Решение № 901 от 18.10.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 1068/2019
- Вид
- Решение № 901
- Подписан
- 18.10.2019
- Състав
- НАСУФ ИСМАЛ, ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ …….../…….. 2019 год. гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИА.МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал въззивно търговско дело № 1068 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 35644/20.05.2019 г., депозирА.от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Р.И., срещу решение № 1687/22.04.2019 г., постановено по гр. дело № 18619 по описа за 2017 г. на
Районен съд - Варна, 26-ти съдебен състав, с което са отхвърлени предявеният от въззивника против Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез особен представител адв. А.Н., установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено, че Н.В.Н. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 2 631.30 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 28.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.09.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед № 7534/13.09.2017 г. за изплащане на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13648/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, както и предявеният от въззивника против Н.В.Н. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 762.68 лева, представляваща договорно възнаграждение за ползване на предоставената главница по горепосочения договор за потребителски кредит за периода от 10.12.2011 г. до 10.03.2016 г.
Недоволен от горното е останал ищецът “Профи Кредит България“ ЕООД, който обжалва така постановеното решение. В жалбата се навеждат твърдения за неговата неправилност и постановяване в противоречие с материалния и процесуален закон. Настоява се за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което се уважат предявените обективно кумулативно съединени искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата стрА.депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемият, редовно призован, чрез адв. А.Н. оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.
Настоящият съдебен състав на
ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
Районен съд – Варна е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, а именно – установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и осъдителен иск, с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. За да бъде ангажирА.отговорността на ответника-кредитополучател и по двата иска, е необходимо ишецът-кредитодател да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: наличието на облигационно правоотношение, учредено по силата на договор за потребителки кредит, изпълнение на собствените си задължения по договора – предоставяне на заетата сума, размера на главницата, уговорката за договорна лихва и размера на същата.
В тежест на въззиваемия-длъжник е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от въззивника – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения и погасил претендираните суми.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В същата се поддържа, че е незаконосъобразно заключението на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за договорна лихва поради заобикаляне на разпоредбите на Закона за потребителски кредит /ЗПК/ - в частност чл. 19, ал. 4 от цитирания нормативен акт – и добрите нрави. Счита, че освен главницата по договора се дължи и уговореното акцесорно задължение.
Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от наследодателя на въззиваемия – В.Н.Г., при спазване на принципите за свобода на договаряне и автономия на волята, като клаузите на договора са индивидуално договорени с последния.
Въззивникът поддържа, че меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР, в чието изчисляване участват и дължимите от потребителя лихви. Счита, че не е налице максимален размер на договорната лихва и същата може да бъде уговаряна свободно между страните, но до размера на 5-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, доколкото ПМС № 72 от 08.04.1994 г. не може да намери приложение в случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, които касаят договорната лихва. Твърди, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва по просрочените задължения. Във въззивната жалба се поддържа, че лихвеният процент от 76.53 % не противоречи на добрите нрави. Отделно договорът има характер на търговска сделка, поради което приложение намират разпоредбите на ТЗ, съгласно които заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, чийто размер законодателят не е ограничил с добрите нрави.
Договорът за кредит, сключен между страните, е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на Закона за потребителски кредит /ЗПК/ и Закон за защита на потребителите /ЗЗП/. Процесната правна сделка е двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен договор, като за съществуването му писмената форма е елемент от фактическия състав при сключването му - арг. от чл. 10, ал. 1 от ЗПК, което обуславя извода и за неговата формалност.
Не е налице спор между страните относно наличието на облигационно правоотношение между въззивника и наследодателя на въззиваемия, като този факт се установява по несъмнен начин и от представения писмен договор за револвиращ заем № **********, сключен на 27.10.2011 г. От представената правна сделка се установява, че кредиторът – „Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 4000.00 лева. Длъжникът от своя стрА.се е задължил да върне заетата сума на равни месечни вноски в размер на 269.00 лева, като договорът е сключен за срок от 48 месеца с падеж на последната вноска – 11.11.2015 г. Първоначалния срок, с анекс № 1 към процесния договор, е променен поради отлагане на вноски № 16 и 17, като страните са уговорили последната вноска да е с падеж на 10.03.2016 г.
Съгласно клаузите на договора кредитополучателят се задължил да върне сумата в общ размер на 13 004.24 лева, доколкото годишният процент на разходите /ГПР/ е 105.67 %, а годишния лихвен процент 76.52% при лихвен процент на ден 0.21%.
