Решение № 725 от 29.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500789 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 6837/11.12.2024 г., по гр.д.№ 45/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав съдът е осъдил на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати на „Топ Арт Строй“ ЕООД сумата от 26 700.04 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, чрез използване на енергийно съоръжение трафокасета 100 кVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост (МКТП), разположен на границата на УПИ с идентификатор ***, гр. Банкя и ул.

„Родина“ № 36 за периода 29.12.2018 г. – 28.12.2023 г. С решението на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е осъдено да заплати на „Топ Арт Строй“ ЕООД сумата от 6 200 лева разноски за производството.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, което моли въззивния съд да го отмени като отхвърли предявения срещу дружеството иск. Поддържа, че обективните предели на силата на присъдено нещо не се разпростират по отношение на това налице ли е право на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да ползва процесиите съоръжения. Съдът не обсъдил направените от ответника твърдения и възражения във връзка с възникването на това право. Между страните по делото била налице валидна договорна връзка за изграждане на външно ел. захранване на „Шест броя жилищни сгради в УПИ 11-710, кв. 155а, гр. Банкя“, като със сключения договор за присъединяване се уреждали условията за присъединяване и правата и задълженията на страните във връзка с изграждането на съоръженията за присъединяване, въвеждането им в експлоатация, тяхното ползване и възстановяване на вложените в изграждането им средства по взаимно признати разходи, включително заплащане на дължимата цена присъединяване.

В чл. 7 от договора за присъединяване било предвидено право на „Електроразпределителни 1 мрежи Запад“ ЕАД да използва безвъзмездно изградените от ищеца съоръжения за присъединяване без да нарушава договорената мощност и след предоставянето им за изкупуване. Съоръженията за присъединяване били предоставени за изкупуване с вх.рег.№ 19284/25.11.2005 г. Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД бил неоснователен, тъй като ответното дружество е ползвало процесното съоръжение на договорно основание. На ищеца се дължало възстановяване на вложените от него средства в изграждането на съоръженията.

Документът относно въвеждането в експлоатация на процесния обект, който се електрозахранва, не било еднозначно на въвеждане в експлоатация на процесиите съоръжения, които са самостоятелен строеж и обект на собственост. Спорът между страните бил дали са изпълнени условията на сключения договор за присъединяване по отношение законосъобразното изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения, така че на ищеца да бъдат възстановени вложените средства по взаимно признати разходи в съответствие с изискванията на чл.20, ал.7 от Наредба № 6, респ. съобразно уговореното в договора за присъединяване. В съответствие със сключения между страните ДПЕРМ № 1034/10.08.2004 г. и становище за условията за присъединяване, неразделна част от договора, ищецът следвало да изгради нов трансформаторен пост, кабели СрН и кабели НН, а не процесното табло-трансформатор. Следователно ищецът не е изградил законно съоръженията за присъединяване при спазване на нормативната уредба, като по делото не е установено това да е сторено. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД било длъжно да изкупи изградените по реда на чл.20, ал.5 от Наредба №6 съоръженията за присъединяване, но само годни такива - законно изградени и въведени в експлоатация. До момента, в който изкупуването се случи, между страните в чл.7 от договора за присъединяване е уговорено, че електроразпределителното дружество ще ползва съоръженията за присъединяване безвъзмездно, като единственото условие е да не се нарушава договорената присъединена мощност. Съоръжението за присъединяване било вещ със специфично функционално предназначение - през която се пренася /без да се преобразува/ ел. енергия за нуждите на ищеца, от лице със специално качество, а именно оператор на разпределителната мрежа, за която дейност единствен лицензиант за територията на Западна България, вкл. Банкя е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. При наличие на договорка за изграждане на съоръженията за присъединяване в хипотезата на чл.

20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ (отм), а именно извършване на определени строителномонтажни работи от присъединяваното лице, не може да се говори за обедняване на ищеца, защото не бил реализирал полза от принадлежащото му право на собственост, включващо правото на ползване на вещта - наемната цена. Процесиите съоръжения можело да бъдат ползвани само от оператора на електроразпределителната мрежа. Липсвало обедняване на ищеца и поради факта, че процесиите съоръжения са специфичен енергиен обект способстващ разпределението и снабдяването с електрическа енергия, за осъществяването, на което е нужна лицензия, каквато ищецът няма, тъй като не енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ.

