Решение № 17081 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17081 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110140821 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени контитутивни и осъдителни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.

Ищецът С. С. А. моли съда на осн. чл.344, ал.1, т.1-3 КТ вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ да постанови решение срещу Поделение за пътнически превози София при „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, както следва: по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му със заповед №Д-22/29.5.2025 г. по чл.330, ал.2, т.6 КТ на ответника-работодател; по чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяването му на предишната работа до дисциплинарното му уволнение със заповед №Д-22/29.5.2025 г. – „стрелочник, постови“ и по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 КТ – за осъждането на ответника да му плати сумата от 4509,81 лв., претендирана като обезщетение за получавано по-ниско трудово възнаграждение при друг работодател – трето неучастващо по делото лице КАЛИСТРОЙ 23 ЕООД, за периода 3.6.2025 – 18.8.2025 г. поради уволнението му със заповед №Д-22/29.5.2025 г. на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 7.7.2025 г., до изплащане на сумата, и по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – за осъждането на ответника да му плати сумата от 7032,10 лв., претендирана 1 като обезщетение за оставането му без работа за периода 18.8.2025 – 13.11.2025 г. поради уволнението му със заповед №Д-22/29.5.2025 г. на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 7.7.2025 г., до изплащане на сумата. Отрича да е извършил твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение, оспорва същият да е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 КТ да даде възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност работник да даде обяснения и по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказА.е в двумесечен срок от открИ.ето на нарушението.

Ответникът Поделение за пътнически превози София при „БДЖПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД оспорва исковете по основА.е и размер.

Счита, че деянието на ищеца представлява дисциплинарни нарушение, за което се предвижда най-тежкото дисциплинарно наказА.е – дисциплинарно уволнение, и че е спазил срока и процедурата за налагане на дисциплинарното наказА.е с мотивирана заповед на работодателя, спазил е задължението си за предоставяне възможност на ищеца да даде обяснения и същият е предоставил такива. Срокът по чл.194, ал.1 КТ е спазен, тъй като ищецът е ползвал отпуск по временна неработоспособност през по-голямата част от периода от открИ.е на дисциплинарното нарушение до налагане на дисциплинарното наказА.е.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията му сключването на трудовия договор и прекратяването му въз основа на процесната заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ, твърдените пропуски на работодателя в процедурата по налагане на дисциплинарното наказА.е.

Обусловен е също и от доказване от страна на ответника на фактите, на които се основава уволнителната заповед, предвид оспорвА.тята на ищеца – изпълнението на процедурата по чл.193, ал.1 КТ и по чл.194, ал.1 КТ – спазване на правото на ищеца да даде обяснения преди налагане на дисциплинарното наказА.е, налагането му преди изтичане на двумесечен срок от открИ.е на нарушението, както и възражението си по чл.194, ал.3 КТ, че ищецът е ползвал разрешен от здравните власти отпуск поради временна 2 неработоспособност, в който период не е текъл срокът по чл.194, ал.1 КТ.

По делото не се спори, че стрА.те са обвързА. от трудов договор, който последно е изменен със споразумение от 2.2.2023 г., по силата на който ищецът се е задължил и е работил в ответното дружество длъжност „стрелочник, постови“.

Със заповед №Д-22/29.5.2025 г. на осн. чл.195, ал.1, вр. чл.188, т.3, вр. чл.190,ал.1, т.4, вр. чл.187, ал.1, т.8 КТ, връчена му на 3.6.2025 г. при отказ, който е удостоверен с подписите на двама свидетели, и това не е оспорено от ищеца, работодателят налага на ищеца дисциплинарно наказА.е „уволнение“ със следните мотиви:

На 19.3.2025 г. към 7:55 ч. е задържан на територията на Вагонно депо „Надежда“ от оргА.те на Второ РПУ за извършване на кражба на дизелово гориво от маневрен локомотив №55-174. В изтеглителния коловоз след съоръжението за измИ.е на вагони е бил спрял локомотив №55-174. До локомотива е имало няколко чувала с туби от по 10 литра, пълни с дизелово гориво. ОргА.те на Второ РПУ са са наблюдавали от няколко дни маневрените локомотиви, с които се работело във вагонното депо, с тях се пренасяло и се складирало дизелово гориво в постройка, която се намирала в непосредствена близост до жп линията. С. А. е пренасял чувалите с туби с гориво от локомотива и е заловен на местопрестъплението да пренася четири чувала с по три туби по 10 литра дизелово гориво. В постройката, където е складирано, е намерено още 1 тон дизелово гориво.

