Акт от 22.11.2016, Окръжен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 31 гр. Сливен, 22.11.2016г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА при секретаря Е.Х. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното т.д. № *4 по описа на СлОС за 2015 г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявена е искова молба от

„Стилстрой - Комерс” ЕООД срещу „Югоизточно държавно предприятие” ДП - Сливен и В.М.С., в която се твърди, че на 21.07.2010г. между „Държавно горско стопанство - Ц.” като възложител и „Стилстрой – Комерс” ЕООД като изпълнител е сключен Договор № 17 за предоставянето, стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо – Новите колиби”. Твърди се, че горепосочения договор е сключен въз основа на проведен конкурс по чл.36 от Закона за лова и опазване на дивеча, спечелен от „Стилстрой – Комерс” ЕООД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество добросъвестно е изпълнявало задълженията по сключения договор, като е заплащало редовно дължимите годишни вноски към възложителя и е внесло предвидената в чл.5.3. от договора банкова гаранция.

Твърди се още, че ищецът е извършил дължимите по договора ловно-стопански мероприятия и ловно-стопанска дейност върху площите на дивечовъдния участък. Бизнеспрограмата на дружеството също е изпълнявана стриктно, което са установили извършваните контролни проверки.

Твърди се, че на 01.08.2014г. управителят на „Стилстрой – Комерс” ЕООД - Д.К. с нотариално заверено пълномощно е предоставил на лицето В.М.С. правото да упражнява от името на дружеството всички права по договор № 17 за предоставянето, стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо - Новите колиби”. Към края на 2014г. отношенията между упълномощителя и пълномощника са се влошили поради злоупотреба с полученото оперативно пълномощно. На 06.03.2014г. ищцовото дружество е получило писмо от ответника „Югоизточно държавно предприятие”, с което директорът на предприятието уведомил ищеца, че молбата му за прекратяване на Договор № 17 от 21.07.2010г. ще бъде удовлетворена след заплащане на задълженията на „Стилстрой – Комерс” ЕООД по договора. Тъй като управителят Д.К. не е бил уведомен, че има такава молба за прекратяване на договора, нито е имал такова желание за прекратяване, той незабавно се е свързал с пълномощника В.С. по телефона. В същия ден е осъществена и връзка чрез юрисконсулта на „Югоизточно държавно предприятие” – Юра Челебиева, която е уведомила ищеца, че евентуално ще даде по-подробна информация на 09.03.2015г. Междувременно Д.К. е решил да оттегли даденото пълномощно към В.С., което е сторил с декларация от 10.03.2015г. Пълномощното е било оттеглено по всички въпроси, свързани с Договор № 17/21.07.2010г. Управителят на „Стилстрой – Комерс” ЕООД е бил уведомен от юриста на ответното дружество, че следва да входира официална молба - искане до директора на предприятието, като такава молба е била входирана на 13.03.2015г. Със същата е съобщено на Директора на предприятието, че пълномощията на В.С. са оттеглени и това лице няма законови права да договаря каквото и да било във връзка с Договор № 17/ 21.07.2010г. След уговорена среща с директора на „Югоизточно държавно предприятие” на 16.03.2015г. се установило, че на 12.03.2015г. В.С., действайки като пълномощник, но без знанието на своя упълномощител, е подписал споразумение с възложителя „Югоизточно държавно предприятие” за прекратяване на Договор № 17 по взаимно съгласие. Твърди се че тези действия на пълномощника са без предварително съгласуване с упълномощителя, като посочената сума, дължима за плащане при прекратяване в размер на 28 323,48 лв. е заплатена именно от В.С. и то в качеството му на пълномощник на ищцовото дружество.

