Решение № 884 от 17.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Таня Ст. Г.ева в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606598 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 29.10.2020 г. постановена по НОХД № 8519/2015 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав е признал подсъдимия С. С. Ж. за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.08.2013г. в гр. София, в заложна къща "D&D Финанс" ЕООД, на бул. "Т.А." № 35, противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1 /един/ брой таблет марка "Samsung GALAXY Tab 2" на стойност 743.00 /седемстотин четиридесет и три/ лева, собственост на А.А.С., която владеел - вещта му била предоставена за временно ползване от А.А.С., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от А.А.С. срещу подс. С. С. Ж. граждански иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 742 /седемстотин четиридесет и два/ лева, представляваща причинени от деянието имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е присъдил направените по делото разноски останат в тежест и за сметка на Държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от СРП, с които се иска отмяна на постановената присъда и осъждането на подсъдимия по внесеното обвинение.

В разпоредително заседание на 20.10.2025 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа подаденият протест по изложените в него съображения.Прави искане да се отмени оправдателната присъда и да се постанови такава, с 1 която да се признае подсъдимият за виновен.

Служебният защитник на подс. Ж. – адв.Г. моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Изтъква се, че видно от събраните доказателства по делото не може да се стигне до категоричен извод, че подс. Ж. е извършител на вмененото му престъпление, а по скоро става въпрос за граждански спор.

Подсъдимият С. Ж. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна дума от съда моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира че не са налице основания за нейното отменяване.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въззивният състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които са следните:

Подсъдимият С. С. Ж. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан, работи в хотел ресторант "Дитер", живущ в гр. София, ж.к. "********,с ЕГН **********.

Св. А.С. и подс. С. Ж. били запознати от техен общ приятел, като двамата първоначално излизали като приятели, а след това решили да се съберат и в един момент през 2013 г. заживели заедно.

Докато били заедно, св. А.С. и подс. С. Ж. отишли до магазин на "Теленор", който тогава бил на "Глобул", където С. трябвало да си плати сметките и да преподпише договор, и тъй като имала право да вземе телефон и таблет на изплащане, подс. Ж. я помолил да го направи. В тази връзка и св. С. взела телефон марка "Samsung Hot" и таблет марка "Samsug GALAXY Tab 2", като за последния сключила договор за лизинг от 11.06.2013г., с обща лизингова цена от 825,7 лв. и месечни лизингови вноски от 35,9 лв. с вкл. ДДС. В магазина, майката на подсъдимия платила първоначалната вноска за таблета, като тя и С. се разбрали с Ж. той да ползва телефона и да плаща вноските.

На 15.06.2013 г. св. А.С. заминала на море с нейна приятелка, като през това време оставила телефона в подс. С. Ж.. Около 25-27 юни 2013 г. подс. С. Ж. й звъннал, за да й каже, че има заведено дело срещу него, свързано с общинско жилище в кв. "Обеля" и че му трябват финансови средства, като й казал, че е заложил телефона в заложна къща, но я уверил, че това няма да попречи да се плаща вноската и че било временно, като телефонът ще бъде откупен.

На 30.06.2013 г. св. А.С. се прибрала в гр. София и отишла да живее в апартамента на подс. Ж. в кв. "Банишора", заедно със семейството му. Двамата обаче започнали да се карат, тъй като никой от тях не работел, и майките им давали пари.

Докато св. А.С. и подс. С. Ж. живеели заедно с родителите му в жилището им, двамата имали скандали, като Ж. й ударил шамар, при което вуйчо й се намесил, успокоили се и решили, че това е инцидент вследствие на тежкото детство на подс.Ж..

През м. юли 2013 г. заложения от подс. Ж. мобилен телефон трябвало да се откупи, но тъй като със св. А.С. нямали средства, телефонът бил презаложен за още един месец, а през това време таблета и другия мобилен телефон на С. ги ползвали двамата заедно.

На 30.08.2013 г. подс. С. Ж. взел таблета марка "Samsug GALAXY Tab 2" със зарядното и се видял със своя приятел св. В.С. и тъй като Ж. нямал лична карта, помолил св.

С., без да има съгласието на св. А.С., да заложи таблета в заложна къща, тъй като имал нужда от парични средства.

Малко по - късно на същата дата св. С. и подс. Ж. отишли в заложна къща "D & D Финанс - Заложни къщи" ЕООД находяща се на бул. "Т.А." № 35 в гр. София, където св. С.

2 заложил таблета "Samsug GALAXY Tab 2" и зарядното за сумата от 300 лв., за което му бил издаден заложен билет № 10471 от 30.08.2013 г. Получената от залога на таблета парична сума св. С. дал на подс. С. Ж..

Подс. С. Ж. казал на св. А.С., че таблетът е заложен, като й казал, че това е временно и обещал, че ще бъде откупен, дал й част от парите, които били получени за същия, като двамата със С. заедно използвали парите за храна, цигари и др.

През м. септември 2013 г. св. А.С. и подс. С. Ж., решили да останат за една - две вечери в жилището на С., преди майка й да се върне в същото, което и направили. На втория ден обаче двамата се скарали много лошо, сбили се и св. С. помолила Ж. да напусне апартамента й и да не се виждат повече, като му казала, че възнамерява да отиде в полицията и да разкаже, какво се е случило, за което получила заплахи от негова страна.

