Акт от 08.10.2014, Окръжен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н И Е № гр.Плевен, 08.10.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на осми септември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЧЛЕНОВЕ: при секретаря …………….. И.М. …....….……. и в присъствието на прокурора ……… Николай Пачевски ..…… като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 1080 по описа за 2013год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 2 ал.1, т.3, предл. първо вр. чл.4 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.

На 20.05.2013г. е постъпила искова молба /ИМ/ от Г.А.Ч. ***, ЕГН ********** против ОДМВР гр.Русе и Прокуратурата на РБ, в която се твърди, че с действията си на досъдебното производство служители на първия ответник са му пречили да ползва безпрепятствено имотите си в гр.Русе по предназначение, обявили са го за престъпник и криминално проявен, разгласили са сред гражданите, че е мошеник, уронили са неговия престиж и достойнство, на 07.07.2009г. са наредили незаконен арест в сградата на съда в гр.Русе, за да го унижат публично пред гражданите и да му предявят на 09.06.2009г. незаконно обвинение за измама по чл.210 ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 НК, като му наложили мярка за неотклонение Подписка, въз основа на него било образувано по искане на РП гр.Русе нох дело

**22/2009г. на РС гр.Русе, по което на 05.02.2010г. бил осъден на пет години ЛОС, а по реда на възобновяването на

11.11.2010г. бил оправдан от ВКС на РБ изцяло по всички обвинения. По време на наказателното преследване загубил всички дела, които водил, съдиите го третирали като престъпник, вещите лица отказвали експертизи, защото се уплашили от тези обстоятелства, свидетелите отказали да се явяват, гражданите отказали да наемат имотите му в гр.Русе. Така за периода на наказателното преследване не можел да ползва по предназначение имотите си в гр.Русе на ул.****** ** и ул.********** **, от което претърпял имуществени вреди в пряка причинно следствена връзка с действията на служителите на ОДМВР гр.Русе по наказателното производство.

Направил разходи за адвокат на досъдебното производство за адв.Св.

И. в размер на 300лв. Претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни притеснения, стрес, чувство за тревога, уронена чест и достойнство заради предявените му обвинения за престъпления, които не е извършил, страдал от това че гражданите странели от него като от прокажен и от несигурността дали ще бъде оправдан.

Твърди, че

Прокуратурата е съпричастна и носи отговорност за причинените му два вида вреди, и следва да носи солидарна отговорност за същите наред с първия ответник, понеже контролира действията на първия ответник.

Представя писмени доказателства, че е отдавал под наем имота на ул.”**********” в гр.Русе, а с наказателното производство за измама за този имот, двамата ответници са му пречили да го ползва по предназначение. Представените Договори за наем твърди, че установяват активна грижа от негова страна да получи доходи от наем от имотите, но ответниците с действията на своите служители са прогонили наемателите след подписване на Договорите. Уточнява, че с нот. акт № 68/28.07.1998г. е собственик на имота на ул.****** ** с обща застроена площ от 246,48кв.м., за който претендира пропуснати ползи от неотдаването му под наем като жилище за периода от 20.03.2005г. до 20.05.2013г., а за имота на ул.********** ** с обща застроена площ от 288кв.м. е собственик по силата на нот. акт № 40/10.09.1997г. и нот. акт № 75/19.03.2003г. и за него претендира пропуснати ползи от неотдаването му под наем като жилище за периода от 20.03.2005г. до 20.05.2013г.

