Решение № 3154 от 27.08.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9044/2025
- Вид
- Решение № 3154
- Подписан
- 27.08.2025
- В сила
- 04.09.2025
- Състав
- Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 7 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 , т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 3154 гр. Варна, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря Е. Т. Трифонова като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело № 20253110109044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, подадена от Е. Ж. Л., ЕГН **********, местоживеене: гр.Варна, защитено жилище към Фондация „SOS семейства в риск" - Варна, срещу родителите й Ж. Т. Л. и Д. Д. Д. и двамата с адрес: гр.Варна, ул. „*****“ бл. 13, ет. 17, ап. 116.
В молбата за защита се излага следното:
На 12.04.2025г. молителката се видяла с приятеля й ******* и отишли да подаде сигнал във второ РПУ, срещу родителите си. Дала показания, че родителите й са и взели личната карта, и я държат заключена в къщи, като я тормозят психически.
В същото време родителите й подавали сигнал в първо РПУ, че е изчезнала, от къде ги уведомили, че се намира във второ РПУ. Родителите й пристигнали в районното управление и започнали да викат, че приятелят й е престъпник и щял да я продаде, което не отговаря на истината, поради което се разстроила много.
След като напуснали сградата на Второ РУ - Варна, баща й я хванал здраво за ръката, и насила я завел до семейния автомобил, и против волята й я вкарал в него.
През месец юни 2025г. отишла с майка си да си получи дипломата за завършено средно образование, която била взета и скрита от Е. Л.. Искала да се запише в университет, но родителите й заявили, че няма да се справи, и отказали да й върната дипломата, за да може да кандидатства. Отправяла 1 многобройни молби да й върнат личната карта й телефона, но получила категоричен отказ.
През месец юни 2025г., майки не е спирала да й упражнява психическо насилие. Убеждавала я е да подаде сигнал срещу приятеля й ******* за трафик на хора. Завела я е насила в полицията, къде дала сведения, че няма нищо такава, и ******* нищо не й е направил. Когато майка й е разбрала, че не е заявила пред органите на реда, това което иска, я нарекла неблагодарница и, че не оценява полаганите за нея грижи. Трябвало да свидетелства срещу *******, за да спаси други момичета от фаталния край.
На 10.07.2025г. избягала от дома си й се настанила защитено жилище към Фондация „SOS семейства в риск.
Имате ТЕЛК решение, определена й е инвалидна пенсия, която никога не е получавала. Майка й е завела пред нотариус да я упълномощи да и взема пенсията.
Посочва, че иска сама да взема решения за собствения си живот.
Моли за налага не мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителката поддържа молбата.
Ответниците признават, че не дават възможност на молителката да тегели парите си от сметката. Не отричат, че разполагат с парите от пенсията на дъщеря си. Посочват, че когато молителката им е искала пари, те са й давали. По сметката няма дебитна карта и парите се теглят директно от клон на банката.
Признават, че са взели личната карта на молителката и телефона й.
Ответникът посочва, че когато е бил отнет телефона на Е. Л., същата осъществяла контакт не само с приятеля си *******, а и други лица, при което тя е дала всички пароли и акаунти на собствените си профили, а в компютъра имал файл с лични данни. Когато я попитал защо прави това, тя изпаднала в ярост и страшила компютъра. Двамата ответници изразяват притеснения, че приятелят на дъщеря й *******, ще и навреди, като я направи жертва на „трафик на хора“. Посочат, че са запознати с електронната кореспонденция на молителката. Ответницата Д. Добре посочва, че на следващия ден след като са се прибрали от РПУ, молителката жестока е пребила.
Оспорват да са й вземали дипломата за средно образувание, да са я дърпали пред РПУ и насила да с я вкарвали в семейния автомобил. Твърдят, че не я вярно, че са карали молителката да подаде сигнал срещу *******, но същевременно Д. Д. заявява, че я убеждавала да пусне сигнал в полицията срещу *******.
Излагат се твърдения, че Е. Л. не в добро психическо състояние и не може да взема всякакви решения сама. Има суицивни мисли и склонност към самонараняване.
2
Ответницата Д. посочва, че когато молителката била на 17 г. приятеля и *******, я убедил, че много я обича. Е. Л. я излагала, че отива да пие сок и му дала тялото си. След като разбра я завяла да и направят изследвания и на психолог. Ответникът Л. твърди, че ******* завел дъщеря му в долнопробен хотел. И двамата ответници квалифицират това поведение като блудство с непълнолетно лице, определят го като „чиста педофилия“.
Ответниците твърдят, че не знаят къде се намира „ SOS” центъра къде е настане към момента молителката.
От представените писмени доказателства, от гласните доказателства, от становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че ответниците са майка и бащата на молителката, което се установява от приложените справки „НБД“
Видно от предоставените справки за съдимост, страните са не са осъждани.
Не е спорно и видно от предоставеното ТЕЛК решение/ л. 76/ е, че на молителка е определена 75 % трайна неработоспособност, причинена от заболяване – сколиоза.
Също така страните не спорят и видно от удостоверение/ л. 55/.че в периода 31.01.2024г. до 25.03.2025г. Е. Л. е била настанена в защитено жилище към фондация „ SOS семейства в риск“
От предоставените банков извлечения се установява, че Е. Л. получава пенсия от НОИ в размер на 399.19 лв. и помощи от Агенция социално подпомагане в размер на 95.07 лева
С пълномощно, с нотариална заверка на подписите извършена на 10.08.2024г. /л. 57/, молителката упълномощила майка си Д. Добре да я представлява и разписва с подписа си пред всички общински, държавни, административни, финансови и данъчни служби. Да я представлява пред ЦКБ АД, като тегли внася и превежда суми от банковата й сметка.