Твърди се, че сключеното между

„Югоизточно държавно предприятие” В.М. като пълномощник споразумение е нищожно поради липса на представителна власт на пълномощника В.С.. На следващо място се твърди, че сключеното между „Югоизточно държавно предприятие” и В.М.С. като пълномощник споразумение е недействително поради действия на представителя във вреда на представлявания. На трето място се твърди, че процесното споразумение е нищожно като накърняващо добрите нрави. На четвърто, последно място се твърди, че процесното споразумение е нищожно поради противоречие със закона и повелителните разпоредби на учредителния акт на „Стилстрой – Комерс” ЕООД, респективно сключено без да е налице решение на едноличния собственик на капитала.

С молба от 31.07.2015г. по делото ищецът уточнява, че исковете са предявени в условията на евентуалност, като е предявен и иск за признаване на установено съществуването на договор за предоставяне, стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Дядо Стойчо – Новите колиби” с дата 21.07.2010г.

Исковата молба е връчена редовно на ответника „Югоизточно държавно предприятие”. В законно установения срок е депозиран отговор. В същия се оспорват исковете като неоснователни. По всеки един от исковете е заявено становище като се твърди, че ответника В.С. е упражнявал своите правомощия съгласно даденото пълномощно, в което е посочено, че същият е овластен с всички права по процесния договор. В пълномощното не било посочено, че упълномощаването изключва действие по прекратяване на договора.

Оспорва се твърдението, че е налице сговор при прекратяване на договора, както и твърдението, че пълномощникът е действал във вреда на упълномощителя. Оспорва се наличието на недобросъвестност на пълномощника, като се твърди че ищецът не сочи конкретно в какво се състои ощетяването на ищцовото дружество. Във връзка с твърдението, че не е налице решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество за прекратяване на договора се твърди, че доводите на ищеца са неоснователни, тъй като в конкретния случай не е задължително наличието на такова решение. Сочи се, че такова решение не е в кръга правомощията, визирани в чл. 137 от ТЗ, по които изключителна компетентност има Общото събрание на ООД, респективно едноличен собственик на капитала. Такова изискване не е предвидено и в учредителния акт на ищцовото дружество. Посочва се, че реално това правомощие е на управителя, в каквото качество Д.К. е упълномощил В. Димов С. да представлява дружеството. Твърди се, че договорът е прекратен на 12.03.15г. от лице с представителна власт, като сключеното споразумение е породило всички законни последици свързани с него. Изразено е становище по доказателствените искания.

Депозиран е отговор от ответника В.М.С., с който същия оспорва така предявените искове като неоснователни. Сочи се, че декларацията за оттегляне на пълномощното е връчена на В.С. 3 дни по-късно след сключване на процесното споразумение за прекратяване на договора. Твърди се че съгласно пълномощното, на него са били делегирани всички права по договора без изключение, като едното от правата на „Стилстрой - Комерс” ЕООД е правото да прекрати същия. Оспорва се твърдението, че пълномощното е общо и не е конкретизирано. Във връзка с твърдението, че ответникът В.С. е действал във вреда на представлявания, се сочи че същият е извършил действия по прекратяване на договора с убеждението, че дружеството няма ресурс да осъществи бизнес-програмата, с която е кандидатствало.

Именно това е наложило друго дружество да извършва инвестиции, а именно дружество „Мартима” ЕООД, за да може да се изпълняват задълженията на ищцовото дружество по договора. Собственик на капитала на „Мартима” ЕООД към онзи момент е бил ответника В.М.С.. Твърди се, че откакто В.С. е станал пълномощник на „Стилстрой – Комерс” ЕООД, това дружество не е извършвало никакви инвестиции по договора. Към момента на прекратяване на договора ищцовото дружество е имало просрочени задължения по чл.5.1 от договора, което от своя страна е било основание по чл.7.3 б.”а” от договора, същият да бъде прекратен едностранно.

Сключеното процесно споразумение е било предхождано от многократни опити от страна на В.М. за изпълнение на договора, включително с привличане на дружеството „Мартима“ ЕООД, което е инвестирало безвъзмездно в интерес на

„Стилстрой – Комерс” ЕООД, както и със заплащане с лични средства на задължения на ищеца. Твърди се че едноличният собственик на капитала на „Стилстрой – Комерс” ЕООД е бил уведомяван за всяко едно действие, предприето от В.М., свързано с упражняване на правата по пълномощното и същият не се е противопоставял по никакъв начин. Твърди се че от страна на управителя на „Стилстрой – Комерс” ЕООД е било налице незаинтересованост по отношение на задълженията му по договора. Оспорва се твърдението, че процесното споразумение е сключено в противоречие на добрите нрави, както и твърдяното противоречие със закона и учредителния акт на дружеството. Твърди се, че прекратяването на договора не е от кръга на решенията, по които изключителна компетентност има едноличния собственик на капитала. Сочи се, че българското законодателство не въвежда в императив наличие на решения на Общото събрание, респективно на едноличния собственик на капитала за прекратяване на договор. Чл. 11 от учредителния акт на дружеството не е приложим в случая и касае други правомощия. Твърди се, че е налице валидно прекратяване от лице с представителна власт, поради което предявените искове са неоснователни.

От ищеца е предявена допълнителна искова молба с дата 18.12.2015г. В същата се оспорват твърденията изложени от „Югоизточно държавно предприятие”. Оспорва се изразената теза и граматическото тълкуване на текста на пълномощното. Отново се твърди, че между двамата ответници при подписване на процесното споразумение, е бил налице сговор с цел увреда интересите на ищцовото дружество. Твърди се отново, че ищецът е изпълнявал точно своята инвестиционна програма. Правят се доказателствени искания.

От ищеца е депозирана и допълнителна искова молба по отношение отговора на ответника В.М.С., в която се оспорва твърдението на ответника С., че преди и към момента на прекратяване на процесния договор дружеството не е имало финансов ресурс да осъществява бизнес-програмата, с която е кандидатствал. Оспорва се твърдението на ответната страна, че липсата на финансов ресурс е наложило друго дружество да извърши инвестиции, за да може да изпълнява задълженията си. Сочи се, че е невярно и недоказано становището на С., че откакто същият е станал пълномощник на „Стилстрой – Комерс” ЕООД, ищцовото дружество не извършвало никакви инвестиции по договора. Оспорва се твърдението, че е била налице пълна незаинтересованост на „Стилстрой – Комерс” ЕООД по отношение на задълженията му по процесния договор. Твърди се, че не отговаря на действителността и твърдението, че към момента на прекратяване на договора, ищецът е имал просрочени задължения по чл.

5.1 от договора. Твърди се че към датата на прекратяване на Договор № 17, а именно 12.03.2015г. „Стилстрой – Комерс”

ЕООД не е имало ликвидни изискуеми, безспорни задължения към ответника „Югоизточно държавно предприятие”, както и че към този момент ищецът не е бил уведомяван за намерение на възложителя да прекратява сключения договор. Оспорва се твърдението, че между „Стилстрой – Комерс” ЕООД и „Югоизточно държавно предприятие” са били проведени преговори за уреждане на отношенията във връзка с Договор № 17. Управителят на ищцовото дружество никога не е присъствал на подобни преговори, нито е бил уведомен, че дружеството е заплашено с едностранно прекратяване на договора. Твърди се че заплатената сума от С. в размер на 22488,60лв. не е била за стари задължения на дружеството ползвател, а представлява дължимата годишна вноска за 2015г., която е следвало да бъде заплатена най-късно до края на м. април 2015г.

Твърди се че ищецът не е бил в забава за плащането на тази вноска, което от своя страна не е довело до възникване на причина за едностранно прекратяване на договора. Твърди се че В.С. не е заплащал лични средства във връзка с инвестиционната програма на „Стилстрой – Комерс” ЕООД, както и че ищцовото дружество не е имало изискуеми задължения, които да са създавали непосредствена опасност от едностранно прекратяване на договора. Твърди се че В.С. е действал без знанието и съгласието на дружеството доверител по отношение на прекратяването на процесния договор, както и че ищцовото дружество изрично се противопоставило на извършваните от него действия.