Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 09.02.2024, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2752/2023
Вид
Решение № 73
Подписан
09.02.2024
В сила
05.03.2024
Състав
НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. К., 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20235510102752 по описа за 2023 година

Гражданско дело № 2752/2023 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес: с. Н.М., Община Н. чрез пълномощник адв. Ц. И. М. гр.К. против С. Д. П., ЕГН********** с адрес: гр. С.З., кв. „**********“, ***, *********** и М. Ц.

П. ЕГН ********** с адрес: гр.С.З. кв.********** № ********** с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и чл. 88, ал. 1 ЗЗД и цена на иска 771,50 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че първата ответница му е дъщеря, а вторият ответник му е зет.

На ********** г., с нотариален акт №********** г. на н-с Д.К., за***** със съпругата му С.Д., прехвърлили на първата ответница по време на брака й с втория ответник, собственият им недвижим имот - апартамент с идентификатор ************ в гр. Н., ул. ******** № ******** с площ от ***** кв.м. брой нива на обекта ******* находящ се в сграда *****, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, при съседи на жилището: на същия етаж:*********.***; *********.*** и *********.***, под обекта - няма и над обекта - ********, в***** с принадлежащото му таванско помещение с площ от ***** кв.м. и за***** с 1.26% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, срещу задължението на приемателката, респективно и съпругът й, да поемат гледането и издръжката им, като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента, докато са живи.

Сочи, че надеждата им била, че дъщеря му и зет му ще се грижат за тях, ще им помагат със средства и труд, ще бъдат ***** семейство, ще живеят за*****, но се случило обратното, „чакали“ на възрастните.

Твърди, че още в началото, ответницата не се интересувала от тях, 1 живеела отделно от тях - в гр. С.З. с мъжа си, не смятала, че има задължения към тях, в редките случаи, когато ходила на гости, единственото, което я интересувало било какво може да вземе - вино, ракия, картофи, зимнина. Ако нещо й поръчвал да й донесе от С.З., все нямала пари.

Съпругата му живеела при ответниците от **** г. и непрекъснато им помагала в домакинството и при отглеждането на децата им. Той също им помагал, докато децата били малки, също ги гледал.

Съпругата му им помагала и затова не се прибирала при него.

Това довело до влошаване на отношенията между него и съпругата му и през 2020 г. се развели. Той останал да живее в с. Н.М. в лична негова къща, а бившата ме съпруга останала да живее при дъщеря му и зет му в апартамента им в гр.С.З.. Раздялата между него и съпругата му, се отразила и на отношенията на ответниците към него.

Те спрели да поддържат всякакви отношения с него, не го търсили, не се интересували от него, не ме помагали, не го питали как е.

Твърди, че отношението на ответниците към него и тяхната незаинтересованост, както и незаинтересуваността на съпругата ме, се отразило лошо на здравословното и психическото му състояние. Страдал от депресия, от стрес, не можел да спи, не можел да върши ежедневната си домакинска работа. Силите го напуснали, изпитвал трудности в ежедневието си. Задълбочили се и заболяванията, които имал.

Страдал от артериална хипертония, вдигал високо кръвно, не можел да стане от леглото, от преди две години му открили и полиневропатия, налагало се да ходи на рехабилитация, всеки четвъртък идвала кола, която ги откарвала до центъра. Имал проблеми с бъбреците.

Когато му наложи, да отиде на доктор или да си купе лекарства, търсил съсед или приятел, за да му помогне.

Твърди, че имал проблеми и със съседа му, който рушил довара между тях, влизал в двора му и нанасял вреди. Нямало кой да му помогне и защити.

Сочи, че не му стигали и средствата за покриване на ежедневните му нужди, като храна, ток, поддръжка на домакинство, посещения за рехабилитация и др. Пенсията, която получавал, била 472 .75 лв.

Твърди, че ответниците не му били помогнали през целия този период с една стотинка. Заради това, че прехвърлил имота на тях, от Дирекция „Социално подпомагане“ отказали за му отпуснат помощ за отопление за зимата.

Моли съда да постанови решение, с което да развали оформения в нот.акт №********** г. на н-с Д.К. договор за издръжка и гледане между него и ответниците за ½ идеална част от апартамент с идентификатор ************ в гр.Н. на ул.******** *** ********** с площ от ***** кв.м. брой нива на обекта ******* находящ се в сграда *****, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, при съседи на жилището: на същия етаж:*********.***; *********.*** и *********.***, под обекта - няма и над обекта - ********, в***** с принадлежащото му таванско помещение с площ от ***** кв.м. и за***** с 1.26% идеални части от общите части на 2 сградата и от правото на строеж върху терена поради пълно неизпълнение на поетите от ответниците задължения по договора, както да осъдите ответниците да ми предадат собствеността и владението върху идеалната част от имота.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците чрез процесуалния им представител адв. К. А., АК С.З..

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. От приложените от ищеца документи било видно, че същият е прехвърлил, за***** със съпругата си тогава, свой имот на **********г. срещу задължение за грижи и издръжка на своята дъщеря С. П.. Ответниците искали да продължат да се грижат за ищеца, но той отказвал грижите им. След развода на Д. Д. със съпругата му и майка на С. - С. Д., отношенията им се влошили. Ищецът сменял патрона на жилището в гр. Н. и съответно С. и съпругът й нямали достъп до апартамента. С поведението си ищецът показвал нежелание да говори и да живее с тях. Отношенията им били толкова влошени, че той отказвал те да полагат грижи за него. Той следвало да приеме предложените от тях грижи и издръжка - иначе би била налице хипотезата на забава на кредитора.

