Решение № 4939 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4939 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110213463 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от "Мемо лог" ЕООД, ЕИК 130921171, седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица ул. „Порто Лагос“ № 7-9, вх. Б, ап. Офис 5, представлявано от управителя Г.П.Ц., против електронен фиш № 8504754451, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин / лв.

В жалбата са изложени подробни съображения в насока допуснати при издаването на атакувания електронен фиш съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Застъпва се, че не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.

Прави се искане атакуваният ЕФ да бъде отменен.

За проведеното на 05.11.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. Г., а жалбоподателят "Мемо лог" ЕООД, ЕИК 130921171 от адв. С..

В пледоарията си адв. С. поддържа жалбата. Прави искане за отмяната на електронния фиш по съображения изложени в жалбата. Претендира разноски.

В дадения ход по същество юрк. Г. оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен, обоснован и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

1

От фактическа страна се установи:

На 03.08.2021 г. в 17:33 ч. ППС Влекач, "Мерцедес Актрос" с рег. № ********, собственост на "Мемо лог" ЕООД, ЕИК 130921171, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2 /две/, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 /пет/, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 кг, се движел на територията на Столична община по път А-6 км с 50+427, с посока нарастващ километър.

Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, като за ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с техническо устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-6, км 50+427.

За установеното бил издаден процесният електронен фиш № 8504754451 за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал.

3б ЗДвП на дружеството-собственик на ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: снимков материал към електронен фиш № 8504754451; създаден доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 19, ал. 3 - 3в ЗДвП; извлечение от електронната система с данни за местоположението и др.

Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.

2 ЗП не била заплатена.

Съдът прие горното за установено с оглед разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, с което се доказва извършването на нарушението.

Независимо, че е представен договор с дружество за заплащане на съответните пътни такси, видно от изготвения доклад, дължимата за процесното ППС пътна такса не е била изплатена изцяло, като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Причините за това са ирелевантни и извън обективната съставомерност на нарушението.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, извършено в качеството му на 2 собственик на ППС, като му е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 ЗДвП санкция за юридически лица в размер на 2 500 лв.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е предвиждала електронен фиш да се издава нарушения по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Предвид това настоящият съдебен състав намира, че преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., по силата на което нарушенията п о чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на нарушенията, за които е допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, е липсвала правно предвидена възможност за санкционирането им по съответния ред.

Следователно, издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.

3б ЗДвП, вместо да бъде съставен АУАН, респективно издадено наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението /03.08.2021 г. / императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, който ред в случая се явява по-благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя.

В случая, следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която: "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". В случая, доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е следвало да уведоми дружеството-жалбоподател - ползвател на ППС, относно констатираната липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност на ползвателя на процесното ППС. В този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че и към момента на законодателната промяна нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал.

2 ЗП, от друга. В този смисъл, следва да се приложат разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат пряко действие, като ползвателят на автомобила не е следвало да бъде директно санкциониран, а да му се 3 предостави възможност да заплати дължимата пътна такса за процесните сегменти от пътя.

В този смисъл и неправилно дружеството-жалбоподател е било санкционирано за извършеното деяние, което се изразява в неподаване на съответните данни за маршрута, по който се е движил процесният автомобил. В този смисъл, снабдявайки ППС с бордово устройство, юридическото лице-ползвател на автомобила е направил всичко зависещо от него за изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, поради което е следвало да му се предостави възможност да заплати дължимата такса за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от уведомяването.

С оглед на това атакуваният електронен фиш подлежи на отмяна като процесуално незаконосъобразен, респективно депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена, без да е необходимо произнасяне по останалите релевирани в нея възражения.

С оглед изхода на делото претенцията на защитника на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази основателността на възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна, както и приложимата към момента на изготвяне на договора за правна защита и съдействие (респективно уговарянето и фактическото изплащане на сумата, представляваща адвокатски хонорар) редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.), съдът намери, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и не са налице основания за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в размер над минималния такъв, регламентиран в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба, поради което подлежащият на изплащане адвокатски хонорар следва да бъде определен в размер на 450 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.

4 ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я електронен фиш № 8504754451, издаден от Агенция