Решение № 1116 от 30.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. Варна, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Елица Н. Ж.а при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Ж.а Въззивно гражданско дело № 20243100501320 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 44802/04.06.20234 г. от М. В. А.– Х., германска гражданка, чрез процесуалния й представител адв. А. Г. от ВАК, срещу Решение № 1788 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 173/2024 г. на Варненския районен съд, 49 състав, с което е отхвърлен предявеният от А.

Д. А., заместен в хода на производството на осн. чл. 227 ГПК от своята майка М. В. А.–Х., срещу Община Аксаково, иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с. Долище, общ Аксаково, обл. Варна с площ 987 кв.м., представляващ УПИ ІХ-194, кв.8 по плана на ********** с площ от 973 кв.м. при граници:

УПИ X-194, УПИ XXІХ-455, 456, УПИ ХХХ-456, УПИ V-192, УПИ VІІІ-193 и улица, въз основа на упражнявано давностно владение през периода от 10.07.1990 г. до датата на завеждане на иска - 29.06.2022 г.

Въззивницата, действаща като правоприемник на ищеца А. А., намира обжалваното решение за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а предявеният иск уважен. Излага, че обжалваното решение недопустимо преповтаря мотивите на вече обезсиленото решение, постановено в предходно воденото между страните производство по гр. д. № 8298/2022 г. по описа на ВРС. Първоинстанционният съд следва да изгради свои собствени мотиви въз основа на установените по делото факти. Освен това съдът не се е произнесъл по част от наведените с исковата молба твърдения, както и че разпределението на доказателствената тежест е неправилно. Приема за необоснован извода на съда за липсата на анимус у ищеца, че държи имота за себе си, както и че с трите молби до ответника е признал правото му на собственост по отношение на процесния имот. Твърди, че с исковата молба ищецът се позовава на свое 1 оригинерно придобивно основание, а именно упражнявана от самия него фактическа власт върху имота в периода от 10.07.1990 г. до датата на исковата молба, като позоваването, че имотът е бил винаги в патримониума на семейството му е с оглед твърдението за неговото своене. Прави оплакване за липса на обсъждане от страна на първоинстанционния съд на показанията на свидетеля С., според която единствено ищецът А. А. е осъществявал фактическа власт върху имота за процесния период. Поддържа, че ответникът не е успял да обори презумпцията на чл. 69 ЗС, установена в полза на владеещия несобственик. Сочи, че трите молби до Община Аксаково са отправени от ищеца към Общината в качеството й на орган на власт, а не като равнопоставен субект, поради което същите не представляват действия по смисъла на чл. 116 ЗЗД, годни да прекъснат придобивната давност. В жалбата се сочи, че с молбата от 2008 г. ищецът А. е поискал от Общината уреждане границите на имотите му, граничещи с процесния, като е заявил, че по документи последният е собственост на Община Аксаково, но по силата на давностно владение е негов. Третата молба до ответника от 2018 г. не може да породи действие, доколкото към този момент давността вече е била изтекла считано от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., както и за периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Излага, че доколкото мораториумът за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост е отменен с решение на КС, то следва да се приеме, че давността е изтекла в полза на първоначалния ищец А. още на 01.06.2006 г., като се позовава на владение в периода 01.06.1996 г. – 01.06.2006 г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Община Аксаково, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд в съответствие с всички доказателства по делото надлежно е установил липсата на анимус у ищеца за своене на имота.

Позовава се на подадените от ищеца до Община Аксаково молби, в които са отправени искания за закупуване на процесния имот, като счита, че тези именно изявления оборват презумпцията на чл. 69 ЗС. Процесният имот е частна общинска собственост и като такъв не може да се придобива по давност. Моли за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, чрез юрк. Ю., оспорва жалбата, като поддържа депозирания писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между ищеца А. А., заместен в хода на процеса от своята майка М. А.-Х., и Община Аксаково, че ищецът е собственик на УПИ № IX-194, кв. 8 по плана на с. Долище, общ. Аксаково, област Варна, с площ от 985 кв. м, въз основа на давностно владение, упражнявано в периода от 10.07.1990 г. до датата на исковата молба – 29.06.22 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на УПИ № X-194, кв. 8, по плана на с. Долище, общ. Аксаково, който е придобил чрез дарение от баба си С.Ж. и дядо си В. Ж. на 10.07.1990 г. От тази дата владее дарения му имот лично и чрез своите баба и дядо, които са държали имота за него. Баба 2 му С.Ж. e упражнявала фактическа власт с намерението, че е собственик по отношение на съседния УПИ № IX-194 от 1957 г. до 10.07.1990 г., когато предала владението на първоначалния ищец. УПИ № IX-194 и съседните му парцели са оградени от една обща ограда, съществуваща от 1957 г. С нот. акт.

№144, том X, дело №4106/18.09.1967 г. на нотариус при Варненски народен съд, С.Ж. е призната за собственик по давностно владение и наследяване на няколко имота, сред които е и процесният парцел – IX-194. На 17.02.1988 г. с решение по гр.д. № 3049/1987 г. на ВРС от 17.02.1988 г. със съдебна делба между С.Ж. и Държавата, горепосоченият парцел е поставен в дял и собственост на Държавата, като последната никога не е установявала владение върху него. За парцел № IX-194 е съществувал АДС №1100/30.03.1988 г. на ОНС-Аксаково, като със заповед №АО-1-7703/436/11.08.2003г. на Областен управител на област Варна имотът, като незастроен и отреден за жилищно строителство, е отписан от актовите книги за държавна собственост и по силата на закона е преминал в собственост на Община Аксаково. В периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. е текла придобивна давност в негова полза, докато със законодателно изменение - ЗДЗС с ДВ бр. 46/2006г., считано от 31.05.2006 г., е било въведено спиране на давността, а впоследствие с обявяване на §1 и §2 от ЗР на ЗИЗС за противоконституционни, изтичането на давност за придобиване на имоти общинска собственост е било възстановено.