Цитира: „Длъжникът обаче не може да наложи на кредитора грижи, които той не желае да приеме, нито да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва, макар и да е по-задоволителен в социално- битов план.

Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора.

Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Забавата на кредитора и нейните последици са от особено значение за длъжника, който се стреми да изпълнява договора под страх от евентуалното му разваляне“ - Решение №165 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г., III г..

Твърди, че до настоящия момент ответниците нямали ключ от имота и достъп до него, нито им бил разрешен достъп до самия ищец тяхното присъствие и грижи били нежелани.

Районен съд-К., след като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено сл*****то:

Ищецът Д. Н. Д. и С. Н.а Д. били съпрузи /брак сключен 01.12.1986 г. по приложено съд.решение за развод гр.д. №****** г. КРС/, когато през **** г. с договор от Община Мъглиж придобили процесния недвижим имот.

На ********** г. с нот.акт №********** г. на н-с Д.К. прехвърлили жилището на първата ответница срещу задължение да ги гледа и издържа до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента.

Към момента на сключване на договора, ответницата С. П. била в брак с ответника М. П. /справка в НБН/, сключен на ******** г./ поради което придобитият имот станал СИО, а поетите задължения общи.

3

След сключване на договора, ищецът останал да живее в с.Н.М., а ответниците в гр.С.З., т.е. в различни домакинства, факт който не се спори по делото.

В този смисъл са и свидетелските показания на св.П.Р. П. „Д. живее в с.Н.М., а дъщеря му и зет му живеят в гр.С.З. от доста време, от както дъщеря му С. е започнала да учи ср*****то си образование“ и на св.К.Ц.К. – „Живее сам от **** г. дъщеря му и зет му не ги познавам, живеят в С.З., знам го от Д.“.

Според показанията на свидетеля П. П. Д. освен, че живеел сам и здравословно не бил добре, парично не бил добре, тъй като изплащал пари след развода. Здравословното му състояние не било добро, с кръвното не бил добре, имал херния, силикоза, натрупване в белия дроб на мръсотии от предприятието където работил, с бъбреците не бил добре. Свидетелят го карал на доктор. Твърди, че ищецът имал нужда от помощ – за двора, за прибиране на реколтата, като основно свидетелят му помагал, конкретно разял дърва, брал асми, сели картофи и домати, почти всяка година. Редовно му помагал. Отношенията между Д. и дъщеря му не били добри, като тя идвала на гости само за ядене и пиене. След **** г. му купувал лекарства и храна от гр.С.З..

Видно от приложените към исковата молба медицински документи ищецът действително е претърпял операция от херния **** г. - у-е от болница „*****“, страда от изтръпване на долните крайници – у-е от МЦ ***********“ЕООД от ******** г,. което е наложило провеждането на рехабилитации по сключен договор с Център за социална рехабилитация и интеграция гр.Н..

Видно от представеното в с.з. Телково решение, макар и вече с изтекъл срок, ищецът действително е страдал и от заболяване силикоза, за което му е отпусната пенсия по болест.

Видно от приетото по делото Решение за отпускане на пенсия от ******** г. на НОИ, ищецът получава и пенсия в нисък размер 473 лв. Данни за допълнителни доходи по делото не са събрани.

С оглед на събраните и обсъдени по-горе доказателства, които кореспондират по между си и се допълват, съдът намира, че ищецът е бил в затруднено физическо и материално отношение след сключване на договора и че грижи и издръжка за него не са полагани от ответниците.

В тази връзка съдът приема за достоверни свидетелските показания на свидетелите на ищеца, тъй като същите кореспондират с останалия доказателствен по делото материал – медицински документи, решение за развод и др., разпореждане за отпускане на пенсия. Така например св. П. П.

/макар и племенник на ищеца/ е запознат със заболяванията на ищеца, вкл. и с диагнозата силикоза, за която са представени медицински документи, като същият свидетел знае и за парите, които ищецът имал да връща след развода, като видно от съдебното решение за развод между ищеца и съпругата му, приложено към исковата молба, ищецът действително е поел задължение за изплащане на имот на бившата си съпруга. Свидетелят К.К. също е запознат с отделните заболявания на ищеца, включително и за заболяването „силикоза“, както и за паричното му затруднение.

4

Подкрепя този извод на съда и направеното по делото възражение – признание на ответниците, че не полагали такива, тъй като ищецът ги възпрепятствал и отказвал, както и липсата на каквито и да било доказателства поискани и ангажирани от ответниците за доказване на престиране на грижи и издръжка от тяхна страна.

Съдът не възприема в тази насока св.показания на св.С. С. Д., която заявява пред съда че “те винаги са му полагали, С. чистеше, готвеше му, М. е помагал като му е разял дърва, асми се брали за*****“, тъй като не кореспондират с останалите по делото доказателства и тъй като същата е заинтересован свидетел, майка на ответницата и бивша съпруга на ищеца, а и по делото не се оспорва обстоятелството, че живее при ответниците.

Видно от представено по делото съдебно решение по гр.д. №****** г. на КРС ищецът и съпругата му С. Д., са прекратили брака си с развод по взаимно съгласие.

Съдът намира за установено още и че отношенията между страните по делото са влошени с оглед на събраните по делото гласни доказателства – в този смисъл св.показания на св.П. П., в които заявява, че отношенията между Д. и ответниците не били добри, те не му помагали, с нищо, имали разправии. Св.показания на св.К.К. – „от неговите хора никой не ходи, знам, че той я е търсил за работа, но те му отказвали“. За влошени отношения свидетелствува и свидетелката на ответниците и майка на ответницата С.Д. – „После се изостриха отношенията“.