Изпълнението на договорното задължение от стрА.на въззиника-кредитор се установява от представеното преводно нареждане с уникален рег. № BORD02317245. Видно от същото ден след подписването на договора - на 28.10.2011 г. кредиторът е превел по сметка на кредитополучателя сумата в размер на 4000.00 лева, като основанието на банковата операция е номерът на договора за потребителски кредит – **********.
От представеното извлечение по сметка към процесния договор се установява, че към 06.12.2017 г. длъжникът е погасил част от дължимата сума, като общия размер на направените вноски е 9203.00 лева. Внесената сума е послужила за погасяване на част от главницата и част от договорната лихва. Сумата в размер на 7779.63 лева е послужила за погасяване на дължимата договорна лихва, като този факт се признава и от самия въззивник с молбата от 18.01.2018 г., като претендираната към настоящия момент договорна лихва е в размер на 1762.68 лева. Остатъкът от главницата, чиято дължимост въззиникът моли да бъде установено, е в размер на 2576.63 лева, доколкото сумата от 1423.37 лева /част от внесените от длъжника 9203.00 лева/ е послужила за погасяване на главното вземане от 4000.00 лева.
При тези факти съдът достига до заключението, че начислената договорна лихва за периода от 10.12.2011 г. до 10.03.2016 г. е в размер на 9542.31 лева
/погасените 7779.63 лева плюс претендираните 1762.68 лева/ при заета сума по кредита в размер на 4000.00 лева. Районен съд – Варна е приел, че клаузата за договорна лихва поради своето противоречие с добрите нрави и нормите, обективирани в ЗПК – в частност с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е нищожна, поради което се дължи връщане единствено на главницата по процесния договор, която към момента е погасена чрез направените от наследодателя на въззиваемия плащания.
Настоящият съдебен състав споделя единствено изводите на първоинстанционния съд в частта досежно противоречието на клаузата за договорна лихва с добрите нрави, като съображенията за това са следните:
Процесният договор е сключен на 27.10.2011 г., т.е. преди въвеждане на законов лимит на цената на потребителското кредитиране, правно регламентирА.в разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК – в сила от 23.07.2014 г. Договорната свобода обаче, освен от изричните правила в законодателството е ограничена и от общоприетия морал. Като съобрази насоките, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът отчита, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение като общи принципи, съставляващи основата на демократичния правов ред. Необосновано висока цена за предлагано на потребител кредитиране нарушава принципа на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Принципно клаузата за възмездяване на заемодател, предоставящ по занятие свои парични средства за ползване на клиенти не цели защита на несъществуващ интерес. Напротив търсенето на финансиране не от друг гражданин, а от специализиран в тази дейност търговец несъмнено включва и готовността на потребителя да заплати и лихва като цена за получената финансова услуга, от която като приход заемодателят да покрие разходите си и да формира своята печалба. Добросъвестността в стопанския оборот обаче изключва приходът от сделката да се договори в размер явно несъответен на разходите и справедливата норма на печалба.
За да обоснове размера на получаваната по договора насрещна престация на стойност
9542.31 лева (горницата над главницата от 4000.00 лева), въззивникът сочи, че е предоставил свои оборотни средства като търговец с цел печалба на потребител съгласил се да използва именно тази услуга след сравняване на обявените параметри с други пазарни предложения. Пазарните предложенията на банките, задължени да разходват чужди средства с предпазливост и грижа на добрия банкер не само за кредитополучателите, но и за вложителите, изключват достъпа до удобно финансирането именно за явно неплатежоспособни потребители или такава, чиито доходи нямат легален произход. Действително, при рисково небанково кредитиране по занятие, цената на обичайно предлаганата на клиентите услуга следва да покрива по-големи очаквани загуби от дейността, което естествено налага по-високи лихви. Именно към прекомерно завишения размер на тези лихви обаче следва да се отнесе изискването на справедливост като морална категория. Поставянето на неписани изисквания към небанковите заемодатели, рискуващи само собствените си средства за извличане на печалби чрез предлагането им преимуществено на лица с недоказани доходи или лоша кредитна история, които принципно не биха могли да ползват услуги на банките и сега и преди пет години се налага поради обществения интерес за ограничаване на недобросъвестно прехвърляне на икономическата тежест върху онези клиенти на кредитора, които добросъвестно биха платили една определено по-висока цена, за да осигурят приход, компенсиращ несъбираемост на значителна част от отпуснатите кредити на другите клиенти на същия доставчик на финансова услуга.
Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93dfb0d1-feb2-497c-aaea-5a9e8a9d4806