След проведено увеличение на иска за имуществени вреди по реда на чл.214 ГПК в съдебно заседание на 08.09.2014г., претендира от ответниците солидарно да му заплатят сумата от 57 300лв., от които 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неотдаване под наем като жилище на имота на ищеца с площ от 246,48кв.м. на ул.”******” ** в гр.Русе за периода от 20.03.2005г. до 20.05.2013г., 27 000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неотдаване под наем като жилище на имота на ищеца с площ от 288кв.м. на ул.”**********” ** в гр.Русе за периода от 20.03.2005г. до 20.05.2013г. и 300лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – възнаграждение за защитник в досъдебното производство за адв.Св. И. от САК, ведно със законната лихва върху сумата от 57 300лв. за периода от 20.03.2005г. до окончателното й изплащане, както и солидарно за сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени страдания, изразяващи се в сериозни притеснения, стрес, чувство за тревога, уронена чест и достойнство, ведно със законната лихва върху сумата от 20 000лв. за периода от 20.03.2005г. до окончателното й изплащане, и за съдебните разноски по настоящото дело – които вреди са от обвинение в престъпление по дознание **0/2005г. на ОДМВР гр.Русе, ДП № Д - 708/2005г. и прокурорска преписка № 1575/2005г. на РП гр.Русе, въз основа на които е образувано нох дело **22/2009г. на РС гр.Русе, по което ищецът е оправдан по всички обвинения с влязла в сила на 11.11.2010г. Присъда – Решение **50/11.11.2010г. по к.н.д. **18/2010г. на

ВКС на РБ.

Ответникът ОДМВР гр.Русе твърди, че искът за имуществени вреди е неоснователен – не е налице причинно следствена връзка между наказателното производство и действията на служителите на МВР и Прокуратурата, и невъзможността на ищеца да отдава имотите си под наем. Служителите на ОДМВР не са извършвали твърдяните от ищеца действия в ИМ. Ищецът не сочи доказателства за пропуснатите ползи, които трябва да са неполучено сигурно увеличение на имуществото му, нито че ако не е било наказателното производство ищецът е щял да отдаде имотите си под наем на желаната от него цена.

Оспорват иска за имуществени вреди от 300лв. за адвокат. Не са във връзка с действия на техни служители, а по Договор между ищеца и адвоката.

За обезщетението от 20 000лв. неимуществени вреди искът е неоснователен, или в значително завишен размер. Служителите на ОДМВР не са извършвали твърдяните от ищеца действия в ИМ, няма незаконни действия по задържане на ищеца на 07.07.2009г., а ако такова има не е ясно по кой ред е извършено, не става ясно от какви обстоятелства произтича солидарната отговорност на ответниците. Служителите на ОДМВР не са внасяли обвинителен акт в съда, не са участвали в съдебните производства – няма съпричиняване, което да е основание за солидарна отговорност.

Искът за лихвите за забава е неоснователен, началният момент на забавата е от влизане в сила на оправдателната присъда, а не от 20.03.2005г. както е по ИМ. Подробни съображения в подкрепа на доводите си излагат в представена по делото писмена защита.

Ответникът Прокуратурата на РБ твърди, че ако съдът приеме исковете за допустими, то за неимуществени вреди го оспорва по основание и размер – ищецът не сочи никакви доказателства за вида и размера на вредите, нито за причинната връзка между тях и обвинението. За имуществени вреди за сумата от 300лв. за адв.Св. И. от САК твърди, че искът е отхвърлен по гр.д. № 148/2011г. на ОС гр.Габрово, не е ясно в какво са се изразявали пречките и как е бил възпрепятстван да ползва имотите си, при пропуснати ползи трябва да докаже абсолютна сигурност, че ще се увеличи имуществото му ако не са били незаконосъобразните действия на ответниците.

Представя писмена защита.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Контролиращата страна ОП – Плевен, редовно призовани, не изразяват становище.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е и това се установява от приложеното нох дело на РРС, че с

Постановление на прокурор при РРП на 21.10.2005г. е образувано дознание № 708/2005г. по описа на РРП / пол. пр-во № Д-240/2005г. по описа на ОДМВР гр.Русе/ срещу Г.А.Ч.