Верността на тези обстоятелства се установява от приетите по делото протокол за оглед на местопроизшествие, от който е видно, че са открити приготвени за противозаконно отнемане още около един тон дизелово гориво; от показА.ята на свидетеля М. К. И., /машинистът управлявал локомотива/ и обясненията на ищеца, от които се установява, че е пренасял тубите с дизелово гориво към личния си автомобил; химическа експертиза, от която личи, че веществото в тубите представлява дизел, протокол за връщане на дизела на собственика им /и това не се спори по делото/ – ответникът работодател.

Възражението на ищеца, че деянието на ищеца не представлява дисциплинарно нарушение по чл.190, т.1, пр.1 КТ, тъй като не било доказано да е извършил кражба не е основателно. Основният фактически състав на 3 кражбата – чл.194, ал.1 КТ, предвижда че представлява противозаконно отнемане на чужда движима вещ с намерение противозаконно да бъде отнета от владението на другиго. Но съдебната практика при обсъждане хипотезата по чл.9, ал.2 НК сочи, че дори формално изпълнение на фактическият състав, ако няма квалифициращи елементи и не е на висока стойност, какъвто е настоящия случай – /11 туби по 10 литра според признА.ето на ищеца или 12 туби по дисциплинарното обвинение/ около 110-120 литра дизел, чиято цена към март 2025 г; се равняват на около 286 - 312 лв., което представлява ниска сума и налагаща извода за маловажност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 ГПК, поради което не непредставлява престъпление. Това обаче, макар да не представлява кражба по смисъла на чл.194, ал.1 НК, не изключва деянието да представлява дисциплинарно нарушение и да изпълнява хипотезата по чл.190, т.4, пр.1 КТ.

Съдебната практика на ВКС (решение № 108/21.04.2015 г. по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., решение № 56/12.03.2014 г. по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., решение № 86/25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., решение № 242/21.05.2012 г. по гр. д. № 932/2011 г., IV г. о. и др.) приема, че неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател.

Касае се за хипотези, в които работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица (работещи в предприятието или други), независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага.

Приема се, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.

Ето защо, в процесния случай обстоятелството, че ищецът е съзнавал, че вещите са на ответното предприятие и ги е пренасял към собствения си 4 автомобил го уличава в извършването на деяние по чл.190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. Твърдението му, да е искал да ги върне представлява защитна интерпретация, твърдение, което не се подкрепя от нито едно от събрА.те по делото доказателства и противоречи на установените от обясненията на ищеца и от показА.ята на свид.М. И. факти, че без да споделя с машинист, който е управлявал маневрения локомотив, е натоварил тубите с дизелово гориво на локомотива, след това ги е разтоварвал към собствения си лек автомобил, вместо да ги остави на съхранение в рамките на предприятието на работодателя и да сигнализира за намерените по неговите обяснения чужди движими вещи. Това от обективна страна не разкрива поведение на лице, което иска да съдейства за съхранение на имущество на работодателя, а го уличава в стремеж да присвои горивото.

Ето защо, съдът приема, че с деянието си ищецът е осъществил твърдяното от ищеца дисциплинарно нарушение, което макар да не е доказано в пълния обем – ищецът да е складирал цялото гориво от 1 тон и деянието му да е ориентирано към целия този обем, то и минималната част до която се е домогнал да събере доказателства ищеца е достатъчна да разкрие, че е налице фактическият състав на дисциплинарното нарушение злоупотреба с доверието на работодателя.

Ето защо, искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Относно иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ:

Незаконно уволненият работник може да иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност. Искът е акцесорен на този по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и е функция от неговата основателност плюс установяването от страна на ищеца, че е работил на длъжността, на която желае да бъде възстановен. В настоящия случай тези предпоставки не се изпълняват поради неоснователността на главния иск.

Относно исковете по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ:

Съгласно тези текстове работникът и служителят има право да иска обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението.

5

При незаконно уволнение работникът или служителят имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца.

Този иск е обусловени от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, оставането му без работа поради уволнението с процесната заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ (ТР №6/2013 г. по т.д.

№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГК) и размера на брутното му трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението. С оглед на постъпването на работа при друг работодател и изменението на иска, ответникът носи тежестта да докаже и че за тази част от периода, когато е работил при друг работодател, е получавал по-ниско брутно трудово възнаграждение в сравнение с получаваното по трудовия договор с ответника.

В настоящия случай искът по чл.225, ал.1 КТ е неоснователен поради неоснователността на обуславящия го иск, но за периода и поради обстоятелството, че ищецът е започнал работа при друг работодател от 3.6.2025 г. /непосредствено след уволнението му/. Прекратяването на трудовия договор с новия му работодател – трето неучастващо по делото лице КАЛИСТРОЙ 23 ЕООД, прекъсва възможната причинно-следствена връзка между оставането му без работа и уволнението му с процесната заповед на ответника-работодател.

Ето защо, и тези искове следва да се отхвърлят.