Решение № 909 от 18.10.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Добрич, 18.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова в присъствието на прокурора М. Ив. М. като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20243230103347 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Д.

Д. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ******, чрез адвокат М. Я. от АК гр. Д., с която срещу Прокуратурата на Република България, с административен адрес: гр. С., бул. ****** са предявени искове по чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на суми, представляващи обезщетение за претърпени вреди в резултат на образувано наказателно производство, водено по ДП № 15/2021г. по описа на ОслО при Окръжна прокуратура град Добрич срещу Н. Д. Д. с ЕГН ********** за престъпления по чл. 225а ,ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 201, ал. 1 от НК ,прекратено с постановление от 10.05.2024 г. на Окръжна прокуратура Добрич,поради това че деянието не съставлява престъпление,както следва :-10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни негативни емоции – тревожност,засягане на честта и достойнството му , накърняване на доброто му име и авторитета му, 1 чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане,преживян стрес и депресия , които рефлектирали негативно върху социалните му контакти и отношенията със семейството му ,безсъние ,неудобства в нормалния му ритъм на живот , ведно със законната лихва, считано от 22.11.2023 г. до окончателното й изплащане;- 6 000.00 лева /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение з а имуществени вреди,изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение ,ведно със законната лихва начиная 25.01.2024 г. до окончателното изплащане .

Претендират се разноски в производството .

Излагат се следните обстоятелства :

С постановление от 22.11.2023г. Н. Д. Д., ЕГН: ********** е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 15/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Добрич за престъпление по чл. 255а, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК. Спрямо Д. е взета мярка за неотклонение „Подписка“.Изготвен е обвинителен акт и делото е внесено за разглеждане в Окръжен съд Добрич на 17.01.2024г. С определение №140/11.04.2024г. по НОХД №23/2014г. Окръжен съд Добрич е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура Добрич за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Съдебният акт е обжалван с частен протест от ОП – Добрич и с определение № 91 от 07.05.2024г. Апелативен съд Варна е потвърдил определението на Окръжен съд Добрич , с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата. С постановление от 10.05.2024г. на ОП - Добрич наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от НК като взетата спрямо Н. Д. мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена. Постановлението е обжалвано от Н. Д. относно основанието за прекратяване. Същото е потвърдено с определение № 227/21.06.2024г. по ЧНД 212/2024г. по описа на ОС Добрич, влязло в 2 сила на 03.07.2024г.

По време на водените срещу Н. Д. Д. досъдебно и съдебно производство същият е претърпял редица притеснения, физически и психически болки и страдания, неудобства и унижения.Д. изпитвал силна тревожност за бъдещето си, неудобство от уронване на доброто му име, негативно били засегнати честта и достойнството му, уронен бил авторитета му на добър и честен човек, у него се създало и поддържало чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане.

Постановената мярка за неотклонение „подписка“ се отразила негативно върху нормалния му ритъм на живот, създавайки му неудобства, свързани с пътувания в страната и зад граница, тъй като за това се изисквало изрично разрешение на наблюдаващия прокурор.

Непосредствено след предявяване на обвинението на Д. е извършена и полицейска регистрация допълнителни отрицателни изживяване за него. Повдигнатото му обвинение накърнило честта и достойнството му и го накарало да се чувства крайно унизен. Като лице с чисто съдебно минало за Д. всяка една негативна емоция от наказателното производство била многократно усилена, водейки до кошмари и редовно безсъние, правещи го непълноценен и през деня.

Във връзка с повдигнатото обвинение Н. Д. Д. е претърпял и имуществени вреди като за адвокатска защита е заплатил сумата от 6 000 лева., които разходи били в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство и повдигнатото му обвинение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба с вх. 22686/27.11.2024 г. от ответника. Оспорва основателността на исковете. Сочи се , че наказателното преследване е продължило едва около шест месеца - от 22.11.2023 год. с привличането му в качеството на обвиняем до 10.05.2024 год. датата на изготвяне на постановлението за прекратяване на наказателното производство-в рамките на разумния срок. Повдигнатото обвинение е за престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода" до три години, 3 което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, наложена е най-леката мярка за неотклонение „подписка", като други мерки на процесуална принуда по отношение на ищеца няма налагани. Бил е свободен и е нямал никакви ограничения да се движи свободно, включително и в чужбина, както и да изпълнява семейни, социални и трудови функции.

Предприетото наказателно преследване срещу ищеца в досъдебното производство не се отличавло с особена интензивност, като процесуалните действия с негово участие се свеждат единствено до привличането му в качеството на обвиняем, разпита в това му качество и предявяване на материалите по делото. Не е бил задържан.

Горното обуславяло ниска степен на увреждане. Излага съображения за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди .

Оспорва началните дати, от които е поискана законна лихва върху неимуществените и имуществените вреди. Излага ,че обезщетението за забава върху сумата , претендирана като неимуществени вреди би била дължима от датата на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство, а не от датата на привличане на ищеца в качеството на обвиняем, нито пък е дължимо от датата на сключване на договора за правна защита за имуществената претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С постановление от 22.11.2023г. Н. Д. Д., ЕГН: ********** е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 15/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Добрич за престъпление по чл. 255а, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и престъпление по чл. 201. ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка „ като е задължен да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.На същата дата дата е разпитан в качеството на обвиняем в досъдебното производство.

На 07.12.2023 г. материалите от разследването са предявени на 4

Н. Д. .

На 05.01.2024 г. Д. е бил разпитан в качеството на обвиняем .

Видно от протокол за разпит на обвиняем (лист 99 от делото), разпитът е протекъл от 13:00 часа до 13.27 часа.

С постановление от 10.05.2024г. на ОП - Добрич наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 от НК като взетата спрямо Н. Д. мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена.

Постановлението е обжалвано от Н. Д. относно основанието за прекратяване. Същото е потвърдено с определение № 227/21.06.2024г. по ЧНД 212/2024г. по описа на ОС Добрич, влязло в сила на 03.07.2024г.

По делото са събрани гласни доказателства :

В показанията си пред съда М. М. Д.,майка на ищеца , излага следното :

След привличането му в качеството на обвиняем през есента на 2023 г. Н. Д. се затворил в себе си , избягвал да излиза , станал умислен.Преди това бил амбициозен и деен младеж .Свидетелката го виждала с подпухнали очи ,казвал ,че не може да спи , ходел в чантата си с капки валериана , глог и мента за успокоение,мислите му били ангажирани с повдигнатото обвинение ,бил изнервен ,отказвал да излиза с приятели ,бил угрижен , разтрепервал се , отново започнал да пуши след като бил отказал цигарите. След прекратяване на наказателното преследване постепенно започнали да отшумяват тези притеснения, дискомфорт и напрежението.

Свидетелката К. Г. Й. , която съжителства с ищеца сочи в показанията си пред съда следното : След всяко обаждане , свързано с разследването, с дни било трудно да се разговаря с него ,изпитвал нервност,бил сприхав,избухвал , случвало се да не спи ,бил разстроен ,вземал валидол и успокоителни ,нямал желание да се храни.Излага още,че двамата не ходели на почивки , не излизали с приятели както по-рано.

5

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,които макар и в близки отношения с ищеца са конкретни и непротиворечиви .

Вещото лице Б. Г. установява в заключението по назначената съдебнопсихологична експертиза следното :

В резултат на наказателното разследване и взетата мярка за неотклонение Н. Д. е бил поставен в стресова ситуация с много голям заряд, в следствие на която е развил тревожност, вътрешно напрежение, имал е нарушения на съня, апетита и концентрацията.Констатирало се редуцирани социални контакти и повишена раздразнителност в общуването с близкото обкръжение.

Описаните промени са възникнали в следствие на воденото разследване по досъдебното производство. Преживяното е изиграло роля на масивна психотравма, довело до влошаване на психичното му състояние в рамките на отключилата се остра стресова реакция,представляваща преходно разстройство със значителна тежест в отговор на преживения психичен стрес, на непреодолимо травмиращо преживяване - сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване.Вещото лице разяснява ,че симптомите се появяват най-често в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенното събитие,след извеждане на лицето от стресовата ситуация симптомите започват постепенно да затихват до 48 часа. Отзвучаването им можело да продължи от 3 до 14 дни.

Обособило се нестабилно психично състояние с характеристиката на разстройство в адаптацията, състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Индивидуалното предразположение или ранимостта на личността имали по-важна роля като рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на разстройството в адаптацията, но 6 независимо от това разстройството не би възникнало без наличието на стресогенен факторили в случая воденото досъдебно производство.

С голяма вероятност можело да се приеме, че продължителността на разстройството в адаптацията е продължило около година. Характеризирала се е с нарушения на съня, кошмари, затворил се , смятал е, че хората знаят, че е обвиняем и че го гледат малко странно, не можел да се забавлява с приятелите си.Към момента н а психологиното обследване се наблюдавали емоционални преживявания от тревожния спектър.

Съдът кредитира заключението,неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .

Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ. Касае се за една от хипотезите на обективната отговорност на правозащитен орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

Съдебната практика приема , че наказателното преследване неминуемо причинява негативни психически изживявания, изразяващи се в обичайните такива душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от бъдещото развитие на производството, евентуалното предаване на съд. Тези вреди се презумират като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно преследване, и не е необходимо то да твърди изрично и да доказва такива вреди. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е 7 не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка.