Решение № 260012 от 26.01.2021, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 260012 гр. Добрич, 26.01.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на дванадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. № 198 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 198/2019 г. по описа на Окръжен съд -

Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 6201/30.09.2019 г. на регистратурата на Окръжен съд -

Добрич, на С.Д.Ф. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. К., ул. „**“ № *, общ. К., област Добрич, с която ЗКЛИАД гр. София, бул. „**“ № *, ЕИК **, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове: иск за плащане на сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от Т.С.СVЕГН ********** при управление на лек автомобил „Р. М.“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗКЛИАД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 17.05.2018 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226, ал.

1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск за плащане на сумата от 50 351.64 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от Т.С.СVЕГН ********** при управление на лек автомобил „Р. М.“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗКЛИАД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., представляващи разликата между получаваното преди пътно-транспортното произшествие – 22.02.2015 г., трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв. месечно и инвалидна пенсия за времето от датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до 13.02.2053 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск за плащане на сумата от 5 947.64 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от Т.С.СVЕГН ********** при управление на лек автомобил „Р. М.“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗКЛИАД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., представляващи разликата между получаваното преди пътно-транспортното произшествие – 22.02.2015 г., трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв. месечно и инвалидна пенсия, за времето от 23.08.2016 г. до датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск за плащане на сумата от 451.44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от Т.С.СVЕГН ********** при управление на лек автомобил „Р. М.“ рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗКЛИАД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., представляващи стойността на закупените от ищеца лекарства и медикаменти, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226, ал.

1 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът

ЗК „ЛИ“ АД гр. София оспорва иска по основание и по размер. Оспорва вината на водача на МПС, механизма на ПТП, пряката причинно-следствена връзка на вредите с настъпилото ПТП, размерът на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Инвокирано е възражение е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Поискал е да се отхвърлят исковете и да му се присъдят направените разноски по делото.

ЗД „Б. И.“ АД гр. София като трето лице – помагач на страната на ответника.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

С влязла в законна сила на 17.02.2017 г. Присъда № 355/21.11.2016 г. по НОХД на Районен съд – Варна, подсъдимият Т.С.СVе признат за виновен в това, че на 22.02.2015 г. в гр. Варан, при управление на МПС – л. а. „Р. М.“ рег. № *** нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 6, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице – на С.Д.Ф. – тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно – мозъчна травма с контузия на мозъка, в резултат на което се е развил посттравматичен органичен мозъчен синдром с травмена промяна на личността, определящ продължително разстройство на съзнанието и средна телесна повреда на К.В.Р., изразяваща се в множествени счупвания на 2, 3 и 4 –та метакарпални кости на лявата ръка, причинили трайно затруднение на хватателната функция на горния ляв крайник за не по-малко от 1.5 – 2 месеца, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с чл.

343, ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66 НК е отложено с изпитателен срок от три години.

С влязло в законна сила на 23.08.2019 г. Решение № 5488/15.08.2018 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 6066/2018 г., ЗК „ЛИ“ АД е осъдена да заплати на С.Д.Ф. следните суми: 230 000.00 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 22.02.2015 г. , заедно със законната лихва от 22.02.2015 г. до окончателното плащане; 2 925.21 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за имуществени вреди от произшествието – пропуснат доход, изразяващ се в разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението за временна трудоспособност и пенсия за инвалидност за периода 22.02.2015 г. – 22.08.2016 г., заедно със законната лихва от 17.05.2017 г. до окончателното плащане; 4 227.16 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за имуществени вреди от произшествието – разходи за лечение и медикаменти, заедно със законната лихва от 17.05.2017 г. до окончателното плащане.

С оглед обвързващата сила на пресъдено нещо на констатациите на относно спорното право в мотивите на съдебния акт на първостепенния съд по гр. д. № 6066/2018 г. по описа на СГС, настоящият състав на Съда приема за безспорно установени следните факти: функционалната зависимост на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия причинител, вината за настъпването на ПТП е на водача на лекия автомобил, който е имал качеството на застраховано лице към момента на настъпване на инцидента и естеството на получените от ищеца увреждания – дифузна травма на главния мозък, мозъчна контузия средно тежка степен, контузионни огнища слепоочно и тилно вляво и високо слепоочно – теменно вдясно, субсурален хематом тилно вляво, полифрагментарна фрактура на свода на черепа с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка, фрактура на основата на черепа – средна черепна ямка вляво, пневмоцелафия, травматична руптура на тъпанчевата мембрана вляво, отоликворея вляво, кръвотечение от ляво ухо, оток и подкожен хематом в лява теменна област на главата.

