Решение № 283 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Мариана Христова Търговско дело № 20251100900718 по описа за 2025 година

Производството е образувано по обективно съединени в условията на евентуалност искове на „ИСА 2000“ ЕООД, срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ООД, за присъждане на: сумата 317 203,74лв. - главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение по сключен между страните Договор за обществена поръчка N РД-338/01.08.2019г., на основание чл.117а ЗОП, след индексация на цената по протокол N 4/30.07.2021г. на стойност 3 014 098,64лв, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до окончателното и заплащане, с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 117а, ал. 1 вр. чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 102 482,45лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 12.10.2022г. - 07.04.2025г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; в евентуалност сумата 317 203,74лв., представляваща обезщетение за вреди от отказа на ответника да проведе преговори за сключване на анекс към Договор за обществена поръчка N РД-33-8/01.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до окончателното и заплащане, с правно основание чл.

12 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 102 482,45лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 12.10.2022г. - 07.04.2025г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищеца твърди, че е сключил с ответника Договор за обществена поръчка N РД-33-8/01.08.2019г., по който е поел възложените от ответника задължения да изгради „довеждащи пътища, осигуряващи достъп на засегнатите имоти от реконструиращото се трасе на път II-86, в участъка „Пловдив-Асеновград“ от км 14 плюс 860 до км 25 плюс 150“.

Твърди, че възложените работи са изпълнени, а част от тях са предадени след 30.06.2021г., поради което за последните се дължи от ответника на основание чл.117а ЗОП индексация на цената - протокол N 4/30.07.2021г. на стойност 3 014 098,64лв. Поддържа, че след индексиране на цената размерът на възнаграждението възлиза на още 317 203,74лв.

1

Твърди, че с покана вх. № 53-00-11994 връчена на ответника на 12.10.2022г. поканили същия да плати паричното задължение представляващо допълнително възнаграждение по Договор за обществена поръчка N РД-33-8/01.08.2019г. след индексация на цената - протокол N 4/30.07.2021г., от когато счита, че ответникът е в забава, поради което дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода 12.10.2022г. - 07.04.2025г.

В евентуалност твърди, че ответникът дължи обезщетение за вредите - загуби, а в евентуалност пропуснати ползи, които ищецът претърпял вследствие отказът му след отправената покана с писмото от 12.10.2022г., да проведе преговори за сключване на анекс към процесния договор, за изплащане на допълнителното възнаграждение вследствие индексацията на цената - протокол N 4/30.07.2021г., възлизащи на сумата сумата 317 203,74лв.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че в процесния договор е включена клаузата на чл. 7, ал. 2, която предвижда, че уговорената по размер сума е окончателна и покрива всички разходи на изпълнителя, а клаузата на чл. 7, ал. 5 предвижда забрана да се променя цената, която е фиксирана по размер. Поддържа, че само в хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП е допустимо изменение, но ищецът не се позовава на тази норма. Излагат се съображения за неприложимост на „стопанска непоносимост“, а от клаузите на чл. 7, ал. 2, 3, 4, и 5 от договора се извежда, че ищецът е поел риска от изменение на цените за материали. Освен това за процесните работи била платена авансова сумата от 1 792 375,36лв. по фактура № 1770/14.09.2020г., послужила за закупуване към него момент на необходимите материали. Навежда се довод за недоказаност на твърденията за настъпило оскъпяване на материалите, което да увеличава себестойността на престацията на ищеца, както и за недобросъвестност на ищеца, който не е подновил гаранцията. Повдига се довод, че материалите са закупени след 01.08.2019г., а работите по договора са изпълнени от ищеца преди 30.06.2021г., поради което не е налице пар. 4 ПЗР на Методиката. Оспорва се писмото на ищеца от 12.10.2022г. да съдържа покана за плащане, както и проект на споразумение, поради което не е налице забава.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че инфлацията, която е основание за изменение на цената по договора е обстоятелство по чл.116, ал. 1, т. 3 ЗОП, към която норма препраща чл. 117а ЗОП. Сочи се, че при действие на договора е настъпило увеличение на цените на основните стоки, материали и услуги, които формират стойността на поръчката. Навежда се довод, че Методиката изисква увеличение на цената да се изчисли на база цените на производител без разграничение по видове, а не на база цените на конкретните материали, вложени при изпълнение на поръчката. Сита, че е без значение е обстоятелството, че не е била подновена гаранцията по договора.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на исковете с възражението, че не са доказани твърденията за настъпило оскъпяване на цените на основните стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, както и че не е налице значителна нееквивалетност в цените на престациите. Поддържа се, че не е налице пар. 4 ПЗР на Методиката, защото съществената част от строителните работи са изпълнени преди 30.06.2021г. Излагат се съображения относно изразената от ищеца воля в писмото от 12.10.2022г. и неизпадане на ответника в забава, т.к. същото няма характер на покана за плащане или предложение за споразумение. Счита, че не следва да се допуска увеличение на цената, защото това би довело до разширение на обхвата на обществената поръчка и до участие на неограничен кръг лица

Съдът след като съобрази предметните предели на спора очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните и въз основа събраните доказателства съдът приема за 2 установено, че между ищеца, като изпълнител и ответника, като възложител е налице валидна облигационна връзка с характер на договор за възлагане на обществена поръчка обективиран в Договор за обществена поръчка № РД-33-8/01.08.2019г., с предмет: изграждане на „довеждащи пътища, осигуряващи достъп на засегнатите имоти от реконструиращото се трасе на път II-86, в участъка „Пловдив-Асеновград“ от км 14 плюс 860 до км 25 плюс 150“.

