Присъда № 13 от 14.03.2025, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 13/14.03.2025 г. по н.о.х.д. № 381 по описа на Добричкия районен съд за 2024 г.

На 02.04.2024 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Районен съд Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 279/2023 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу Й. И. Г. от гр. Добрич, ЕГН **********, за евентуално извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Й. И. Г., на 03 април 2023 г., в гр. Добрич, чрез рязко издърпване с лявата си ръка, причинил средна телесна повреда на К. Х. М. от гр. Добрич, изразяваща се в косо счупване на горния край на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за период от около два месеца.

Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалата К. Х. М. заявява, че не предявява граждански иск срещу подсъдимия Й. И. Г. и не желае да се конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В разпоредително заседание, съдът, след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалата; Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимия Й. И. Г.; Съдът е изискал и приложил по делото актуална справка за съдимост на подсъдимия, по искане на защитата на подсъдимия е допуснал до разпит в качеството на свидетели Д. П.а К.а, П. Х.

Б. и М. Й.ова Г. като на основание чл. 252, ал. 2 от НПК, съдебното заседание следва да бъде насрочено в едномесечен срок от разпоредителното заседание.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич пледира, че от събраните по делото доказателства не е установено по категоричен и безспорен начин, че травматичното увреждане на пострадалата е причинено именно от подсъдимия Й. Г., поради което се предлага съдебният състав да постанови оправдателна присъда. Пледира се на основание чл. 190 1 от НПК сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Подсъдимият Й. И. Г. дава обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

По пренията защитникът на подсъдимия Й. Г. пледира за признаването му за невинен и оправдаване по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, като се навеждат доводи, че липсват доказателства относно съпричастността на подсъдимия към извършеното деяние.

По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият заявява: „Съгласен съм с прокурора и защитника ми“ (цитат).

В последната си дума подсъдимият Г. заявява, че иска да бъде оправдан.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, настоящият съдебен състав стигна до извода за недоказаност на участието на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен. Този извод съдебният състав гради въз основа на следните ФАКТИЧЕСКИ и ПРАВНИ констатации:

Представителят на държавното обвинение, изготвил обвинителния акт е установил, съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, следната фактическа обстановка:

Вечерта на 03.04.2023 г., около 19:00 часа, свидетелят К. Х. М. отишла в игрална зала „Бет Маркет“, намираща се в централната част на град Добрич.

По-късно същата вечер, в игралната зала пристигнал и подсъдимият Й. И. Г..

Малко преди полунощ, между свидетеля К. М. и подсъдимия Й. Г. възникнал конфликт, при който двамата си разменили обидни реплики. По това време в игралната зала били свидетелите Б. М. Р. (портиер-охрана в игралната зала) и В. К. К. (крупие в игралната зала). Свидетелят К. М. решила да си тръгва и се насочила към изхода на игралната зала. В близост до изхода на залата, към нея се приближил подсъдимият Й. Г.. С лявата си ръка той хванал М. за дясното рамо и рязко я издърпал извън игралната зала. В резултат на това рязко издърпване, дясната ръка на М. се усукала. М. почувствала силна болка в областта на дясното рамо, поради което отишла в „МБАЛ - Добрич“ АД град Добрич.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни, К. Х. М. е получила косо счупване на горния край на дясна раменна кост. Установеното травматично увреждане – коса фрактура в горния край на дясна раменна кост най-често е резултат от извиване (усукване) на ръката по надлъжната й ос.

Счупването на горния край на дясната раменна кост е довело до трайно затруднение движението на горен десен крайник за период от около 2 месеца.

Съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К. Х. М., Б. М. Р. и В. К. К., подкрепени със заключенията на вещите лица по изготвените съдебномедицинска експертиза по писмени данни и видеотехническа експертиза, както и от останалите писмени доказателствени 2 средства.

Анализ на доказателствения материал:

При така описаната фактическа обстановка, представителят на държавното обвинение е достигнал до извода, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Й. И. Г. е доказано по безспорен и несъмнен начин, което обстоятелство се оспорва от подсъдимия и неговата защита и в която насока се излагат подробни съображения.

В настоящия случай, въз основа на доказателствата, установени чрез предвидените в процесуалния закон доказателствени средства в хода на съдебното следствие, което безспорно заема централно място в наказателното производство, съдът не би могъл да приеме за безспорно установена възприетата и описана от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка.

Това е така по следните съображения:

Гласните доказателства в настоящия случай условно могат да бъдат разделени на три групи.