С Експертно решение на ТЕЛК на ищеца е призната 94 % трайно намалена работоспособност.

По делото е безспорно установено възникването на нови имуществени и неимуществени вреди свързани с влошаването на здравословното му състояние, а именно развитие на следтравматична епилепсия.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, при пътно-транспортното произшествие ищецът е получил тежка открита и проникваща черепно- мозъчна травма, която синтезирано е довела до следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основата с навлизане на костни парчета в черепната кухина, което е довело до получаване на разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, множествени контузии на мозъчното вещество, навлизане на въздух в черепната кухина, травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на ляво ухо с изтичане на ликвор и кръв в ухото. Клинично черепно – мозъчната травма е довела до дифузна травма на главния мозък, протекла с продължително коматозно състояние, развитие на десностранна хемипареза, говорни нарушения, трайно отслабване на слуха, психоорганичен мозъчен синдром и травматична епилепсия. Според авторитетното мнение на вещото лице доц д-р д.м.н. В. Д., травмата е обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Налице е пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и развилата се следтравматична епилепсия. Вещото лице е констатирало, че първите прояви на следтравматична епилепсия датират от 2017 г., като след проведени изследвания, тази диагноза е приета през 2018 -2019 г.

Видно от заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, преди претърпяната черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, ищецът е бил психично здрав. Тежкото увреждане на мозъка в резултат на пътно-транспортното произшествие е довело до ретроградна ( преди травмата ), конградна ( по време на безсъзнателното състояние ) и антероградна ( след периода на безсъзнание ) амнезия. Вещите лица д - С. и д – р К. са установили наличието на частична сензорна ( възможност за възприемане на смисъла на речта ) и моторна ( възможност а се изговарят думите ) афазия, обуславящи трайно затруднение на речта. В резултат на мозъчната контузия, ищецът страда от постконтузионен органичен мозъчен синдром, органично разстройство на личността и симпотатична епилепсия. Вещите лица са направили следните констатации в психичното състояние на ищеца – интелектуално – паметово снижение, емоционално – паметови нарушения и емоционално – волева неустойчивост. Ищецът живее в страх от появата на нов епилептичен пристъп, чувствителен и критичен към себе си, живее с травмата от миналите събития и катастрофата, самотен, с ограничени контакти, лимитиран набор от дейности, с необективни възприятия за околния свят, с честа смяна на настроенията, депресивни симптоми, засилена тревожност и идеализиране на представата за собствения си Аз. Вещите лица дават неблагоприятна прогноза на психичните настроения и невъзможност за възвръщане на предболестното ниво с наличието на риск от задълбочаване на интелектуално – паметовото снижение и поява на късни усложнения от психотичен характер – органични психози.

Експертите са категорични в заключението си за наличието на причинно – следствена връзка между състоянието на ищеца и причинените при пътно – транспортното произшествие травми.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на ищцовата страна Д. Ф. Д.( баща на ищеца, чиито показания Съдът преценява на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост ) се установи кардиналната разлика в начина на живот на ищеца преди и след пътно-транспортното произшествие, наличието на болки и страдания у ищеца вследствие на развилата се епилепсия, както и необходимостта от денонощно обгрижване на ищеца с оглед на развилата се епилепсия.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, разликата между получаваното трудово възнаграждение от ищеца преди пътно-транспортното произшествие и получаваната пенсия за времето от 23.08.2016 г. до датата на подавана на исковата молба – 30.09.2019 г. е в размер на сумата от 5 947.64 лв.; като разликата между получавания минимален осигурителен доход от 380.00 лв. и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност 253.34 лв., за периода от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2019 г. до датата на пенсиониране – 13.08.2052 г. ( 32 години, 10 месеца и 12 дни ) е в размер на сумата от 50