В постъпилия писмен отговор ответникът оспорва иска. Посочва, че Държавата е придобила правото на собственост върху процесния имот съгласно съдебно решение от 17.02.1988 г., постановено по гр.д. № 3049/1987 г. по описа на ВРС, с което е извършена делба между праводателя на първоначалния ищец – С.Ж. и Държавата, като в дял на последната е поставен процесният парцел. Излага, че решението е задължително и за правоприемника на С.Ж. – първоначалния и заместилия го ищец в настоящото производство, съобразно императивната разпоредба на чл. 298, ал. 2 ГПК. В отговора се сочи още, че съгл. §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти, представляващи частна държавна или общинска собственост, отредени за жилищно строителство и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на горепосочения закон ПУП, преминават в собственост на общините, като настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост. Предвид факта, че процесният парцел отговаря на горепосочените изисквания на закона същият е преминал в собственост на Общината по реда §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, тъй като към момента на влизане в сила на горецитираните разпоредби процесният УПИ IX-194 е бил държавна собственост с предназначение за жилищно строителство. С оглед на това, ищецът не би могъл да придобие по давност имота, тъй като давност в негова полза е възможно да е текла единствено в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.

Приема, че ищецът не е представил доказателства относно това да е противопоставял на Държавата или общината владение, което да го прави собственик, а самият факт на съставяне на Акт за частна общинска собственост като титул за собственост, сам по себе си смущава осъществяваното от ищеца владение. Изтъква, че първоначалният ищец е признал правото на собственост на Община Аксаково, подавайки молби за закупуване на процесния парцел през 2008 г., 2010 г. и през 2018 г., като с тези свои действия не е противопоставил свои права, а напротив е изразил желание за закупуване на процесния имот. Възразява, че по отношение на имота, 3 ищецът не е осъществявал владение, а само държане и то не за себе си, а за Община Аксаково, тъй като липсват действия от негова страна, които да навеждат за осъществявано владение. Междувременно Общината е манифестирала правото си на собственост върху парцел № IX-194, като в изминалите години е извършвала проверка на място, искала е отписването на имота, като държавна собственост, а от Общинския съвет са вземани различни решения, свързани с него - откриване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на процесния имот, което е инициирано във връзка с подадената от първоначалния ищец молба от 17.10.2010 г. за закупуване на имота.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото нот. акт за собственост № 144/18.09.1967 г., том X, дело № 4106/1967 г. на варненски нотариус се установява, че С.Ж. е призната за собственик въз основа на извършена обстоятелствена проверка, по давностно владение и наследство на дворно място пл. № 76, в квартал 21, състоящо се от парцел III-76 от 3 370 кв.м., както и парцел II-76 от 2 780 кв.м., находящо се в **********.

С решение от 17.02.1988 г., постановено по гр.д. № 3049/1987 г. по описа на ВРС, е извършена делба между С.Ж. и държавата на парцел № III-76 в кв.

21, по стария план на село Долище, идентичен с парцел X-194 и IX-194 по новия регулационен план, одобрен със Заповед № 6327/17.11.1977 г. В дял на С.Ж. е поставено дворно място с площ от 1120 кв.м., съставляващо парцел X194, кв. 8 по плана на с. Долище, а в дял на държавата е поставено дворно място с площ от 985 кв.м., съставляващо парцел IX-194, кв. 8 по плана на с.

Долище, Област Варна.

По делото е представен Акт за държавна собственост № 1100/30.03.1988 г., въз основа на влязлото в сила решение за делба по гр.д. № 3049/1987 г. по описа на ВРС, за недвижим имот – дворно място с площ от 985 кв.м., съставляващо парцел IX-194, кв. 8 по плана на с. Долище, Област Варна.

С договор № 55/28.04.1989 г. Държавата е отстъпила право на строеж в полза на В.Й. върху държавен парцел № IX – 194, кв. 8 по плана на с. Долище, Област Варна /л. 105 ВРС/.

С договор за дарение, обективиран в НА № 128, т. XII, дело № 3661/1990 г. С.Ж. и В. Ж. даряват на внука си А. А. дворно място с площ от 1120 кв.м., съставляващо парцел X-194, кв. 8 по плана на с. Долище, обл.

Варна, ведно с построените в него жилищна сграда и постройки, както и всички подобрения и насаждения, като дарителите са си запазили пожизнено право на ползване.

С нотариален акт за покупко-продажба № 110/22.12.1997 г., том XCIII, дело № 24459/1997 г. А. А. придобива от своята майка М. А.-Х. и от своята сестра М.Р., следните недвижими имоти: дворно място с площ от 1145 кв.м., представляващо парцел IV-195, както и дворно място с площ от 1180 кв.м., съставляващо парцел III-195 и двете в с. Долище, Област Варна.

Разпечатката съдържа 32 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93dd1811-6e6e-4812-ada8-c2af68c5aff2