й, и който именно държал да се прилагат алтернативни методи лечение. През месец май 2018г. Г. И. се преместила заедно с ответника да живее в 2

[населено място], [община], при неговата майка. От този момент тя била изолирана от всички, като ответникът не позволявал да се вижда с роднини и приятели, извадил ограничителна заповед срещу майката на Г. И., да не доближава къщата му, като бил дори отнел телефона й. На 15.09.2018г. Г. И. починала към 22:00 часа. Ищците поясняват, че от 2015г. Г. И. живеела на семейни начала с ответника Н. Д., а на 20.05.2018г. сключила граждански брак с него в [населено място]. Според ищците преждевременната смърт на Г. И. е в резултат на манипулации от представящи се за „лечители“ лица - ответника и преки впечатления от случаи как той внушава, че съвременните методи за лечение на рак са неефективни, болезнени, осакатяващи и безполезни, като за целта били използвани и изкривени статистически данни. Излагат, че слагайки под хипноза Г. И., убеждавайки я да не се лекува с методите на медицината, ограничавайки възможността за лечение, ответникът допринесъл за усложняване на болестта на Г. И., като с това предизвикал смъртта й. От смъртта на Г. И. ищците претърпели значителни неимуществени вреди. При новината за нейната смърт изпаднали в шок, това ги покрусило и им причинило постоянни и непреодолими мъки и страдания, като никога нямало да могат да преодолеят мъката и страданията от сполетялата ги трагедия.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба извън срока по ГПК разпореждането по чл. 131 ГПК.

Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно, че ищците са съответно майка и брат на Г. Е. И., диагностицирана с онкологично заболяване на маточната шийка през август – септември на 2017г., починала на 15.09.2018г.

В обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК ответникът е изложил, че не е ограничавал контактите на Г. с абсолютно никой, тя сама пожелала да не контактува с нейните близки майка й и брат й, правила е изследвания в различни болници, както и, че не е извършил спешна кремация, а ако ищците са искали, са могли да поискат аутопсия.

От показанията на свидетелите С. Д. и В.Х., се установява, че след второто изследване, лекарят считал, че е необходима спешна операция, но Г. под въздействие на ответника отказала и започнала нетрадиционно лечение с глад и билки. Виждали я в състояние на гладолечение и само на вода, нямала видимо подобрение, но отказвала да се лекува с методите на традиционната медицина и в разговорите, които водили казвала, че ще следва „другия път“ и, че всеки път когато говорела със св. Д. и с майка си била разколебавана. На 9 юни 2018г. св. Д. се видяла с Г., която заявила, че се чувства добре на село, спокойно й е и от тогава до датата на смъртта тя не вдигала телефона. Г. споделила на свидетелката, че ще се лекува с напътствията на Д. – глад, вода с кислород, ябълки и молитва. Те живеели заедно и Г. избрала да се лекува по този начин, защото вярвала на него – на Н. Д.. По телефона, Г. споделила, че той й е направил люлка, за да се люлее и по време на разговора се люлеела и звучала като зомбирана. В разговор между свидетелката Д. и Н. Д. през м.септември, 2018г. той заявил, че поема отговорността за всичко, което прави – за лечението, което той е поел, защото близките й и приятелките й я отклоняват от правилния път.

3

Според свидетелката Х., Г. и ответникът Н. Д. взели решение тя да се лекува с алтернативна медицина след поставената й диагноза – режим на хранене и на гладуване, билки, но не предписани от лекар. Г. имала счетоводна къща и работела заедно с майка си в офиса, имали чудесни отношения с майка й, майка й била много усмихната преди, но след смъртта на Г. не я виждала да се усмихва. Г. не желаела да се вижда с майка й и брат й, защото те и св. Х. настоявали да се консултира с лекар и да се лекува по друг начин, с методите на традиционната медицина. Г. споделила, че заедно с Н. са чели и са се интересували, свързали са се с хора, които са оздравели по този начин и заедно с него ще се лекува по този начин. До м. март Г. работила в офиса и се виждали, приключила счетоводната година, а след това заминала на [населено място], където живеела последните месеци с ответника.

През м.май или м.юни св. Х. се видяла с Г., но тя не изглеждала добре, имала характерен вид на болен човек - цвета на кожата й бил променен.

В хода на второто въззивно производство е прието заключение на комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р О. М. и психолога Х. С., според което Г. И., е била в зряла възраст, с висше образование, с интелектуално и нервно-психическо развитие в норма за възрастта. Страдала е от злокачествено заболяване - инвазивен рак на маточната шийка, което е установено на 22.08.2017г. чрез хистопатологично изследване на биопсичен материал, получен чрез колпоскопия с прицелна биопсия - извършена на 09.08.2017г.

Стадият, определен - според „Стадии по класификацията на HGO” е Iб, което отговаря на първи клиничен стадий. Заключението е изготвено на база приобщените по делото медицински документи, доколкото други такива, съдържащи данни за провеждано лечение от първата диагностика до кончината на лицето, липсват. В принципен план възможностите за лечение при този стадий /първи клиничен стадий/ са основно хирургично лечение и лъчелечение, докато химиотерапията се прилага рядко. За всеки конкретен случай се определя лечебната стратегия в зависимост от степента на разпространение на тумора /локално и системно/. Тази степен се определя от допълнителни изследвания /КТ, ЯМР, лабораторни изследвания, биопсия на лимфни възли /SLNB/ и др./. Принципно ако не се лекува, ракът на маточната шийка води до летален изход след 2-3 години. Петгодишната преживяемост на болни с рак на шийката на матката е 80 - 90%. Условно качеството на живот след лечение на групата жени на възраст 41-55г. лекувани по радикална програма /с комбинирано оперативно и лъчелечение или със съчетана лъчетерапия/ липсват рецидиви и усложнения и това създава „плато на комфорт“ за продължително време. Д-р М. пояснява, че при около 10 % от пациентите с посочената диагноза не постига успешно лечение, въпреки проведено лечение по протокол, т.к. не всички пациенти са абсолютно еднотипни, всеки е със своята специфика, заради което се появяват тези 10%, които не успяват да се излекуват. Процесът е субективен и се влияе включително от микроархитектониката на тъканите, от микрокръвоснабдяването, от микролимфната мрежа. Според заключението на вещите лица предприемането на гладолечение чрез вода с кислород, ябълки и билки, като алтернатива на традиционната медицина, нямат научно обосновано и доказано лечебно въздействие върху клетъчното делене, диференциацията и пролиферацията на туморните клетки. Тези методи не са приети и включени в официалните лечебни протоколи при лечението на рака. От друга 4 страна, гладолечението /целенасочен отказ от прием на храна при наличен апетит/ и лечението с ябълки оказва сериозно нарушение на вноса на мазнини, белтъчини, въглехидрати и микроелементи, което от своя страна нарушава метаболитния и енергиен баланс на организма със съответно намаляване на неговите защитни и компесаторни способности. В това отношение предприемането на гладолечение чрез вода с кислород, ябълки и билки като алтернатива на традиционната медицина има отношение към преживяемостта и продължителността на живот на заболялата, но то е предимно негативно.