Решение № 30 от 24.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Н.

Членове:

Анелия М. Игнатова

М. Д. Инджова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241800600581 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 21.02.2023 г., постановена по НЧХД № 384/21 г. по описа на РС Самоков, състав на този съд е признал подсъдимата Т. Л. Г. за виновна в това, че на 13.06.2021 г. около 14:00 часа в гр. Самоков, на входа на дворната врата на дома й на бул. „България“ № 161 е причинила на Р. М. К. от гр.

Самоков лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето - контузия на главата в областта на лявата буза и контузия на дясното бедро – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С присъдата съдът осъдил подсъдимата Г. да заплати на Р. М. К. сумата от 400 лева, представляваща обезщетение на неимуществените вреди от престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 13.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил предявения иск в частта му за разликата над присъденото до пълния предявен размер от 1000 лева, като неоснователен.

1

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимата Г. са възложени осъществените от Р. К. разноски – 12 лв. внесена държавна такса за разглеждане на тъжбата и 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение.

На подсъдимата Г. е възложено да заплати сумата от 100 лв. – възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда, както и сумата от 16 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимата Г. – а. М., с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

В жалбата и допълнението към нея се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимата да бъде оправдана по обвинението, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло.

Излагат се аргументи за неоснователно пренебрегване на изложената в обясненията на подсъдимата версия на събитията, като се иска тази версия да бъде приета за житейски достоверна. Прави се подробен анализ на действията на частния тъжител и на подсъдимата на инкриминираната дата, с твърдение, че между двамата е налице дългогодишен конфликт, поради което подсъдимата е потърсила спасение от тъжителя в двора си и е затискала вратата, за да не може той да я последва. Сочи се, че докато частният тъжител блъскал вратата в опит да я отвори, а подсъдимата затискала вратата откъм двора си, обективно няма как тя по същото време да я хвърлила саксия по него. Излагат се твърдения, че в ситуация на неизбежна отбрана подсъдимата се е защитавала срещу опитите на частния тъжител да проникне в двора й и да я удари.

Жалбата се поддържа пред въззивния съд на изложените в нея основания. В допълнение се твърди от защитника, че не подсъдимата е нападнала частния тъжител, а обратно, и причината за това е предхождащият действията скандал между подсъдимата и съпругата на частния тъжител.

Твърди се, че никой от свидетелите не е видял нанасянето на ударите в лицето и в крака на тъжителя, като единствено свидетелката Д. съобщава това, но заявява, че това е станало докато тъжителят се опитвал да влезе насилствено в двора на подсъдимата. Поради това се счита, че дори да е имало удар по 2 лицето, това е станало в условията на неизбежна отбрана. Анализират се и данните от изготвената в хода на въззивното съдебно следствие фоноскопна техническа експертиза на обаждането на съпругата на частния тъжител на тел.

112 и се прави извод, че в тях не се твърди нанасянето на удари, а само че подсъдимата „налита на бой“.

Подсъдимата Т. Г. не се явява пред въззивния съд, като ход на делото е даден в нейно отсъствие, след направено изрично изявление от защитника й в този смисъл.

Частният тъжител не е подал писмени възражения срещу въззивната жалба на защитника.

Пред въззивния съд повереникът а. В. заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че свидетелските показания са в кореспонденция помежду си и от тях се установява приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Заключението на допуснатата от въззивния съд фоноскопна – техническа експертиза се счита за кореспондиращо с данните от гласните доказателствени източници. Иска се потвърждаване на постановената присъда и се претендират осъществените в двете съдебни инстанции разноски.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

С тъжбата от Р. М. К. е повдигнато обвинение срещу подсъдимата Т. Л.

Г. за това, че на 13.06.2021 г. около 14:00 часа в гр. Самоков, на входа на дворната врата на дома й на бул. „България“ № 161 е причинила на Р. М. К. от гр. София лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, контузия на главата в областта на лявата буза и контузия на дясното бедро.

Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от Р. М. К. срещу подсъдимата Т. Г. граждански иск в размер на 1000 лева, за обезщетение на причинени с деянието неимуществени вреди, 3 ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното й изплащане.

При собствена преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, настоящата инстанция приема за установено следното:

Подсъдимата Т. Г. живеела в гр. Самоков, ул. «България» № 161, в съседство с механа «К.ата къща», находяща се на № 163 на същата улица и стопанисвана от семейството на частния тъжител Р. К.. Отношенията между подсъдимата и семейството на частния тъжител били влошени от години, като поводът за това били паркирането на автомобили на улицата от клиенти на механата.

На 13.06.2021 г. по обяд заведението работело, а Р. К. се намирал в кухнята. Около 14.00 часа подсъдимата Г. влязла в заведението и на висок глас потърсила частния тъжител. По същото време там били свидетелките С. К.а (съпруга на частния тъжител) и Г. Д. (сервитьорка). Първата от тях се приближила до подсъдимата и я попитала за какво търси съпруга й, като обяснила, че той работи в кухнята. Тогава подсъдимата Г. настояла свидетелката К.а да излезе с нея на улицата и да види паркиран там автомобил на клиенти на заведението, който трябва да се махне. Свидетелката К.а излязла заедно с подсъдимата в двора на заведението и оттам видяла паркиран на улицата, но не на тротоара пред дома на подсъдимата автомобил, след което казала на подсъдимата, че улицата не е нейна и всеки сам преценява къде да паркира.

