Решение № 14826 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14826 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110111162 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД, ЕИК 831605795, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Свети Георги Софийски“ № 1, представлявано от изпълнителния директор А.Й., чрез пълномощника му юр. П. З. З. против И. Ц. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 46, ет. 5, ап. 21.

Твърди се в исковата молба, че на 24.02.2024 г. И. Ц. Х. е хоспитализиран по спешност в Клиника по хирургия при УМБАЛ „Александровска” ЕАД с диагноза „Перитонит“. След извършване на справка на здравноосигурителния му статус още в деня на приемането му 24.02.2024 г. установяването, че ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, той е бил информиран, че трябва да възстанови здравноосигурителните си права и да представи удостоверение от НАП за възстановяването им, за да може осъществените му дейности да могат да бъдат отчетени по Клинична пътека № 195 „Оперативно лечение при остър перитонит” пред НЗОК, в противен случай следва сам да заплати стойността на оказаната му болнична медицинска помощ по утвърдените в лечебното заведение цени. По време на престоя на пациента в болничното заведение, той нееднократно е бил информиран от служители на ищцовото дружество, че ако не възстанови здравноосигурителните си права до датата на изписването му, следва да заплати разходите за оказаните медицински услуги по изготвена план-сметка, съгласно ценоразпис на лечебното заведение. Независимо от горното, до датата на дехоспитализацията - 29.02.2024 г., И. Х. не е възстановил здравноосигурителните си права и самоволно и без предупреждение е напуснал болницата, без да предостави информация за предприетите действия за възстановяване на здравноосигурителните му права и удостоверение от НАП, обективиращо този факт.

Предвид обстоятелството, че ответникът не е заплатил здравноосигурителните си вноски, той дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ, независимо от това, дали е по спешност или планово (по аргумент от чл. 7 от Наредбата за оказване на спешна медицинска помощ), поради което до И. Х. е подготвена покана за доброволно плащане с изх. № 02-1102 от 20.03.2024 г., но същата не е получена от него, тъй като не е намерен на адреса.

1

Тъй като ответникът не е възстановил здравноосигурителните си права, той дължи заплащането на сторените за лечението му разходи в размер на 2 583 (две хиляди петстотин осемдесет и три лева).

Ищцовото дружество е предявили вземането си по реда на чл. 410 от ГПК.

Заявлението е уважено и е издадена заповед № 19250 от 24.06.2024 г. по частно гражданско дело № 34759 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник в настоящето производство) по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

С тези обстоятелства ищецът обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване на задължението на ответника в размер на 2 583 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и три лева) – главница, представляваща стойността на проведено болнично лечение за периода от 24.02.2024 г. до 29.02.2024 г., в който период И.

Ц. Х. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение № 19250 от 24.06.2024 г. по частно гражданско дело № 34759 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не подава отговор на исковата молба.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2024 г. И. Ц. Х. е хоспитализиран по спешност в Клиника по хирургия при УМБАЛ „Александровска” ЕАД с диагноза „Перитонит“. По отношение на пациента са извършени медицински дейности по Клинична пътека № 195 „Оперативно лечение при остър перитонит” на стойност от 2 583 лв. Ответникът е изписан на 29.02.2024 г.

При постъпването си в болничното заведение И. Х. е с прекъснати здравноосигурителни права и до края на болничния му престой те не са възстановени, видно от приложената справка от НАП.

На 20.03.2024 г. ищцовото дружество е изпратило до ответника писмена покана да заплати стойността на лечението си, тъй като не е здравноосигурен и е отказано плащане от НЗОК. Писмото не е получено от И. Х..

