Решение № 1295 от 15.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211100514589 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 20154600 от 09.07.2021 г., постановено по гражданско дело № 55726 по описа на съда за 2020 г., Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, оставил без уважение молбата на М. Е. с правна квалификация по чл. 19 от ЗГР за промяна на собственото му име от „М. Е.“ на „А. А.“, като неоснователна.

Недоволен от така постановеното решение останал молителя М. Е. (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото в законоустановения срок с оплакване за неправилност, като излага подробни съображения за наведените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и постанови друго такова, с което да допусне промяна на имената му от М. Е. на А. А.Ф..

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Не претендира деловодни разноски.

Заинтересованите страни по първоначалната молба – Столична община (Район „Възраждане“) и контролиращата страна Софийска районна прокуратура, в срока по 1 чл. 263 от ГПК не са депозирали писмен отговор.

В съдебно заседание, Столична община, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийска градска прокуратура, чрез прокурор Стоев изразява становище за основателност на жалбата.

За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с молба на М. Е., с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В молбата си сочел, че е придобил българско гражданство, като е трайно устроен в страната. Сочи, че децата му Д.А. М.ева Е., Д.М.

Е. и Б.М. Е. търпели тормоз от съучениците си, заради носеното от тях бащино име (М.ев), като ги наричали „терористи“. Самият той, поради носеното собствено име М. често бил наричан „мръсен арабин“, което освен, че било опозоряващо, било и невярно, предвид това, че бил от персийски произход (иранец по произход) и нямал нищо общо с арабите. Освен това, като продуцент и втори режисьор на документални филми бил придобил известност с личното име А.. Отделно от това сочел, че транскрипцията на фамилното му име Е. на български език е А.. Не претендира промяна на второто си фамилно име Ф., за което сочи, че не носело значение, което да поставя децата му или самия него в дискриминиращо положение. Счита изложените обстоятелства за важни такива по смисъла на закона, като молел съда да постанови решение, с което да допусне исканата промени на собственото и първото му фамилно имена, като за в бъдеще се именува А. А.Ф..

За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Молителят е роден на 21.09.1969 г. в гр. Машхад, Република Иран и е записан с имената М. Е.. Видно от доказателствата по делото той живеел в Република България от близо 30 години, включително и към момента на подаване на молбата. Именно в България той получил своето висше образование, сключил граждански брак с лице с българско гражданство, като децата от брака Д.А. М.ева Е., Д.М. Е. и Б.М. Е. също били родени тук. Молителят получил българско гражданство с Указ № 123 от 25.08.2014 г. на Вицепрезидента на Република България, като от представените и приети документи и служебно изискани справки не се установявал евентуален користен мотив за исканата промяна на имената му или за целени неправомерни действия.

Приел също, че молителят е изложил твърдения за наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но не ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, като носел доказателствената тежест за установяването им и следвало да проведе пълно и главно доказване, като създаде у съда убеждение за сигурното им съществуване. В случая, молителят изложил твърдения, но не ангажирал 2 доказателства, че той или децата му търпят обиди и подигравки заради носените имена, а отделно от това, търпените от трети лица (децата на молителя) вреди не могат да се приемат като важни обстоятелства, обуславящи промяна на имената на молителя.

Отчел също, че дори да се допусне промяна на имената на молителя, това няма да доведе автоматично до промяна на имената на децата му. Приел също, че само по себе си името М. не може да бъде квалифицирано като обществено неприемливо, тъй като е обичайно за български гражданин с етнически произход като този на молителя, а отделно от това молителят носел това име през цялото време откакто живеел в България и продължил да носи същото име и след приемане на българско гражданство.

По делото липсвали обективни данни, че той е придобил известност с името А..

Посочил също, че исканата промяна не би довела до „побългаряване“ на собственото име на молителя, нито на фамилното му име, доколкото не се иска прибавянето на наставките –ов или –ев към него.

При тази фактическа и правна установеност, първоинстанционният съд приел, че не са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, като постановил обжалвания съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните в двете съдебни инстанции и доказателствата по делото, по реда на въззивното производство, приема за установено следното:

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се установява от събраните писмени доказателства.