Първа група гласни доказателства, обективирани посредством показанията на пострадалата - свидетелят К. Х. М..

Втора група гласни доказателства – обясненията на подсъдимия Й. И. Г., подкрепени с показанията на свидетелите Д. П.а К., П. Х. Д. и М. Й.ова Г.

Трета група гласни доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите Б. М. Р. и В. К. К..

Относно първата група гласни доказателства:

Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на свидетеля К. Х.

М., тъй като същите са вътрешно противоречиви. От друга страна, същите се оборват по категоричен начин от останалите, събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства.

Така например, в съдебно заседание, проведено на 22.08.2024 г., пострадалата К. Х. М., след покана от председателя на съдебния състав да даде добросъвестно показания и да изложи във форма на свободен разказ всичко, което й е известно по делото, след запознаване с отговорността по чл.

290 от НК заявява: „Обещавам да говоря истината. Нямам конкретни спомени. Бяхме в залата „Бетмаркет“, бингото на бившето кино Родина, спечелих бинго на ниска топка, случи се някакво пререкание…някакъв сблъсък се получи между мен и Й., то стана толкова бързо. Ние отпреди това се познаваме…То стана толкова бързо, бутна ли ме, удари ли ме? След като бях извън залата почна да ме боли ръката. Там имаше и други хора, които ме заведоха в Бърза помощ, прегледаха ме, гипсираха ме и т.н.“(цитат - л. 46 от делото).

С оглед заявеното от свидетеля К. М. в съдебно заседание, че няма конкретни спомени, съдът е приобщил по надлежния ред към 3 доказателствения материал по делото показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство на 04.04.2023 г. (л. 18 от досъдебното производство), както и показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство на 22.05.2023 г. (л. 25 от досъдебното производство). Съгласно показанията на свидетеля М., дадени на 04.04.2023 г. пред орган на досъдебното производство, т.е. непосредствено след инцидента, същата е била ударена във фоайето на залата, между двата входа на залата, от подсъдимия Й.

Г. веднъж с юмрук по дясното рамо. Съгласно показанията на М., дадени на 22.05.2023 г. пред орган на досъдебното производство, всичко е станало за секунди, като според нея подсъдимият Й. Г. я е бил ударил, но след това била разбрала, че само я е бил избутал до вратата. На въпроса на съда, което твърдение е вярно, свидетелят М. отговаря: „Как ще си счупя ръката според Вас? Значи ме е ударил. Нямам спомен как ме е ударил. Имам спомен, че ме е ударил, но точно как не помня. При удара изпитах силна болка. От съприкосновението между нас изпитах адска болка“(цитат - л.л. 47-48 от делото).

Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът, в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. С този принцип е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от НПК, при съществено противоречие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка. В настоящия случай, с оглед изпълнението на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, така, както повелява разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът, с оглед констатираните противоречия между показанията на свидетеля К. М. и подсъдимия Й. Г., е провел очна ставка. Вече при проведената очна ставка, свидетелят К. М., потвърждава твърдението на подсъдимия Г., че удар от негова страна не е имало (л. 49 от делото).

Или, анализирайки показанията на свидетеля К. М. се установява, че същите са вътрешно противоречиви, тъй като в едно и също съдебно заседание, но вече след проведената очна ставка с подсъдимия Г., М. заявява, че подсъдимият Г. не я е удрял.

С оглед изложеното, съдът не може да приеме, че показанията на свидетеля М., дадени в съдебно заседание са достоверни. За яснота съдът намира за нужно да отбележи, че истината е една и не следва да търпи изменения.

Относно втората и третата група гласни доказателства:

Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия (обвиняемия) са доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по 4 свое усмотрение. Подсъдимият Й. И. Г. не се признава за виновен, дава обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. Защитната му позиция, поддържана в наказателното производство се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено. Както вече бе посочено, подсъдимият Й. И. Г. дава обяснения по подигнатото му с обвинителния акт обвинение (л. 48). Подсъдимият Г. не отрича, че на процесната дата се е намирал в игрална зала „Бет Маркет“, както и че между него и свидетеля К. М. е възникнал конфликт. Съгласно обясненията на подсъдимия Г., същият не е удрял М. и не й е причинил установеното травматично увреждане - косо счупване на горния край на дясна раменна кост.

В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимия Й. Г. дадени в съдебно заседание, тъй като на първо място същите са обективни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите, събрани по делото гласни доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите Д. П.а К., П. Х. Д., М. Й.ова Г. Б. М. Р. и В. К. К..