Ответниците признават, че не дават възможност на молителката да тегли парите си от банковата си сметка. Като те давали пари на молителката.
Ответниците са предоставили извлечение от сметката на Е. Л. /л. 58 – 59/ , от което е видно, че към 19.09.2024г. в сметката на Е. Л. била налична сумата от 9774, 02 лв.,
Видно от предоставените извлечение от сметка/л 100 – 105/ на 19.09.2024г. Д. Д. е изтеглила от сметката на дъщеря си сумата от 9700 лв.
На 10.02.2025г., по времето когато молителката е била настане в защитено жилите, ответницата е изтеглила сумата от 2450.00 лв., представляваща почти цялата налична сума в сметката на дъщеря й, останали 8 лева.
3
На 19.05.2025г. ответницата тегли 1600,00 лв. почти цялата натрупана в сметката парична сума, салдото остава 23.29 лв.
Ответниците признават, че са взели на молителката оригиналната личната карта, като са и преснимано на хартия копие на същата. Отнели са й също така и телефона.
Горното се установява и от свидетелските показания на ************ и ***********., които съдът кредитира, като пълни, ясни, безпристрастни и непротиворечиви с останалите доказателства.
През месец юни 2025г. ответницата Д. е убеждавала Е. да пусне сигнал в полицията срещу приятеля й *******.
Горното се установява от декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН във вр. 13, ал.3 ЗЗДН, а и се признава от ответницата.
От постановление за отказа да се образува досъдебно производство се установява, че приятелят/л.56/ на Е. Л. е ******* В********** роден през 1999г., който живее и работи в гр. София. Не е установено ******* ***** да е осъществявал неправомерно поведение спрямо молителката и да я карал да прави нещо против волята й.
От разпита на ************ и *********** се установява следното:
В началото на месец юли 9/10 молителката се свързала с свидетеля ******* в платформата Дискорт, след като успяла да намери рутера.
Уговорили си среща на спирка „ Явор“, видя ли се към 18:30 часа. Е. Л. споделила за проблемите с родителите си, тя нямала в себе си телефон, лична карта и пари. Носела само хартиено копие на личната си карта. Денис *******, се обадил на майка си /свидетеля *********/, защото не знаели какво да правят, казал й че Е. не иска да се прибира в къщи. Свидетелят ********* отишла при тях, молителката била много напрегната, когато е ставало дума за родителите. Свидетелакта се обадила на родителите на Е. да не се притесняват, мака й заявила, че ще се обади по – късно, защото е сигнализира полицията, за изчезването на молителката.
Молителката заявила, че не иска да се прибира вкъщи и не знае какво да прави. Предложили й да преспи в тях. Когато отшили в дома на двамата свидетели, Д. Д. се обадила на свидетеля *********, последната я попитала дали Е. е под някакво запрещение. Било й казано, че няма, но молителката била жертва на трафик на хора, щели да я закарат в Германия. След като било изяснено, че тези твърдения не са доказани свидетелката заявила, че молителката е пълнолетна и сама може да взема решение. В този момент разговора ескалирал, като ответницата заявила, че Е. не може да взема сама решения.
Със съгласието на Е. свидетелката ********* изпратила съобщение на Д. Д., с предложение молителката да има телефон без интернет. На предложението било отговорено, че Е. ще има телефон, когато е готова за това. Е. останала в дома на свидетелите два дена. През това време 4 комуникацията с молителката била нормална, като с възрастен човек. Била е по – притеснителна, разстройвала се е при опит да я попитат за родителите й.
На 11.07.2025 молителката била отново настанена в защитено жилище към фондация „SOS семейства в риск“, където към момента пребивава/ л. 65/ Е. Л. завършила следното си образование през 2025г. с общ успех 3,45.
Успеха й от държавен зрелостен изпит са добър 4,11 по БЕЛ и много добър 4,66 по Философия/ л.77/
От приетите по делото медицинска документация/ л. 62 – л.75/ се установява следното:
Обективното състояние на молителката при проведен преглед на 03.05.2024г., било - вътрешно напрегната, цялостно ориентирана, контактна.
Сподели е, че се чувства недооценена, пренебрегната, склонна да разочарова хората, поради което е започнала несуицидни самонаранявания. Често влизала в конфликт с родителите си.
Към 29.04.2024г. била в умерено тежък депресивен епизод, на фона на разстройство в адаптацията.
Във всички предоставени медицински прегледи на молителката Е. Л. извършени от детска възраст до средата на 2024г., не е установено съща да има нарушени интелектуални възможности, психиатрични заболявания водещи до невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното.
Ориентиране е за собствената си личност, време и място, памет и интелект в нормата /л. 66/.
От всички доказателства по делото се установява, че молителката и интровертна личност, страдаща от разстройство в адаптацията, и чувстваща психологични проблеми, за което приема лекарства. Често участваща в семенни скандали със родителите си, които не одобряват житейските й решения.
Установява се, че ответниците взели дипломата за средно образувание на молителката, както и това, че на 12.04.2025г. след като напуснали сградата на второ РПУ, ответникът Ж. Л. хванал за ръката дъщеря си и насила я завел до семейния автомобил, и против волята й я вкарал в него.
Горното се доказва от доказателствената сила на декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН във вр. 13, ал.3 ЗЗДН и от установеното цялостно поведение на ответниците.