Във въззивното производство също са събрани писмени доказателства, а именно : служебно изискани справки от Национална следствена служба, СДВР; СДВР Сектор „Български документи за самоличност“ и Национална база данни „Население“, както и представените от въззивника свидетелство за съдимост. Анализът на тези доказателства сочи, че въззивникът не е осъждан за престъпления от общ характер, спрямо него няма данни за водещи се досъдебни производства, като не са му били налагани санкции по реда на глава VІІ, раздел І и ІІ от ЗБДС, както и други правни ограничения. Същият е със семейно положение „женен“, като негова съпруга е Е.Г. Ч.Е., а Д.А. М.ева Е., Д.М. Е. и Б.М. Е. се явявят техни низходящи. От представените от въззивника публикации в специализирани издания, както и от представените линкове към официални селекции и награди, а също и от творческата биография на самия въззивник се установява, че същият е продуцент и режисьор на документални филми, като е добил известност с името А.. Според представената извадка от Уикипедия установява, че името на древногръцкия бог на войната Арес (чийто вариант се явява името А.) има тракийски произход, респективно не е непознато на българската именна 3 традиция. Същите обстоятелства се установяват от представените на DVD два документални филма „Контролирани глътки въздух“ и „Майка съм“, които са носители на много награди, получили са световно разпространение и на които въззивникът е продуцент и втори режисьор, като е ползвал името А..

В съдебно заседание съпругата на въззивника Е.Г. Ч.-Е. декларира, че е съгласна с исканите промени на имената на нейния съпруг – собственото М. и на фамилното Е. на А. А., като съзнава, че за нея и за децата им промяната няма да настъпи автоматично.

По делото са събрани гласни доказателства с разпита на свидетеля Д.М. Е., пълнолетен син на въззивника, чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК и кредитира изцяло. Същият установява, че докато бил ученик в Италианския лицей имал доста проблеми заради бащиното име М.ев, бил унижаван, осмиван и обиждан, като това име било единствената причина за това. Съучениците му наричали баща му „мръсен арабин“, „терорист“ и други подобни неща, които те едва ли измисляли сами, а най-вероятно повтаряли думите на своите родители. Самият свидетел не бил конфликтен, бил втори по успех, но заради името М.ев търпял унижения. Самият свидетел намира за странно да нарича баща си М., тъй като той се възприемал с името А. и в бил известен с това име като продуцент и режисьор в творческите среди. Скоро той с това име спечелил награда за най-добър продуцент в САЩ, а филмите които снимал имали важна социална роля-осъждали насилието над жените, и с тях българското кино и култура се популяризирали. Под името А. баща му пишел статиите си за култура. Коментарите, които самият той правел за името М. били винаги негативни, баща му се срамувал от това име и винаги се представял с името А..

Други относими към предмета на доказване по делото, не са ангажирани от страните.

При така приетата за установена фактическа обстановка и по свое убеждение, въззивния съд достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на въззивната жалба : същата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ но въззивно обжалване съгласно разпоредбата на чл.

258 от ГПК допустим съдебен акт, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА що се касае до собственото име на въззивника и НЕОСНОВАТЕЛНА в останалата си част по отношение на фамилното име на въззивника.

В производствата пред двете съдебни инстанции са събрани доказателства, установяващи факта, че при раждането си, въззивникът е вписан в съставения акт за раждането си със собственото име М. и фамилните имена Е.. Установи се, че той носел именно това собствено име, като същото било вписано в съставените актове за 4 гражданско състояние, които го касаели и в издадените му документи за самоличност като български гражданин, но не го ползвал. В семейния си кръг и в трудовата си дейност като продуцент и режисьор на документални филми и автор на статии на тема култура той ползвал собственото име А., като добил известност именно с това име.

Понастоящем, той продължава да ползва това име вместо собственото име М., което възприема като натоварено с негативен смисъл и се срамува да ползва. Въззивникът е ангажирал доказателства за твърдяната известността с името А., като едновременно с това, от събраните данни за личността му, липсват данни за наличието на користни цели, подтикнали го да иска промяна на собственото си име. Следва да се отбележи, че с промяната на това име и предприемане на съответните правни и фактически действия по отношение на низходящите на въззивника ще се преодолеят причините, поставящи ги в положение на лошо отношение от страна на връстниците им. Също така, с оглед изчерпателност, следва да се отбележи, че въззивният съд не приема името Арес, включително във формата му А. за принадлежащо към българската именна традиция.

Това обаче не променя изводите за основателност на жалбата в тази й част, предвид събраните доказателства за известност на въззивника с името А..

Горните обстоятелства, следва да се третират като важни и обективно съществуващи обстоятелства, при чието наличие, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.

1 от ЗГР е допустимо да се допусне исканата промяна на собственото му име от М. на А.. Допълнително основание в тази насока е и разпоредбата на чл. 12 от ЗГР, която дава възможност за свободен избор на собственото име на всяко лице от родителите му. В случая, въззивникът не е солидарен с направения от родителите си избор на собственото му име, като се срамува от него и е придобил известност с името А., което при липсата на доказателства за преследвани от него користни цели с допускане на исканата промяна, се явява достатъчно основание за уважаване на молбата му.

Предвид това и поради събраните във въззивното производство нови доказателства, обусловили различни правни изводи от тези, формирани от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение, същото следва да се отмени в частта относно собственото име на въззивника, като се допусне исканата от него промяна на същото от „М.“ на „А.“.