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за допустим, а по същество – неоснователен, предвид следните съображения:

Установителният иск е предявен от активно процесуално легитимирано търговско дружество против правосубектно юридическо лице. От данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални пречки или липсата на положителни такива, обуславящи правото на иск. Досежно установителната претенция са налице и специалните процесуални предпоставки, обусловени от предхождащо заповедно производство и връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ал. 5 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Искът по чл. 422 от ГПК е подаден в преклузивния едномесечен. Налице е идентичност между предмета на заповедното и на исковото производство - с петитума на исковата молба се претендира установяването именно вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

2

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Безспорно се установи по делото, че ответникът е постъпил за лечение в ищцовото лечебно заведение, както и че И. Х. е с прекъснати здравноосигурителни права. При липсата на данни и твърдения в противната насока, съдът приема, че ответникът е сред лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33, вр. чл. 34 ЗЗО, като е следвало да внася за своя сметка здравноосигурителни вноски. Съгласно чл. 109, ал. 1, изр.

2, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗ. Макар ищецът да е предоставил твърдяната в исковата молба медицинска помощ на ответника и последният към момента на постъпване на лечение да е бил с прекъснати здравноосигурителни права, той не дължи заплащане на претендираната сума, поради обстоятелството че са били нарушени правата на ответника-пациент по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ за предоставяне на пациента на информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ при хоспитализацията му. Налице е връзка между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ да бъде информиран за всички услуги и цени на лечебното заведение, и задължението му по чл. 109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е лице с прекъснати здравноосигурителни права. Смисълът на уведомяването по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента при приемането му в болничното заведение е лицето да е наясно с цената, която ще бъде длъжно да заплати за оказаното му лечение, в случай че не заплати здравноосигурителните си вноски, и да прецени дали да постъпи в конкретното болнично заведение и дали иска предоставянето на медицинската услуга или не. При тълкуване на посочените разпоредби на чл. 109, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ в тяхната взаимовръзка се налага извод, че задължението на болничното заведение да установи здравноосигурителния статус на пациента възниква в момента на хоспитализирането и, в случай че същият е с прекъснати здравноосигурителни права, е длъжно да предостави информация на лицето за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, лечебното заведение не би могло да претендира от пациента заплащане на стойността на предоставеното лечение, в случай на неизпълнение/несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ.

Нормата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е императивна, тя е в интерес на пациента и за приложението й съдът следи служебно (определение № 378/14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 г., IV г. о на ВКС). В процесния случай по делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на пациента от момента на постъпването му в болничното заведение до изписването му за стойността на всяка една от медицинските дейности, които ще бъдат извършвани, съответно и за възможността да откаже да бъде лекуван при ищеца или тези дейности да бъдат извършени изцяло или отчасти. По делото е приета като доказателство план-сметка, но липсват каквито и да било данни, че тя е съобщена на пациента И. Х.. С оглед на обстоятелството, че лечебното заведение е извършило справка от сайта на НАП относно здравноосигурителния статус на ответника, следва да се приеме, че ищецът е узнал своевременно, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. По този начин ищецът е нарушил правата на пациента и го е лишил от алтернативните възможности, които той е имал по закон – да заплати своевременно дължимите здравноосигурителни вноски, да се откаже от предоставяне на медицинската услуга, или да избере друго лечебно заведение.

Ето защо ищецът следва да понесе последиците от виновното неизпълнение на задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, като в негова тежест останат разноските за лечението на ответника (в този смисъл решение № 7406 от 5.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4768/2025 г.).

Ето защо и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

3

С оглед извода за неоснователност на иска, право на разноски има само ответника, но същият не претендира такива, нито представя доказателства да е направил разноски.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД, ЕИК 831605795, седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Свети Георги Софийски“ № 1, представлявано от изпълнителния директор А.Й. против И. Ц. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 46, ет. 5, ап. 21 иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 583 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и три лева) с еврова равностойност от 1 320,67 € (хиляда триста и двадесет евро и шестдесет и седем евроцента) – главница, представляваща стойността на проведено болнично лечение за периода от 24.02.2024 г. до 29.02.2024 г., в който период И. Ц. Х. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 07.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 19250 от 24.06.2024 г. по частно гражданско дело № 34759 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4