Решение № 152 от 07.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Кюстендил, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500431 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Ю. Т. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** и съдебен адрес за призоваване: *****, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Ю. Д., насочена против Решение № 311 от 29.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2281/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил *** ЕАД с. *** да заплати на Ю. Т. Р. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 04.01.2019 г., както и сумата от 1380 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същата трудова злополука, ведно със законната лихва от 04.01.2019 г., както и сумата от 500 лева деловодни разноски, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до предявения размер от 10 000 лева е отхвърлен, като неоснователен.

Въззивницата обжалва така постановения съдебен акт в отхвърлителната му част, както и в частта му за разноските до пълния им предявен размер и релевира доводи за неговата неправилност, в смисъл на незаконосъобразност поради противоречие на материалния закон и процесуалните правила.

Твърди, че съдът немотивирано е определил размера на обезщетението, без да вземе предвид обстоятелството, че ищцата претърпяла две тежки операции с поставяне на тубуларна плака с винтове и сваляне на същата, както и претърпените от ищцата болки 1 преди и след операцията. Смята, че първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата съдебно-медицинска експертиза, сочеща, че срокът на възстановяване от травмата е по-дълъг от четири месеца, както и обстоятелствата, че ищцата все още търпяла болки и страдания при промяна на времето и по-силни натоварвания, а дълго време не можела да извършва ежедневните си задължения и се придвижвала с бастун.

Прави се искане за изменение на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск до пълния му размер, респективно присъждане на разноски в пълен размер. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна *** ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт В.Г., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения като неоснователни, а първоинстанционното решение се приема за правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна приема размера на присъденото обезщетение за съответен на причинените вреди, като акцентира върху посоченото в представените по делото епикризи от 11.01.2019 г. и 26.03.2019 г. и съдебно-медицинската експертиза. Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред РС Дупница е образувано по предявен от Ю. Т. Р. против *** ЕАД иск с правно основание чл.200 КТ с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на реализирана трудова злополука на 04.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени 2 вреди от датата на трудовата злополука (04.01.2019 г.) до окончателно плащане на дължимата сума, както и сумата от 1 380 лева, представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупената от нея табуларна плака с винтове, която е била прикрепена към крака й по време на операцията, ведно със законната лихва от датата на закупуването – 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че е работила в ответното дружество на длъжност ОСС в цех **. На 04.01.2019 г., след 17.30 часа, претърпяла трудова злополука при изпълнение на служебните й задължения. Пояснява, че по нареждане на началник смяна С.М. й било наредено, заедно с колежката й Е.Ц., да измият димните вентилатори на трети блок и района около тях, при което паднала на заледен участък и си счупила левия глезен.

Злополуката била призната за трудова с Разпореждане №2 от 21.01.2019 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил.

Веднага след злополуката ищцата била приета по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ гр. София с диагноза „счупване на външен /латерален/ малеолус – закрито Е10.9.“. Била й извършена операция по спешност при която се наложило крака да бъде фиксиран с тубуларна плака с винтове. Тъй като стойността на плаката с винтове не се покривала от Здравната каса, ищцата я закупила сама, за което й била издадена Фактура №7000027803/09.01.2019 г. От болницата била изписана на 11.01.2019 г. и й бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за 38 дни лечение.

След интервенцията ищцата търпяла силни болки, раната трудно заздравявала, имала оток и затруднено движение, което наложило на 15.03.2019 г. да постъпи за лечение в МБАЛ „Благоевград–АД-ОФРМ“, където престоят й продължил до 26.03.2019 г. и й била назначена рехабилитационна програма и лечение.

През месец февруари 2020 г. й се наложило да претърпи втора операция за сваляне на тубулната плака с винтове, като интервенцията била извършена в МБАЛ „Люлин“ ЕАД.

Престоят в болничното заведение бил в рамките на 6 дни, като след това ищцата била изписана с препоръка за рехабилитация.

Ю. Р. твърди, че й били нужни повече от две години да възстанови крака и походката си, през което време търпяла силни болки и страдания. Злополуката се отразила негативно на личния й живот, доколкото била възпрепятствана да се обслужва сама и да изпълнява ежедневните си задължения. Чувствала се непълноценна и депресирана. И към момента – след повече от две години, изпитвала дискомфорт и болки при промяна на времето, не била пълноценна в ежедневието си.