Въззиваемият „Топ Арт Строй“ ЕООД оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено от въззивния съд. Счита, че по делото не е установено правото на ответника да ползва безвъзмездно процесното съоръжение. Дейността по присъединяване и по продажба на електроенергия били две отделни дейности, като за договорното им регулиране се сключвали отделни договори. Договор за регулиране на отношенията по продажба на ел.енергия нямало сключен между страните. Установените отношения по използване на съоръжението между страните били фактически. Ответникът неправилно определял правния спор, който е предмет на настоящото дело като го измествал.Върховният съд в практиката с и приел, че нормативно въведеното в чл.59, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./, съответно чл. 67, ал. 3 ЗЕ понятие „безвъзмездност" се отнася за ползването на части от сгради от енергийните предприятия и е позволено само за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа енергия, но не и за предоставяне на достъп през собствени уредби и съоръжения за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители. За собствениците на електрически уредби и 2 съоръжения съществувало задължение да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, но предоставянето на този достъп не е безплатно. Основание за този извод се намира в разпоредбата на изр. второ на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, която регламентира заплащане на цена за предоставения достъп в размер, определен по методиката, одобрена от комисията. При отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползуването им се разглежда на правилата на неоснователното обогатяване.Ползването на такъв достъп без наличието на постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от страна на ползвателя. Така в Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. № 13/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 37/30.3.2010 г. по т.д. № 709/09 на ВКС, Първо т.о.; Решение № 91/11.9.2009 г. по т.д.№ 596/08 на ВКС, Второ т.о. Възраженията на въззивника за „незаконосъобразност" на съоръжението, свързани с неправилно изграждане - вместо „нов трансформаторен пост" е монтирано „табло-трансформатор"; както и изграждане без наличието на необходимите строителни книжа били неотносими към правния спор. Неоснователно било възражението за липса на „обедняване" на ищеца. По този повод въззиваемия сочи съобразеното в мотивите на Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. № 13/2010 г. на ВКС, че: Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, и с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст. В случая били налице кумулативно необходимите предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение за неоснователно обогатяване с материалноправно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД: въззивникът е собственик на вещта; вещта се ползвала от ответника, като липсвало правно основание за ползването и е настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника /така Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. № 13/2010 г. на Върховен касационен съд/.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Топ Арт Строй“ ЕООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД осъдителен иск за заплащане на сумата от 26 700.84 лева, представляваща обезщетение за ползване на собственото на „Топ Арт Строй“ ЕООД енергийно съоръжение – трафокасета 100 кVA/20kV тип метален комплектен трансформаторен пост (МКТП), разположен на границата на УПИ с идентификатор ***, което „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД ползвал без правно основание, за възмездно снабдяване на потребители с електроенергия в периода 29.12.2018 г. – 28.12.2023 г. В исковата молба се сочи, че в хода на проектирането на жилищните обекти в УПИ II-710, III-710, IV-710, V-710, VI710 и VII-710 се наложило изграждане на съпътстваща и задължителна инфраструктура, включително захранване с електроенергия на отделните строежи, а след завършването им и въвеждането им в експлоатация – и снабдяването им с ел. енергия за битови нужди чрез присъединяване към електропреносната мрежа в района. Страните по делото сключили договор № ДПЕРМ1034/10.08.2004 г. за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗЕ към електроразпределителната мрежа, съгласно който присъединяването на обекта следвало да се извърши съгласно предписание изх. № НИ2043/06.07.2004 г., неразделна част от договора, посредством новоизграден единичен трафопост с кабелно захранване на 20 kV. Изграждането на съоръжението и свързването му със съществуващата електропреносна мрежа се изпълнило по изработения и съгласуван проект, при спазване на нормативните изисквания, становищата на компетентните държавни 3 институции и в пълно съответствие с предписанията на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД. На 11.11.2005 г. бил подписан протокол на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на ел. съоръжение, съставена от представители на инвеститора, изпълнителя и електроразпределителното дружество. Комисията приела обект: жилищни сгради с адрес ул.

„Родина“, парцел II-710 от кв. 155а в гр. Банкя и подобект: ел. монтажна част на нова трафокасета и ел. захранване на средно напрежение (СрН) на ел. табла. „Топ Арт Строй“ ЕООД предал ел.съоръженията във владение, за ползване, разпореждане и експлоатация на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, за което бил подписан приемо-предавателен протокол. След предаването на електросъоръжението на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД се провела приватизационна процедура, като универсален правоприемник на дружеството бил „ЧЕЗ разпределение България“ АД, ЕИК 130277958, а впоследствие „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. За период от 17 години „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД ползвало облагите от експлоатиране на съоръжението, свързано с неговата електропреносна мрежа и събирало определяни от него такси от потребителите на доставяната ел. енергия, без да споделя дори и част от ползите с „Топ Арт Строй“ ЕООД, в качеството му на собственик на съоръжението. Ползването на достъп без наличието на постигнато между страните взаимно съгласие за ред и цена било без правно основание, което пораждало правото на „Топ Арт Строй“ ЕООД на обезщетение в размер на сумата, с която енергийното предприятие се обогатило в резултат неплащане на цената за достъп, ако би бил сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ и с която сума собственикът на енергийните уредби и съоръжения се е обеднил поради неполучаване на цената за достъп, ако страните биха сключили договор. База за определяне на конкретния размер на обезщетението следвало да се приеме приетата от ДКЕВР с решение по протокол № 27/04.02.2008 г. Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители пред собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ (Методиката). „Топ Арт Строй“ ЕООД сезирал съда с иск за реализиране правото на обезщетение, по който съдът приел претенцията за основателна за периода октомври 2013 г. – октомври 2018 г. В настоящото производство предявява иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 26 700.84 лева за периода 29.12.2018 г. – 28.12.2023 г.