След репликата на свидетелката подсъдимата Г. я хванала за косата и започнала да дърпа косата й и да я удря с ръка. Настанала суматоха в пълния с клиенти двор на заведението и свидетелката Д., която до момента наблюдавала случващото се отвътре, излязла на двора. Тя възприела как приведената надолу К.а се отскубва от ръцете на подсъдимата, след което се изправя и влиза в заведението, люшкайки се. Д. я попитала дали е добре и получила отговор, че горе-долу е добре.

След това подсъдимата Г. излязла от двора на механата и тръгнала в посока към дома си, а свидетелката Д. изтичала в кухнята, извикала частния тъжител К. и отново излязла на двора, като той я последвал.

4

Когато видяла частния тъжител, подсъдимата влязла в двора на къщата си, затворила входната врата и останала до нея, държейки я от вътрешната страна. Междувременно частният тъжител стигнал до входната врата, хванал се за вратата с едната си ръка и жестикулирайки с другата, започнал да пита подсъдимата „Какво правиш? Защо го правиш?“ Тогава подсъдимата Г. отворила вратата и нанесла удар с дланта на дясната си ръка в лявата част на лицето на частния тъжител. Частният тъжител пристъпил през отворената врата в двора на подсъдимата, като останал до вратата, а тя се отдалечила от него навътре в двора, започнала да го замерва с намиращите се в близост саксии и една от тях го ударила в дясното бедро.

После частният тъжител тръгнал да се връща към механата, а свидетелката К.а, която междувременно била излязла в двора на заведението и видяла хвърлянето на саксии от подсъдимата, забелязала отпечатъка от ръката на подсъдимата на бузата му и че по дрехите му има пръст. Частният тъжител й казал да се обади на тел. 112 и тя го сторила, като съобщила, че жена, на която не знае името, налита на бой пред заведението на ул. „България“ № 163 в гр. Самоков.

Няколко часа след това частният тъжител Р. К. и съпругата му С. К.а посетили медицинско заведение в гр. Самоков, където били прегледани и им били издадени медицински свидетелства. Частният тъжител съобщил за нанесен му побой от познато лице и се оплакал от болка в лявата част на главата и в дясното бедро, гадене, повръщане и замаяност. Свидетелката също съобщила за нанесен й побой от познато лице – удари с юмруци по главата, шамари и скубане на коса. Лекарят не установил видими травми по К. и въз основа на съобщените от него оплаквания от болка в главата и дясното бедро поставил диагнозите мозъчно сътресение, контузия на главата в областта на лявата буза и контузия на дясното бедро. По Падедени от Р. и С.

К.и жалби по РУ Самоков били образувани преписки с вх. № 3380003976/2021 г. и 338000-3977/2021 г., които приключили с отказ на прокурор от РП Самоков да бъде образувано наказателно производство, тъй като се касае за престъпление от частен характер.

Видно от заключението на СМЕ, изготвено от д-р Д.Н., за поставената при прегледа на частния тъжител диагноза мозъчно сътресение няма медицински основания, като липсва и указание от лекаря за преглед от 5 специалист невролог. Според експерта, при удар с длан по бузата причиняване на мозъчно сътресение е възможно само при значително физическа диспропорция – едър и силен индивид, нанасящ удар с длан на грацилен индивид, и то рядко. Според заключението, при нанасяне на удар с ръка и с предмет тип саксия е налице травматично възцдействие от твърд тъп предмет и при кредитиране на показанията на пострадалия, то такива травми – контузия на бузата и бедрото, могат да се получат по начина описан от него, и причиняват краткотрайна болка в рамките на пълния възстановителен период – за лицето в рамките на часове, а за бедрото в рамките на едно-две денонощия. Пред районния съд експертът е пояснил, че когато няма видимо увреждане се отбелязва диагнозата контузия, т. е. ударено, и е възможно да няма видимо увреждане, но да има контузия.

Тази фактическа обстановка настоящата инстанция изведе от гласните доказателства – показанията на свидетелките Г. Д. и С. К.а, които са последователни, логични и взаимно подкрепящи се, и кореспондират с писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение, преписки от РП Самоков; и със заключенията на съдебномедицинска експертиза и фоноскопска техническа експертиза (последната допусната във въззивното съдебно следствие по отношение на СД със запис от обаждането на свидетелката К.а на тел.112).

Фактическата обстановка се подкрепя отчасти и от обясненията на подсъдимата – в частта, в която съобщава за възникналия между нея и свидетелката К.а конфликт по повод паркирането на автомобили на клиенти пред дома й. Не намират подкрепа в доказателствата по делото обясненията на подсъдимата, че още с влизането й в двора на заведението съпругата на частния тъжител е започнала да крещи, да я бута и да й нанася удари, нито че когато тръгнала към дома си частният тъжител я последвал със закани да я убие и да я «отлежи», и че е протягал ръцете си през решетките на оградата на собствения й двор и я дърпал, скубал и изтласквал навътре. Свидетелките Г. Д. и С. К.а като очевидци на случилото се не съобщават за подобни действия и закани от частния тъжител. Действително, Д. е сервитьорка в механата на частния тъжител, а К.а е съпруга на частния тъжител, но доколкото показанията им са последователни и безпротиворечиви съдът не намери 6 основания да не им се довери. Всяка от разпитаните пред районния съд свидетелки съобщава възприетото непосредствено от нея във връзка със случилото се по времето след напускането на подсъдимата на двора на заведението до завръщането на частния тъжител, като в разказите им не се откриват несъответствия по съществените за предмета на делото факти.