След като майката на св. С. се върнала в гр. София, двете обмисляли как да процедират, като преди това ходили и до заложната къща "D & D Финанс - Заложни къщи" на бул. "Т.А." № 35, където бил заложен таблета, като извикали полиция, тъй като се оказало че телефона и таблета не се намират в заложната къща.

Впоследствие св. А.С. подала заявление за случилото се до Началника на 02 РУ "Полиция" - СДВР

Съгласно заключението на графичната експертиза е видно, че в заложен билет № 10471/30.08.2013 г. между "Д и Д Финанс - Заложни къщи" с адрес: Т.А. 35 и клиент: В.В. С., подписите за "Клиент" и "Декларатор" са положени от В.В. С., ЕГН **********, подписът за "Заложна къща" не е положен от Д.Ф.С., ЕГН **********, а в копие на Заложен билет № 900000145/10.10.2013 г. между "Д и Д Финанс - Заложни къщи" с адрес: Т.А. 35 и клиент:

В.В. С., подписите за "Клиент" и "Декларатор" не са копия на подписи положени от С. С. Ж., ЕГН ********** и подписа за "Заложна къща" е копие на подпис положен от Д.Ф.С., ЕГН **********.

От заключението на оценителната експертиза е видно, че стойността на 1 бр. таблет марка "Samsung GALAXY Tab 2" в ново състояние е 825.70 лв., като след приспадане на амортизация от 10 % е на стойност 743.00 лв, а на 1 бр. мобилен телефон марка "Samsung GALAXY Note 2" е 870.00 лв, като след приспадане на 10 % амортизация е на стойност 783.00 лв., с обща стойност на инкриминираните вещи в размер на 1526.00 /хиляда петстотин двадесет и шест/ лева.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от показанията на свидетелите А.С. и В.С., заключението на графичната експертиза, заключението на оценителната експертиза, договор за мобилни услуги от 11.06.2013 г. сключен от А.С., фискален бон, договор за лизинг от 11.06.2013 г. сключен от А.С. за таблет "Samsung GALAXY Tab 2", заложен билет № 10471 от 30.08.2013 г. от "D & D Финанс Заложни къщи" с клиент В.В. С. за залог на таблет galaxy tab 2 и зарядно за сумата от 300 лв, заварен препис от заложен билет № 900000145 от 10.10.2013 г. от "D & D Финанс - Заложни къщи" с клиент В.В. С. за залог на таблет galaxy tab 2 и зарядно за сумата от 300 лв., протокол за доброволно предаване от 17.06.2014 г., протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, приемателно - предавателен протокол от 08.05.2015 г., справка за съдимост на подс. С. Ж., както и останалите приобщени на основание чл.283 НПК доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира онези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/. Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, 3 до които е достигнал районният съд.

Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност. Въпреки положените процесуално- следствени усилия от първата инстанция, остават непреодолими противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели относно времето на предаване на инкриминираните вещи и при какви условия са били дадени. Противоречията са подробно анализирани в мотивите към атакуваната присъда, въз основа на които съдът е достигнал до обосновани изводи относно обективната невъзможност да се докаже повдигнато спрямо подсъдимия Ж. обвинение.

На първо място, първоинстанционният съд, анализирайки доказателствената съвкупност по един безспорен начин е установил обстоятелствата, касаещи запознанството между подс. Ж. и св. А.С., както и техните взаимоотношения , като резонно първата инстанция ги е подложила на задълбочен анализ.

В контекста на горното въззивният съд отбелязва, че в показанията на разпитаните свидетели се съдържа доказателствена информация за време, място и конкретно обективирано от подс. Ж. поведение, в частност установява се фактът на приложения по делото договор за лизинг от 11.06.2013 г., съгласно който св. С. е взела на изплащане таблет "Samsug GALAXY Tab 2" на обща лизингова цена от 825,7 лв., с месечна лизингова вноска от 35,9 лв с вкл. ДДС, това че мобилният телефон и таблетът били закупени на нейно име, за което били сключени договори, както и че в магазина, майката на подс. Ж. дала пари за първоначална вноска, тъй като се изисквала такава.Установява се и обстоятелството на извършени от подсъдимия действия по залагане на телофонният апарат в заложна къща като подс. Ж. обещал, че това няма да попречи да се плаща вноската и телефонът е временно заложен и ще бъде откупен тъй като имал финансови затруднения, доказва се, че св. С. докато била заедно с подс. Ж., мобилният телефон юли месец трябвало да се откупи, но тъй като нямали средства, телефонът бил презаложен за още един месец, а през това време таблетът, както и другия неин мобилен телефон ги ползвали двамата, както и че на 30.08.2013 г. без съгласието на св. С., таблетът бил заложен, което се потвърждава и от показанията на св. В.С., както и че после подс. Ж. й обещал, че същият ще бъде откупен, че това е временно,а взетите пари за които бил заложен таблета подс. Ж. дал една част от тях на св. С., като си взели цигари, храна и заедно ги използвали.