*** за това, че за периода от 29.12.2000г. до 19.03.2003г. извършил две имотни измами и пет документни престъпления.

Не се спори и се установява от представеното Дознание, че с Постановление от 09.06.2009г. на старши дознател при ОДМВР, докладвано по реда на чл.219 ал.1 НПК на зам. районен прокурор при РРП, на Г.А.Ч. са повдигнати три обвинения за това, че в периода 29.12.2001г. до 19.03.2003г. в гр.Русе при продължавано престъпление извършил имотна измама в големи размери – за престъпление по чл.210 ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 НК и чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.2 НК; на

01.04.2002г. съзнателно се ползвал пред Община гр.Русе от неистински частни документи – за престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК и в периода 29.12.2001г. до 19.03.2003г. при продължавано престъпление съзнателно се ползвал от официален документ - за престъпление по чл.316 вр. чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.2 ал.2 НК, за които са предвидени наказания от 1 до 8 години ЛОС и възможност съда да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния – тежко престъпление по смисъла на НК, лишаване от свобода до две години и лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК за третото престъпление. С Постановление от същата датата спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Подписка”.

Безспорно е също така и това се установява от приложеното нох дело **22/2009г. на РС гр.Русе, че с влязла в сила на 11.11.2010г.

Присъда ищецът е оправдан по обвинението в престъпления по чл.210 ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 НК и по чл.316 вр. чл.311 ал.1 НК.

Не се спори и се установява от приложеното гр. дела на ГОС, че с влязло в сила на 12.09.2013г. решение по гр.д. № 148/2011г. на ОС гр.Габрово, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от същото обвинение в престъпление, за което Г.А.Ч. е оправдан, както и е отхвърлен искът за сумата от 300лв. - обезщетение за имуществени вреди – възнаграждение за защитник в досъдебното производство за адв.Св. И. от САК – като неоснователен.

Спорни по делото са въпросите налице ли е причинна връзка между обвинението срещу ищеца, за което е оправдан и претендираните от него имуществени и неимуществени вреди и в какъв размер следва да се определи тяхното обезщетяване по справедливост?

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства и свидетелските показания, както и заключението по назначената съдебно-техническа оценителна експертиза - СТОЕ.

Съгласно чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. №

3/2004г. на ОСГК на ВКС отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т.2 /сега т.3/, изр.1 ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.

Съгласно пар.1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този Закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Според чл.53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

Видно от представеното свидетелство за съдимост на ищеца от ПлРС – л.99 – л.101 от делото, ищецът е с чисто съдебно минало – неосъждан.

Видно от обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК в съдебното заседание пред ПлОС, той твърди че производството по делото се движи по ЗОДОВ за вреди от обвинение в престъпление, за което е оправдан изцяло от Върховния касационен съд. Имотите, за които твърди че формират имуществените вреди, са с административна регистрация, така както са в данъчните оценки, представени по делото, периода за който претендира за разглеждане на делото е от 20.03.2005 година до 20.05.2013 година и досъдебното производство, от което твърди, че е понесъл вреди, както на ОД на МВР Русе, така на Районна прокуратура Русе е от 2005 година. Покривът на имота, находящ се на ул.”******” ** горял няколко пъти. Първият пожар бил от 1994 година. Първото събаряне на къщата на ул.„******” ** било от 1999 година, паднали стени, В и К канализацията се повредила и изгоряла ел.инсталацията. Това наложило през 2002 година да прави ремонт на къщата и е подновил ел.инсталацията, В и К инсталацията, нови стени и прозорци. До 2005 година е правил текущ ремонт на сградата и тя била възстановена изцяло. Всичко било ново по нея и била боядисана изцяло. Сградата в момента не била опасна за живеене. От 20.03.2005 година опасна за живеене била една част от сградата, в която не бил допуснат да живее. Той нямал достъп до тази част и за това първият етаж продължил да се събаря. Водата била спирана на имота на ул.”**********” ** през 2005 година, отрязали тръбите и до сега в този имот нямало вода. Имал решение, че са незаконни действията на В и К. Отрязали му тръбите, защото се било изяснило, че той нямал право на вода. На имотите имало ток. Имало забрана за ползване на имота на ул.”******” ** от 2007 година, но била отменена от съда през 2008 година. Претенцията му за обезщетение за ползването на двата имота била по смисъла на ЗОДОВ, тъй като с действията си надлежните органи са му попречили да ползва имотите си по предназначение и по този начин са му причинили имуществени вреди в размер на 57 000 лева, 30 000 лева за имота на ул.”******” ** и 27 000 лева за имота на ул.”**********” **.