Въпреки многократните обещания ответното дружество не я обезщетило за търпените болки и страдания, нито покрило разходите по операцията.

Ето защо за нея се породил правен интерес от предявяване на исковата претенция с правно основание чл.200 КТ за обезщетяване на причинените от нея имуществени и неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 3 главниците.

Ответното дружество *** АД, в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Не отрича съществуването на трудово правоотношение между дружеството и ищцата към момента на настъпване на злополуката, нито, че последната е приета за трудова с Разпореждане № 2 от 21.01.2019 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която според ответника, извършила недопустимо действие, което именно довело до претърпяната злополука. Акцентира се на проявена от нея непредпазливост, тъй като е можела да прецени рисковете и да предвиди последиците, които могат да настъпят мислейки, че ще ги избегне. Евентуално, при приемане на иска за основателен, се възразява срещу размера му, приемайки го за прекалено завишен. Заявено е искане за прихващане на вземането на ищцата с получено от последната застрахователно обезщетение за временна загуба на трудоспособност, вследствие на трудова злополука, в размер на 102.63 лева, изплатено на ищцата по силата на сключен договор за групова застраховка между *** ЕАД и ЗАД *** АД.

РС Дупница е уважил изцяло иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1380 лева и частично за неимуществените, приемайки го за основателен и доказан до сумата от 2000 лева.

С оглед навадените във въззивната жалба и отговора към нея доводи, съдът отчита, че спорният въпрос, с който въззивната инстанция е сезирана, е относно размера на обезщетението, дължимо на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

По делото не е било спорно наличието на трудово правоотношение между страните, настъпването на злополука на 04.01.2019 г., както и че последната е приета за трудова с Разпореждане № 2 от 21.01.2019 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил.

Видно от подписаната от ищцата длъжностна характеристика за длъжността “Оператор на спомагателни съоръжения в цех „**“ същата е имала задължение да поддържа чистота на работното място и районите на цех „**“. Именно при изпълнение на тази функция последната се е подхлъзнала на заледен участък и падайки е счупила левия си глезен.

Видно от показанията на свидетеля С.М. – служител в ответното дружество, Ю. Р. се е подхлъзнала върху заледените метални решетки на канал, където по принцип дори и при минусови температури мястото се почиствало с вода с маркучи. След злополуката Ю. била дълъг период болнични и след това не се върнала на работа.

Свидетелят Б.Д. – син на ищцата, в своите показания сочи, че майка му приела инцидента доста тежко и емоционално. Много дълъг период била нетрудоспособна. В началото била на легло, не можела да се придвижва. След това се придвижвала с помощта на проходилка и бастун. Не се върнала на работа, тъй като се пенсионирала. След болничния престой й била назначена рехабилитация, понеже не можела да стъпва на крака 4 си. Според свидетелят майка му не се е възстановила напълно и към момента изпитвала болки и оток на засегнатото място.

В заключението на вещото лице д-р Л.Т. по съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се сочи, че при злополуката ищцата е получила счупване на външния глезен на левия крак. При счупването е претърпяла силни болки и страдания. Средният срок на възстановяването при такъв вид счупване е около 4 месеца, като се очаква пълно възстановяване. При промяна на времето и интензивно натоварване при ищцата може да има болки и оток на левия глезен. В съдебно заседание д-р. Т. пояснява, че при този вид травматично увреждане възстановяването е за около половин година. Гипс не се слагал при такъв вид операционна интервенция.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:

Разпоредбата на чл.200 от КТ регламентира обективната безвиновна отговорност на работодателя за претърпени от работник или служител вреди, следствие на настъпила трудова злополука. По своята същност тази отговорност представлява особен случай на законодателно възлагане на риска от трудовото увреждане върху една от страните по трудовото правоотношение – работодателя. Три са елементите на фактическия състав за възникване на посоченото задължение: 1. наличие на трудова злополука; 2. претърпени вреди от работника или служителя и 3. причинна връзка между злополуката и претърпените вреди.