Решение № 3106 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3106 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100102682 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от Ц. Д. Д. против „Банка ДСК“ ЕАД /правоприемник на първоначалния ответник ОТП Ф.Б.“ ЕАД/ иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата 29 371.52лв.-главница по договор за кредит от 04.01.2016г., ведно със законната лихва от 14.10.2016г. до изплащането, 120лв.-такса по кредита, 1326.69лв.-договорна лихва за периода 26.04.2016г.-13.10.2016г., 261.42лв.наказателна лихва за периода 28.07.2015г.-13.10.2016г. и разноски по заповедно производство от 621.59лв.

Ищецът сочи, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на 15.11.2016г. за посочените суми въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 57997/2016г. по описа на СРС, 151 състав. Било образувано изп.д.№ 201785804000174 по описа на ЧСИ У.Д., по което конституиран нов взискател „ОТП Ф.Б.“ ЕАД на основание сключен с първоначалния взискател договор за цесия. Твърди, че не дължи на ответника, легимиращ се като цесионер, посочените парични суми, тъй като няма облигационни отношения с него и не е бил уведомен за цесията, както и твърди настъпила на 15.11.2021г. погасителна давност на вземанията.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД оспорва иска с доводи, че се явява кредитор на ищеца с право да проведе принудително изпълнение за събиране на вземанията по изпълнителния лист. Навежда, че при висящото изпълнително производство несъобщаването на цесията на длъжника 1 е без значение за съществуването на вземанията и тяхната дължимост. Оспорва да е изтекла погасителна давност с твърдението, че регулярно са били предприемани изпълнителни действия от естество да прекъснат течението й.

В хода на делото е настъпило преобразуване по чл.262 ТЗ на първоначалния ответник „ОТП Ф.Б.“ ЕАД чрез вливането му в „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в търговския регистър на 25.05.2023г., с последица прекратяването му и преминаване имуществото към правоприемника, който е конституиран в производството на основание чл.227 ГПК. Конституираният ответник „Банка ДСК“ ЕАД поддържа наведените в писмения отговор възражения и изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна не се спори сключен между ищеца Ц. Д. и „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит на 04.01.2016г., по силата на който му е предоставена сумата от 30 000лв. със задължение за връщане при уговорените срок и условия.

По заявление на банката е образувано гр.д.№ 57997/2016г. по описа на СРС, 151 състав, по което на 15.11.2016г. издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Ц. Д. за заплащане на парични суми по договора за кредит, а именно 29 371.52лв.-главница, ведно със законната лихва от 14.10.2016г. до изплащането, 120лв.-такса по кредита, 1326.69лв.-договорна лихва за периода 26.04.2016г.-13.10.2016г., 261.42лв.-наказателна лихва за периода 28.07.2015г.13.10.2016г. и разноски по заповедно производство от 621.59лв. за държавна такса и 996.20лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа изпълнителния лист е образувано на 17.01.2017г. изп.д.№ 2017858040174 по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, с връчена лично на длъжника на 03.02.2017г. покана за доброволно изпълнение с уведомяване за издадената заповед за изпълнение.

Не се спори, че ищецът не е възразил срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414 ГПК, поради което и съобразно чл.416 ГПК е влязла в сила.

С договор за цесия от 13.03.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД вземанията си произтичащи от договора за кредит, предмет на заповедта за изпълнение, с конституирането от съдебния изпълнител на цесионера като взискател по изпълнителното дело на мястото на стария. Видно от данните по приложеното изпълнително дело /стр.81/, ЧСИ изпратил съобщение за конституирането на новия взискател с приложени препис от договора за цесия и уведомително писмо от стария кредитор, получени от майката на длъжника на 24.01.2018г.

В рамките на изпълнителното дело, след проучване имущественото състояние и 2 депозирани молби от взискателя, са осъществени изпълнителни действия по налагане запор през м.01.2017г. върху сметки в различни банки, през м.01.2018г. върху сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „С.Ж.“ АД, през м.12.2020г. запор върху сметка в „Пощенска банка“ АД, а през м.01.2021г. запор върху сметка в „Юробанк България“ АД; през м.10.2021г. насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи; през м.01.2023г. насрочен нов опис, оценка и изземване на движими вещи; през.м.10.2021г. наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Т.Л.Г.“ ЕООД и през м.01.2023г. запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Т.“ ЕООД. Видно от приложената по изпълнителното дело справка на ЧСИ и отбелязванията върху изпълнителния лист в периода м.10.2017г.-м.09.2021г. в резултат на запорите са постъпвали парични суми в погашение на задълженията.

Въз основа тези фактически обстоятелства съдът обоснова следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.439 ГПК дава право на длъжника да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Защитата е материалноправна и цели със сила на пресъдено нещо да се отрече съществуването на вземането на кредитора, като по този начин се осуети или прекрати започналото срещу него принудително изпълнение. На основание чл.439, ал.2 ГПК оспорване съществуването на изпълняемото право е допустимо само въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо, т.е. настъпили след издаване на изпълнителното основание правопогасяващи факти.

В случая срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за парични суми, произтичащи от договор за кредит с образувано изпълнително производство. Цедирането на вземанията от банката на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е извършено след влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК при започнало изпълнение с поддържан довод от ищеца, че за него не е породило действие поради несъобщаването му по чл.99, ал.4 ЗЗД, а на самостоятелно основание недължимост поради изтекла погасителна давност. Тези твърдения попадат в обхвата на чл.439, ал.2 ГПК като предпоставка за допустимост, но по същество са неоснователни.

Събраните по делото доказателства, в частност материалите по приложеното изпълнително дело, установяват, че съобщението на ЧСИ за конституирането на цесионера „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, заедно с уведомлението на стария кредитор за сключения договор за цесия са получени от майката на ищеца на 24.01.2018г., за която в своя молба от 02.11.2021г., подадена чрез упълномощен адвокат, посочил, че живее на същия адрес. Впоследствие съдебният изпълнител е връчвал множество съобщения на ищеца във връзка с предприети изпълнителни действия с отразяването в тях, че посоченото дружество е взискател. Следователно е бил надлежно уведомен за цесията 3 и фактически е знаел за настъпилата промяна на страната на кредитора. Освен това, според Решение № 209/28.11.2018г. по гр. д. № 2530/2017г. на ВКС, І т.о. за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е без значение надлежното уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането-то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/.

Давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Приложима към процесните вземания е общата погасителна давност от 5 години. Изпълнителният лист по влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден на 15.11.2016г., а изпълнителното дело образувано на 17.01.2017г. В рамките на същото към деня на подаване исковата молба-10.01.2022г. и след това към м.10.2023г. са били поискани и приложени от съдебния изпълнител последователно и различни по вид изпълнителни действия за период по-кратък от една година-запор върху банкови сметки и запор на трудово възнаграждение от работодатели, конституирана е държавата в лицето на НАП на основание чл.458 ГПК за публични задължения, насрочени описи на движими вещи. Установено е, че в резултат наложените запори регулярно постъпват парични суми, удържани от трудовото възнаграждение. От това е видно, че взискателят е проявил активност в реализиране правото на принудително събиране на вземанията, поради което въпрос за перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не стои. Посочените изпълнителни действия са от естество да прекъснат давността по чл.116, б.“в.“ ЗЗД и последователното им прилагане в кратки периоди от време многократно е произвело този правен ефект, като към момента погасителната давност не е изтекла.

По изложените съображения искът по чл.439, ал.1 ГПК е неоснователен с 4 последица неговото отхвърляне.

На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да се присъдят разноски от 300лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Н.1, *******, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.******* /правоприемник по чл.227 ГПК на ответника „ОТП Ф.Б.“ ЕАД/ отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, че не дължи сумата 29 371.52лв.-главница по договор за кредит от 04.01.2016г., ведно със законната лихва от 14.10.2016г. до изплащането, 120лв.-такса по кредита, 1326.69лв.-договорна лихва за периода 26.04.2016г.-13.10.2016г., 261.42лв.-наказателна лихва за периода 28.07.2015г.13.10.2016г. и разноски по заповедно производство от 621.59лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и предмет на изп.д.№ 2017858040174 по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС.

ОСЪЖДА Ц. Д. Д., ЕГН **********, от гр.София да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София разноски по делото на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 300лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5