В договора са уговорени предмет, срок на изпълнение, цена и нейното плащане.

Общият срок за изпълнение съгласно чл. 5 е 485 календарни дни считано от датата на подаване на уведомително писмо от изпълнителя до възложителя за готовността за предаване на строежа и съставяне актове за строителство – акт обр. 15, като са уговорени два етапа за строителство: първи – 120 календарни дни, втори – 365 календарни дни.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора първоначално уговореното възнаграждение на изпълнителя по договора е в размер на 18199753,63лв с вкл. ДДС, като същата включва:

- цена за изпълнение на етап първи – 276000,00лв. с ДДС

- цена за изпълнение на етап две – 17923753,63лв. с ДДС.

Съгласно договора - чл. 7, ал. 2, общата цена по договора посочена в ал. 1 е окончателна и не подлежи на увеличение. Посочено е че тя включва стойността на СМР и въвеждане на строежа в експоатация, както и всички разходи за изпълнение на всички дейности и всякакви други разходи, включително рискове от пропуски и непълноти или други неточности в изготвения от изпълнителя технически проект.

Съгласно ал. 4 до 8, чл. 7 от договора, уговорената цена покрива всички рискове при изпълнение на поръчката, включително промяна в цени на държавни такси, на труда, строителни продукти и оборудване, и др., освен в случаите определени в Закона за обществените поръчки. Изпълнителят – ал. 8, чл. 7 е потвърдил, че цената по чл. 7 е единственото възнаграждение за изпълнение на дейностите по договора, платими по реално извършени дейности, количества и цени в рамките на договора, и възложителят не му дължи каквито и да било други суми.

Безспорно е между страните и съдът приема за установено въз основа доказателствата, че всички СМР са завършени и заплатени, съгласно първоначално уговорената цена и издадените актове за строителство и приемане на работата, а строежът е изпълнен.

Приема за установено и, че с покана вх. № 53-00-11994 връчена на ответника на 12.10.2022г. ищецът е отправил искане за изменение на цената на процесния договор във връзка с извършване на индексация, в размери по приложена таблица за изчисление на размера на изменение на цената, обосновано с обнародването на ПМС № 290 от 27.09.2022 г., с което е приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. В искането са изложени твърдения, че след датата на подаване на ценовото предложение на ищеца по обществената поръчка са настъпили непредвидими обстоятелства, довели до драстично увеличение на цените основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство, водещо до несъответствие в престациите на страните.

От заключението по КСОЕ се установява, че част от СМР – тези по Протокол № 4/30.07.2021г., са приети на 30,07,2021г. или след 30.06.2021г. Установява се и, че стойността на изпълнените СМР по този протокол е документирана на ред 1 в приетата по делото Двустранна сметка № 4/30,07,2021г.

При така установеното съдът приема, че ответникът не е установил главно и пълно, че част от работите по договора са изпълнени от ищеца преди 30.06.2021г. Въз основа събраните доказателства и заключението на КСОЕ, което кредитира изцяло, като обективно и безпристрастно дадено, и съответстващо на останалите доказателства по делото приема за 3 установено, че СМР по протокол № 4/30.07.2021г., са извършени и приети след 30.06.2021г.

Следователно Методиката приета с ПМС № 290/27,09,2022г. е приложима за изменение на цената за същите СМР.

Съгласно заключението за изпълнените работи по протокол № 4/30.07.2021г. на стойност 3014098,64лв., след приложение на Методиката приета с ПМС № 290/27,09,2022г., се дължи изменение на цената в размер на 264336,45лв. без ДДС или 317203,74лв. с ДДС.

Съгласно заключението към 30,07,2021г. е било налице оскъпяване на строителните материали, които са били вложени за изпълнение на възложените работи, като в заключението са подробно изложени разликите между начални и текущи стойности на индексите на разходите в строителството и индексите на разходите за труд в строителството.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните е сключен договор на основание чл. 112 и сл. ЗОП, който не е бил изменен по реда на чл. 116 ЗОП, включително по отношение на цената на осн. чл. 117а от ЗОП след приемане на Методиката, с допълнително споразумение, въз основа на постигнато съгласие между страните.

Като съобрази характера на волеизявлението в отправеното от ищеца до ответника с писмо вх. № 53-00-11994 връчено на ответника на 12.10.2022г. и приложените към него писмени доказателства съдът приема, че писмото няма характер на покана за плащане или предложение за водене на преговори за сключване на споразумение за допълнително възнаграждение. Писмото представлява искане за изменение на цената по договора във връзка с извършване на индексация, обосновано с обнародването на ПМС № 290 от 27.09.2022 г., с което е приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Дори да се приеме, че то съставлява предложение за споразумение – такова не е сключено между страните.

Цената е съществен елемент от съдържанието на договора, уговорена изрично от страните, като окончателна. Настоящият състав приема, че цената може да бъде изменяна единствено по взаимно съгласие на страните, каквото не е постигано или Методиката не се прилага автоматично. Това следва от основополагащ принцип на облигационното право - чл.